Когато стигнахме до Бачково и преминаването ни на горе към Смолян – цялата лента с кадри пред очите ми се промени …
От прашен, мрачен и сух, миришещ на изпарения от горива….пейзажът се превърна в красива, осеяна в нюансите на зелено и синьо картина, върху която се стичаха леки, кристално- чисти като сълзи капки роса…
И всичко друго стана второ-трето, само красотата и полъхът на истина и живот ми грабнаха сърцето…
Погледът ми внезапно се втренчи в далечината, която изглеждаше тъй близо до мен, че протегнах ръка да я докосна и усетих въображението си в плен на желанието да бъда там високо в планината, където всяко камъче пази малка история от истината във вечно пламъче….
Подхлъзнах се и в лека тръпка от инцидента … притворих очи …. за част от секундата …. и когато отново ги отворих – се огледaх около мен всичко бе бяло, чисто като малка човешка душица, само огромните борови криле, придаваха сила на всичко толкова диво и невинно …. .
Лекият прошеп на кристално-ледената горска рекичка разказваше за далечното минало на живота в този район, който както всички знаем никак не е бил лесен…
Пристигнах в Смолян – реших да се разходя из улиците в покрайнините, за да видя същността на града.
След не дългата обиколка – впечатление ми направи това, че във всяко районче имаше църква – хората още пазят духовното в телата си …. вярват в същността на човека и се стараят да бъдат добри….такива, каквито би искал Бог да бъдем …
Малките старобитни къщички или големите богати домове-запазили типичната си българска архитектура, изразяваща стила и добрата преценка на българина бяха подредени като коледен гирлянд сред високите хълмове и силният пронизващ ветрец ….
Изпих един топъл чай и въздъхнах от вълнение – дъхът ми бързо се впи в пространството и изрисува усмивка в лицето ми … колко различно е всичко от нашето, а живеем на една земя !?
Автор: Stinli
Снимки: Stinli
6 Коментари
То това не е разказа, а няколко нахвърляни реда. Материалът изобщо не прилича на пътепис, а просто на споделени мисли.
Pogleda naistina mi be vlajen sled kato prochetoh patepisa ot chasti zashtoto sam ot Smolqnsko,no nai veche zastoto mi lipsva hubavata Bulgaria.
BRAVO NA AVTORA
Страхотен разказ!! Всичко, което си описал и аз го чувствам, всеки път когато съм някъде из страната ни мила…. Винаги съм искала и аз да пиша такива истории… думи имам, истории имам, остава да намеря време и да бръкна в себе си. Пожелавам ти успех!!!!
vsi4ko tova e prekrasno prirodata na balgariq e unikalna i za napred prodaljavai da ni radva6 sas tvoite krasivi proizvedeniq ti 6te bade6 N 1 za6toto go zaslujava6.
Po hubav putepis ot davna ne bqx chel bravo na avtora i iskam da mu pojelaq da ni radva s vse takiva hubavi proizvedeniq mnogo uspexi v badeshte i ne se samnqvam che she specelish parvoto mqsto USPEX :):)
Supper Unikalno bravo