Сега ще ви разкажа за красотата на един български град, който за първи път посетих в края на миналата година и оттогава вече 3 пъти се връщам отново там …
Не, заглавието не е шега или авторска измислица, а факт. В този град си имат парк, наречен „Остров Свобода”. Тези, които са го посещавали – вече се досетиха, а за бъдещите туристи ще кажа, че това е … Пазарджик.
Е, човек ще си каже: какво пък толкова – град като град. Да, всяко кътче на тази планета може да ни впечатли с нещо и това, което тук бе интересно за мен е именно паркът-остров.
Когато човек влезе през главната порта на парка, сякаш се пренася в друг, много по-красив, чист и приказен свят. Оглеждаш се наоколо и не можеш да повярваш на очите си – великолепно подредени растения, приличащи на цветен килим, е първото нещо което се разкрива пред теб! Имаш чувството, че ей сега отнякъде ще изскочи една лимузина, а от нея ще слезе любимата ти кино или музикална звезда и ще мине по този изящен килим. Да, даже ти се приисква и ти да минеш по него, но се осъзнаваш от първоначалното инстинктивно, но нереално усещане, че се намираш в Холивуд и си дошъл да вземеш Оскар, като преди това си си поотъркал обувките по червеното килимче!
Поглеждаш на дясно, на ляво и отвсякъде те приканват да седнеш добре боядисани и най-важното – здрави и некриещи опасност от падане пейки. Наоколо те обгръща една зеленина, на която човек може да се любува с часове и пак няма да му омръзне. Тръгваш из парка и ето ги пак тези разноцветни килими …
Прави ти впечатление нещо – какво?! Ами да, че тук е много, ама много чисто. Все едно си в някоя държава по-назапад. Ощипваш се, за да разбереш, че не е сън, и си умираш от кеф, че ето на – може и в български град да е така приятно чисто. Няма боклуци, които да дразнят окото. Няма нищо излишно, защото всичко е на мястото си. Подредено и красиво. Красиво и подредено. Чак ти иде тихичко да възкликнеш – ах …
Парк Остров “Свобода” е разположен на площ от приблизително 300 декара. Той води началото си от наносите след голямото наводнение през 1858г. В продължение на половин век е частна собственост и се използва за дърводобив и паша на добитъка, след което, през 1905г. е откупен от градската управа и превърнат в парк. Направен е дървен мост и е поставен надпис “Остров Свобода”. Постепенно се благоустроява и превръща в любимо място за отдих. За защита от наводнения е направена ограда от бетон и камъни.
Позанемарен през 90-те, Островът /както е известен сред местните жители/ започва да се благоустроява в последните години … и се стига до сегашният му вид с паркинги до входовете, градинки, с една дума … красота!
Зоокътът се намира в зоната около розариума и е населен с миролюбиви тревопасни и птици.
Освен животните, в парка се срещат и множество растителни видове, някои редки и уникални за страната. Тук /и на градският стадион/ са единствените на Балканите находища на черна топола. Среща се и редкият червен дъб, както и красивата албиция с розови пухкави цветове. Има няколко броя от прочутата гинко билоба.
Голяма атракция е влакчето за децата. Е, качват се и възрастни, разбира се.
Има и красиви фонтани …
Колодрумът е с олимпийски размери … Строен в началото на миналия век от местното колоездачно дружество, той е бил най-модерното подобно съоръжение на Балканите. После вътре е направено футболно игрище и писта за бягане. До преди 2 години е бил започнал да се руши, но сега резултатът от ремонта и преустройството е видим – здрава писта, нови терени за няколко спорта и покрити трибуни.
През нощта Островът е осветен и заключен.
Накрая ще си позволя да цитирам няколко изречения от „Пътеписите” на Мартин Карбовски: „Пътувайте бе, маскари!
Българите са страхливи хора. Нация от страхливци, домоседи и домосери. Те се плашат от света, който започва веднага след прага на кочината им. Българите са обратното на пътешественици, те са анти-магелановци. Да се сещате за поне един български пътешественик?! Някой, който да е отишъл до съседното село и да е измислил нещо по-различно от приказката за ламята?! Сякаш по презумпция в другото село има ламя, жените са мустакати, а мъжете – импотентни. С една дума, стойте си в къщи и не ходете никъде – у нас си е най-добре”.
Ами не е точно така, защото според мен българите са пътешественици по душа, а ограничените средства ги възпират да направят някое и друго по-атрактивно пътуване.
Все пак разстоянието например от София до Пазарджик е около 110км по магистрала Тракия, а от Пловдив е само 40км. Разходите по пътуването могат да ви излязат минимални. Ако тръгнете от столицата с влак е 15-тина лева в двете посоки. За хотел няма да са ви нужни средства, защото забележителностите на Пазарджик могат да се обиколят спокойно за един ден.
Ами съветвам ви да отидете там някоя събота или неделя, да обиколите града и надявам се да останете със страхотни впечатления /както се случи с мен/.
Автор: Ася Митева
Снимки : Ася Митева