Два дeна в Източните Родопи

Някой задавал ли си е въпроса: Има ли място в България, където не е стъпвал човешки крак? Е да, сигурно няма, но има места в България които са все още запазени в дивен вид и много слабо посещавани. Това са най-вече райони от България, които до скоро бяха военни или гранични зони, местности със стратегическо цивилно предназначение почти недостъпни за хора и познати само на местните жители, които в повечето случаи много слабо се интересуват от природни и исторически забележителности, но все пак ако ги разпитате по-настоятелно и подробно ще отговорят подобаващо.

Ако човек реши да отдели два дена (може и непочивни) и разбира се някой лев, може да се наслади на спокойствието на Източните Родопи. Добре е екскурзията да се направи през лятото, денят е по-дълъг и е по-приятно, но може и по всяко време на годината.
Ето един примерен маршрут, по който може да преминете и да разгледате една малка част от това райско кътче на България. Трябва да се запасим с храна за пикник, може да се вземе скара с дървени въглища или сандвичи. Като изходен пункт ще ползваме гр. Хасково. Излизаме от града в посока Кърджали (с автомобил разбира се) и на първия разклон се отклоняваме към с. Манастир. След това през Стамболово, Долно Ботево, Силен, Маджари, излизаме на с. Рабово т.е. държим посока язовирната стена на язовир Студен кладенец. След с. Рабово, в дясно над нас се извисяват величествени скали. Именно сред тях се намира първата ни цел.

Пътят прави един широк десен завой и се озоваваме срещу стената на язовир Студен кладенец.

Обиколил съм България, но това е една от най величествените гледки, които съм виждал. Красива е не толкова самата стена, а природата около нея. Смесените гори и скалите, които стърчат между тях като острови в океана.

Точно срещу стената има едно удобно място за паркиране, няма как да се обърка, могат да спрат поне 5-6 коли или 10-тина Трабанта, след това вече идва интересната част. Непременно трябва да вземем нещо за обяд и тръгваме. На около 100-200 метра по асфалтовия път, в дясно има мек горски път, по който може да се мине с джип, но не ви съветвам. По-добре е да се мине пеша. На около 300-400 м. излизаме на една поляна, където може да си направим пикник на връщане. Има място за палене на огън и е удобна за почивка.

На север от поляната се извисява огромна канара, това е първата защита на крепостта Асара-нашата цел днес. Ето какво открих написано за крепостта “… Асара е често срещано име на крепост в Източните Родопи. Асара, за която става въпрос сега е нещо по величествено и красиво и като гледка и като защита. Много малко крепости респектират с външният си вид и Асара е една от тях. Чувството на респект се поражда от непристъпните канари като кули в които умело е изградена крепостта. В пространството между канарите са изградени крепостните стени дебели до 2 м. и високи до 6 м. градена е с хоросан и спойката е доста здрава. Вътрешността на крепостта е разделена на две части, между които също има изградена стена. В горната по-малката част има изградени кули, а части от крепостната стена са паднали и са останали здрави на земята. Със своето стратегическо положение, отлична видимост и труднодостъпност дори и ако я няма крепостната стена, Асара е заемала водеща роля за Византия в контрола и над Източните Родопи…”. Не е много, но все пак е нещо.

От поляната леко в ляво има добре очертана пътека, по нея вече се върви само пеша. Тръгваме леко нагоре е, но е приятно. След около 10 мин. нормален ход стигаме до едно открито място, на което се вижда добре очертана тясна пътечка която води нагоре. Ако подминем пътечката, след около 300 м. има пресъхнала чешма и стигнем ли до нея, трябва да се върнем. След около 5 мин. изкачване по пътечката, стигаме до първата защитна крепостна стена. Дърветата около нея са доста гъсти, но не може да се обърка. Висока е около 5-6 м. и е запазена почти в първоначалния си вид.

Продължаваме по пътеката и преминаваме през стената нагоре. Вече сме вътре в крепостта.

Излиза се на една огромна поляна, на която може да си направим пикник. На юг е отвесна скала с гледка към с. Студен кладенец може да си нагледате колите,

на запад се открива невероятна гледка към язовира,

а на север се издига огромна канара с отвесни скали, трудно е за катерене, но някой може да се пробва.

Да се насладим на гледката. От колите до тук, пътят е около 30 мин., но едва ли ще ви стигнат два часа да разгледате крепостта. От поляната на северозапад се вижда част от крепостната стена граничеща с канарата.

Преминаване покрай нея и навлизаме в гъста гора, на снимката гората все едно изтича през стената. Около канарата има много останки от съборената стена и са учудваща добре запазени макар и на земята. Има много добре запазена бойна кула. Стената е градена с бял хоросан. Личи си много добре и все още белее. Човек не може да си обясни как е оцеляла 1400 години.

http://www.vbox7.com/play:95277296 – клип

След пикника се качваме по колите и гоним следващата си цел. Връщаме се до с. Силен на дясно през Ръженово. Преди с. Долни главанак, има табела за Кромлекса и удобно място за паркиране. Пътят е маркиран и е около 15 мин.

Кромлексът е тракийско култово съоръжение, изградено от траките или по последни данни на някой изчезнал преди тях народ. Възрастта му е около 8000 години.

Продължаваме до с. Долни главанак и като влезем в селото, се отклоняваме в ляво по пътя за Малко брягово. Веднага след табелата за изход има останки от римски път.

http://www.vbox7.com/play:9acdacce -клип

След това продължаваме за гр. Маджарово. Подстъпът към града минава през мост над р. Арда. Открива се невероятна гледка в двете посоки. След моста, в ляво има природо-защитен център, в който се намира изложба посветена на лешоядите. Преди да влезем в града, спираме да се поклоним и поставим цвете на Тракийския пантеон-едно от най-тъжните места в България.

Може да се пие по кафе на центъра, където има много приятна градина с паметници на Капитан Петко Войвода,

войводите Димитър Маджаров и Крум Савов. Ако слънцето залязва, можем да отседнем в местния хотел. Много е приятно и кухнята е на ниво, но по-добре ще е да нощуваме в Ивайловград. Пътят е хубав и се стига за около 2 часа. Красиво е. Шофьорите да внимават и да си гледат пътя.

Очаквайте скоро втора част от пътеписа…

Автор: Иво Сотиров
Снимки : Иво Сотиров