Пристигаме в Брашов в слънчев, топъл мартенски ден. По пътя екскурзоводката ни разказва историята на област Трансилвания и един от главните й градове Брашов.
През вековете Трансилвания непрекъснато преминава ту в ръцете на маджари и печенеги, ту местното население си я връща след свирепи битки. От края на 10 век до 1920 г.с малки прекъсвания, е под унгарска юрисдикция. В началото на 13 век унгарският крал заселва тук немци от провинция Саксония, които да му бъдат тил, да работят за него, да лобират за политиката му и да я провеждат насред чуждата територия. Саксонците изграждат свои градове-крепости. Един от тях е Брашов, наречен тогава Кронщад. Тук се говори и пише на немски. Построена е най-голямата в Източна Европа католическа катедрала, създават се училища и тук завършва немска гимназия нашият възрожденец – създателят на новобългарското обучение Васил Априлов. Кронщад просъществува до 1919 г.
Но през 17-ти век е обхванат от голям пожар, който го унищожава частично и обгаря катедралата, която от тогава носи името Черната църква. Въпреки всички превратности на времето и 40-те години румънски социализъм, че до днешни дни, широката централна част на Брашов е запазила облика си на красив средновековен саксонски или унгарски град. По сградите му още стоят надписи и имена на улиците на немски език и доста хора в ежедневието си продължават да се поздравяват и да си говорят на същия език.
Красотите на Брашов
Красотите на Брашов
Приближаваме църквата Свети Николай – една от ярките забележителности на Брашов. Неочаквано екскурзоводката обявява, че в двора й е Музеят на първото румънско светско училище. То не е включено в програмата, но голяма част от групата веднага се запътваме натам.
Училището
Посреща ни усмихнат, симпатичен, много жив и енергичен човек в тъмни монашески дрехи. Мъж без възраст…Това е Василе Олтяну – служил в църквата, но от 40 години е уредник на музея. Влизаме в малката, двуетажна, спретната сграда и попадаме в автентична старовремска класна стая. Чиновете са от 19-ти век, подчертава уредникът. Това е нашият компютър, казва той и показва голямо изправено на крака дървено сметало. А това е мониторът, допълва г-н Олтяно и сред смеха ни сочи старинната черна дъска.
Класната стая
Катедрата от 1820 г и „компютърът” на г-н Олтяну
След това въодушевеният уредник се обръща към портрета и бюста на главния учител в училището, открито през 1820 г. и казва: Това е Антон Пан от Сливен. Потрепваме. Каква гордост е да научиш, че първият и главен просветител на Румъния бил българин!
Антон Пан
Оказва се, че малко българи и май никакви екскурзионни групи не са посещавали музея до сега. Зарадван от присъствието ни, Василе Олтяну обявява: За вас има специална изненада! И ни показва книга, от която е подготвил и раздава на всички по едно копие на илюстрация: Как е изглеждала крепостта „Царевец” във Велико Търново преди падането на България под турско робство. Е, никой от нас не беше попадал на този изглед в българска книга. Но това е книга, написана на кирилица! И какво търси тя тук?
Царевец
Уредникът ни разказва, че в училището и в съседната църква е имало много такива книги, защото до 1865-та година в Румъния се е писало на кирилица. /По късно, ровейки в източниците, научавам, че в началото на 19-ти век, румънците сменят кирилицата с латинска азбука. Решават, че, тъй като през първи век от новата ера император Траян е поседял при даките 11 години на път от нашите земи за цялата по-нататъшна Европа, а Дакия останала римска провинция малко повече от 200 години, те са придобили латински произход и са станали наследници на римляните! Правят езикова реформа, създават си румънски език, в който около голяма част от думите са заимствани от френски, португалски и италиански езици. И започват да гледат отвисоко на съседите…/ „Когато през 1947-ма година в Румъния дойдоха комунистите, казва г-н Олтяну, искаха да унищожат училището и църквата „Св. Николай” като остатъци от миналото. Но учителите и монасите скриха книгите в две от кулите на църквата, работата се проточи и сградите все пак си останаха. Сега ги вадим е и тъй като никой у нас вече не може да разчита кирилицата, каним учени от Българската академия на науките да ги идентифицират!”.И започва да чете, сричайки, от поредната книга. Тъй като е изучавал църковнославянски език, познава буквите, но твърди, че нищо не разбира от текста.
После, подскачащ от неприкрита радост, ни сервира следващите изненади: показва ни книга за живота на светци, написана от Патриарх Евтимий, друга – с кореспонденция между нашия патриарх и първия румънски философ; трета – учебник по география, по който се е учело тук през 19-ти век, с урок за България…
Тези книги все още не сме ги показвали никому, казва той. Вие сте първите, които ги виждате. И обяснява, че в кулите има заключена още цяла стая, пълна с такива…
Книгата с жития на светци, написана от Патриарх Евтимий
Книга на църковнославянски език
След това се изпъва, застава мирно и ни пее химна на Румъния, наречен „Събуди се, румънецо!”. Музиката му е написана от…същия сливналия Антон Пан. Развежда ни из втория етаж на музея и ни показва първата книга на кирилица, отпечатана на коли с втъкани златни нишки, първите три румънски библии и първата библия на руски, но отпечатана в Москва./”Няма да им я връщаме, те имат много наши книги, които също не ни връщат!”/ . Виждаме книга с ноти, текстът под които е на кирилица. Разглеждаме и първите икони, рисувани върху метал.
