Два дни в Източните Родопи ІІ част

Около Ивайловград има толкова много забележителности, че едва ли ще могат да се обиколят за един ден. Сутринта най-добре е да посетим Римска вила Армира, която се намира край кв. Лъжа, посока с.Свирачи. Има табела в дясно от пътя.

На място е останало малко за гледане, но в музея /информационния център/ в града има макет на вилата и пищни мраморни фрески, а мозайките са вдигнати и са в София.

Край кв. Лъжа се намира и Ивайловградски /Лъжански/ манастир “Преображение Господне”, но той е затворен. Отварят го единствено на храмовия празник на 6 август. В съседното село Свирачи има разкрита тракийска могила от І в. като тази в Старосел, но без самия храм. Открити са само скелет на кон и каляска.

След с. Свирачи има няколко села с уникални църкви като тази в с. Долно Луково.

“Св.Св. Константин и Елена” /старата/ е построена през 1806 г. за 7 дни, тогава в гората край селото, с уникално разположение на молитвените зали и красиви стенописи на местен майстор.

Почти винаги жената, която отваря църквата е на разположение в съседната къща и ще ви разкаже доста интересни неща от историята на района. Край същото село е открита и тракийска гробница, но е ограбена и в момента е бетонирана. Връщаме се по пътя за Крумовград. Първото отклонение е за с. Покрован. Местните жители тук се наричат българи-унити или католици от източно-православен обед.

Църквата е “Света Богородица”. Построена е през 1924 г. на мястото на старата църква “Свети Василий Велики” , изгорена от турците на 10 октомври 1913 г. На входа и стои тази плоча.

Продължаваме по пътя за Крумовград и следващото отклонение в ляво е за с. Плевун през с. Кобилино. Между двете села в ляво има мек път, на който има табела за Крепостта Лютица-следващата ни цел. Може да се мине и от кв. Лъжа, но е по далече и се пресича река без мост.

Поемаме по него, ако времето е сухо и спокойно се придвижваме с автомобила. След около 3-4 км., пътят се отклонява нагоре в ляво (има табела). Ако не сте с джипове, е добре тук да се оставят колите и да се продължи пеша. Пътят е около 30 мин. спокоен ход. По него се влиза през входа на крепостта.

Самата крепостна стена е била добре запазена, не е разрушена от турците, защото при настъплението им крепостта се предава.

Запазени са почти в първоначалния си вид бойните кули, високи 9-10 м. От югозападната ъглова кула се открива невероятна гледка. За съжаление, посетих крепостта през есента и беше доста мрачно.

В самата крепост са правени разкопки и има разкрити кладенец, останки от сгради и църква.

Крепостта Лютица или още наричана Мраморният град, защото стените са зидани от бял мрамор, е най-добре запазената “изоставена” крепост, която съм посещавал. Най-големи щети на крепостта са нанесени от българските артилеристи след 1944 г. Наблизо е имало гранично зенитно поделение и сержантите са командвали “..огън по белите камъни…” Добре, че мерника на новобранците не е бил добър.

Разглеждането на крепостта ще ви отнеме около час. Пътят надолу е около 15 мин. Връщаме се на асфалтовия път. Точно срещу мекия път има разкрит тракийски долмен, който може да се разгледа.

Непременно трябва да се посети с. Плевун. На центъра има мемориал на Капитан Петко Войвода.

На мемориала е написано “От оградата на този храм “Свети Великомъченик Пантелеймон” в деня на Свети Константин и Елена през 1878 г. Капитан Петко войвода от с. Доган-Хисар Деде-Агачко, с двама свои въоръжени четници и четирима руски казаци, спасиха жителите на с. Плевун при обсадата му от многоброен турски паши-бозук из ордите на англичанина Сенклер и отведе спасените жители в освободената част от Ортакьойско /Ивайловградско/”.
Ако си спомняте филма когато се бяха барикадирали в църквата и каза на хората си “…който пие първи е главния…” и после го застреля, а другите се разбягаха.




Като излезем на пътя за Крумовград в дясно се вижда паметника на загиналите във войните за национално Обединение от района.

След около 10-тина километра, стигаме Илиева нива.

Там има параклис и паметник. Двете места с пантеона в Маджарово са свързани с кланетата през 1913 г. на тракийските българи. Просто не ми се пише за това, но тук всяка година на 1 юни (деня на детето) има поклонение. Има хубава чешма, от която пием по една вода, слагаме по едно цвете на паметника и продължаваме. След с. Белополци в дясно (много често тук има гранична полиция) има тесен път, но е хубав, много спокоен и минава покрай две изоставени села. След около 12-13 км. се излиза над р. Арда.

Скалите наоколо са обсипани със скални ниши.

Долу край реката се вижда нов хотелски комплекс с басейни и барбекю. Река Арда се преминава по широк мост и се пътува към с. Силен и после към Хасково.
Едва ли за всичко това ще стигнат два дена, но с две нощувки в Ивайловград може и да стане.
Мога да ви пожелая приятно изкарване в Източните Родопи и да завиждам на хората решили да ги посетят за първи път. Тръпката е невероятна.
Очаквайте да ви заведа на места в Източните Родопи, които не са описани дори в книгите. До скоро.

Към Два дни в Източните Родопи І част

Автор: Иво Сотиров
Снимки : Иво Сотиров