Средновековен град Червен – Пътуване от съвременността към Средновековието

Винаги съм мислила, че за да усетиш атмосферата на великото ни минало, трябва да
отидеш до някоя историческа област и просто да се оставиш на вътрешното си
усещане. Но понякога трябва да се докоснеш до нещо, до което са се докосвали предците ни, за да е по-пълна картината. Така и направихме в един красив следобед с група приятели.

Размишлявахме как да направим този ден по-пълноценен и тогава дойде нашето
просветление. Решихме,че ако отидем на място, обитавано преди много години от велики личности, това ще ни зареди с нова сила и много гордост. И така нашето кратко пътуване започна и ние стигнахме до “Средновековен град Червен” в
село Червен.

Триетажна бойна кула в крепостта

По пътя си подминахме няколко села. След това пейзажът стана еднообразен. Сменяха се царевични блокове с различни обработваеми площи. Отклонихме
се от главния път и започнахме да навлизаме в пуста местност. И тъкмо решихме, че сме се оттървали от цивилизацията, пред нас изникна от нищото едно видение. Стръмно спускащ се надолу път, в ниското и тук-таме по върховете накацали къщи, а пред нас в далечината се откри и крепостта в цялата си величествена красота.

Вътршността на бойната кула

Тесен път ни отведе до подножието на средновековния град, от който ни деляха 235 каменни стъпала. Започнахме своето изкачване по стръмните скали по западната пътека, която може би е служела и на предците ни за изкачване. Като стигнахме върха, пред нас се откри една красива поляна, която водеше към дървен мост. От там се виждаше крепостната стена и кулата.

Западна крепостна стена

С всяка една крачка ние се доближавахме до всички тези останки от живот. Макар и да са останали само основи, очертаващи сгради, помещения и други постройки, ние ясно виждахме величието на тези руини.

Жилищни постройки

Преминахме през т. н. градски площад с две църкви около него. Следвахме очертанията на всички тези останки и пред нас се разкриваше един впечатляващ град. Ясно се виждаха т. н. квартали и техните жилищни и селскостопански
постройки. Съществуват още множество църкви, замък, отбранителни кули и
цитадела. Това е един град, на който не му липсва нищо, дори и водоснабдително
съоръжение.

Митрополитска църква

Завършихме обиколката си пак при дървения мост. Накрая, съвсем по български, ние започнахме да слизаме на бърз ход, защото човекът, който събираше пари за разглеждане на всички тези национални гордости, ни беше забелязал. Така и не разбрах защо, за да се любуваш на миналото си, трябва да си плащаш. На такива места човек трябва да се наслаждава безплатно, защото те са ни завещани от прадедите ни, а не направени от съвременниците ни. И все пак тук-таме се
виждаха подобрения, които малко или много не изглеждат на мястото си тук.

Изглед към околността

И така, ние си отидохме изпълнени с гордост и малко гузни. Ако посетите това място ви предлагам просто да седнете на някой камък, да затворите очи и да се потопите в миналото, да се оставите въображението да ви отведе векове назад. Спомняйки си за миналото, българинът никога няма да забрави своя корен.

Автор: Красимира Коева
Снимки: Красимира Коева