Научаваме още, че в училището има печатна преса. През 1823 година в Брашов пристига Петър Берон. Тук той става частен учител на децата на друг българин – търговецът Антон Иванов/Йованович/ от Сливен. Запознава се с Антон Пан и през 1824 г. с тази преса издава „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”. Тоест, „Рибният буквар”!
Пресата
Пресата кротко си седи в съседната стая. Автентична, напълно запазена и достолепна! Излъскана и смазана, сякаш чака да й дръпнеш ръчката и да заработи. Наоколо й са изложени масивни и тежки оловни клишета – с тях се е печатало тогава. Нареждали са текста буква по буква, колкото и да е голям, мажели са го с печатарско мастило и пресата притискала към него хартията. Бавна и трудоемка операция. „За отпечатването на „Рибния буквар” са отишли близо 2 години!”, пояснява уредникът.
Клише
Влизаме в църквата „Свети Николай” и се възхищаваме на красотата й. Дали случайно в Румъния църквите се наричат „бисерици”? Е, тази е наистина бисерна красавица…Отворила е врати като духовно средище през 1299 г и препостроена от камък през 1495 г, отвън и отвътре тя е изписана с църковно-славянски надписи, с нашите аз, буки, веди…
Църквата
Тръгваме си с озарени сърца. Та малко ли е да се върнеш 185 години назад във времето и да пипнеш машината, изпод чийто валяк е видял бял свят първият български учебник! И да чуеш българско име на учител и музикант, допринесъл много за културата на една макар и чужда държава…
Оглеждам стените около входа на музея. Разбира се, няма никаква табела, която да съобщава каквото и да е от горните два факта! Дали някой в нашата държава се е заинтересувал от този музей, та да отличи и увековечи българското тук? Хайде, по-късно прочитам, че Антон Пан е напуснал Сливен и България 15-годишен. Цялото му семейство е пленено през Руско-турската война и отведено в Южна Русия. Той става военен музикант и отива в Румъния, където оставя 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. И да кажем, никога и с нищо не е демонстрирал българско самосъзнание и патриотизъм.
Ами присъствието на Петър Берон тук – не трябва ли неговото име и обликът на уникалната му книжка – едновременно буквар, читанка и сметанка, да бъдат поставени на златна плоча над вратата на тази сграда в памет и прослава на неговото начинание? Ще кажете: Ама и той служил на Румъния, бил учител там, главен лекар на окръг Крайова, завещал си имотите на Румънската държава!…
Знаете ли, каза ми професор Тодор Балкански, който от години изучава българското присъствие и корените на културно-историческо ни наследство по територията на северната ни съседка, днес наследниците на българите там не афишират своя произход. Напротив, признават го едва-едва и с нежелание, а останалите ги наричат шкеи, за да не използват думата за нашата народност…
Ами така е и ще бъде, ако държавата ни продължава да не се интересува много-много от нашето си по света и да не прави всичко необходимо, за да покаже, че го пази, цени и тачи. И ако управниците ни продължават да имат главна грижа да се боричкат за топлите местенца по върховете, откъдето се чудят как и какъв келепир да ударят? Ама така, че да го вкарат директно в своите джобове, де…
Не е ли време да се отвори по-голяма магистрала за нашата наука да покаже на света, че земите на тази Румънска държава, която е създадена като такава едва през 1861 г, от векове са били населявани и от българи? Че те са пренесли там славянската писменост и през 9-ти век вярата Христова. Че немалко време и през Първото, и през Второто българско царство България е стигала на север от Дунава чак до Карпатите? Че от 1187 до 1209 година тук официални управници са били нашите царе Петър, когото румънците наричат Петру Асан, може би защото е управлявал в двувластие с брат си Асен; и Калоян, наречен Йоница и с половин уста признават, че са българи… Българите са създали, според професор Балкански, „голяма култура в Румъния и първото светско училище на българския народ”, което после прераства в ей това първо светско училище на румънците. Затова и в музеите на Румъния има множество книги, грамоти, митнически документи на църковнославянски, на старо- и среднобългарски език, които самите румънци не могат да си разчетат…
Какво, като вече влязохме в общото европейско семейство и ние, и северните ни съседи? И в това семейство трябва с гордост да си търсим и показваме корените, да си опазим идентичността, особено, когато сме оставили такава дълбока бразда в континенталната история. Иначе светът все още ще ни знае като онзи будала, от когото всеки е можел да къса територии, да го гледа с надменност и да му се смее на пробитите потури, от които продължава да прозира някаква криворазбрана свенливост и с нищо неоправдан нихилизъм…
Автор: Нети
Снимки : Станимир Георгиев
