Родният край

Винаги съм смятала, че моят роден край е най-красивото място на Земята. Макар да бях още дете, разбирах уникалността на природата, която ме заобикаля, виждах разнообразието и, усещах и поглъщах красотата и чистотата и…

За да разберете чувствата ми, ще направим заедно една малка обиколка на община Белица или по-точно на нейните природни дадености и красоти, на нейния неповторим дух и самобитност, на местата които познавам и обичам, които никога не бих заменила и които ми носят усещане за вечност, неземна сила и красота.

Родното ми село се нарича Краище, полегнало по поречието на река Места и простряло своите китни спретнати къщурки покрай реката. Имаш чувството, че те винаги са били там, с дворчетата, с нацъфтелите цветя и узрелите зеленчуци, с усмихнатите хора и безгрижните деца. Селото е заобиколено от три планини-Рила, Пирин и Родопите.
Изгледът е уникален и незабравим, особено през зимата, когато върховете на Пирина са покрити със сняг. А Банско и нейния колос Пирин се намират само на 17 километра от нас. Толкова близък и така страховит е Пирина. Имаш чувството, че можеш да го докоснеш с ръка и в същото време изпитваш такова страхопочитание пред неговата суровост и великолепие. Бял и едновременно далечен и близък, привличащ те като магнит и криещ толкова опасности в себе си, недостъпен и примамващ, той те очаква, за да ти открие своите тайни, да ти покаже своите невиждани красоти, да вдишаш чудния свеж въздух, който сякаш разтваря гърдите ти и ти дава чувство за свобода.

Пирина е уникален с всяка една скала, с всяко едно дръвче, с всеки ручей, дори със всеки един новопостроен хотел в Банско. А Банско….разрастващо се туристическо градче, криещо много удобства и посещавано от туристи от близо и далече, от българи и чужденци, хора които искат да се докоснат до природата, да отдъхнат –лете или зиме, няма значение. Те винаги са добре дошли и винаги доволни и отпочинали се връщат към своя живот и дом…
Още много мога да разкажа за Пирин планина, но за нея се знае много. Всеки е чувал за Банско, много хора са ходили в него и знаят, че всяка моя дума е истина.
И макар Банско и Пирина да не са част от община Белица, аз ви разказвам за тях защото те са част от моя живот, от всеки един мой ден. И как няма да е така, когато щом се обърна Пирина е пред очите ми, непоклатим и вечен. Но, аз мисля да ви разкажа, да ви отведа и да ви покажа друга част от моя роден край, по-малко известна, но дори по красива и величествена от Пирина-град Белица, намираш се в низините на Рила планина, курорта Семково и не по-малко известния Парк за танцуващи мечки, основан от френската актриса Бриджит Бардо…

Белица е китно градче. Намира се на 5 километра от село Краище и крие в себе си много история и самобитност.

Община Белица е разположена в северно-източната част на Благоевградски регион. Обхваща 12 населени места, като едно от тях е именно село Краище. Иначе Белица си има всичко и минало (защото в Древността е имало укрепено селище в местността Чуките, смята се че е било келтско) има и настояще, а може и бъдеще…
Казвам го, защото много млади хора, принудени от неволята, търсят късмет и работа далеч от родна Белица. Безработицата е тая черна мащеха, която гони и тормози жителите на града. Иначе животът не спира да кипи, градчето си има и музей и читалище, като читалище “Георги Тодоров” се явява средище на духовен и културен център за всички граждани и жители на общината със своята библиотека и със своите мероприятия, в които участват млади и стари.

Тук е мястото да спомена и новата гордост на града – танцовият състав “Рилски перли”, спечелил много награди и участвал в много национални състезания. Уверявам ви техният спектакъл не е за изпускане…

Много хора свързват Белица с курортен комплекс Семково и Парка за танцуващи мечки. Разбира се ще ви разкажа и за двете забележителни места, които всеки един човек би трябвало поне веднъж в живота си да посети. Паркът за танцуващи мечки е разположен на 12 километра от Белица, в южна Рила, в местността Андрианов чарк. Разположен е на 120 000 кв.м. Официално открит на 17 ноември 2000 година, паркът представлява място, където са приютени първите освободени танцуващи мечки или с други думи на кафявите бозайници са им осигурени всички необходими условия, не само храна, подслон и закрила. Паркът представлява нещо много повече, като се има предвид, че е изграден с помощта на световно известни експерти изучаващи навиците и поведението на кафявата мечка.

И как няма да бъде така като заслуга за изграждането на това удивително “мечо селце” има фондация “Бриджит Бардо” и “Четири лапи” с незаменимото съдействието на община Белица. Паркът си има всичко, каквото се сетите. На първо място изградени са чудесни условия на мечоците. Самият парк е съставен от две части- първата е открита, като двете части са свързани с обезопасен мост, по който безопасно преминават мечките. За да се чувстват и обитателите и посетителите в безопасност, паркът е заобиколен с електропастир. Освен това мечките си имат бърлоги и басейни в които да се къпят. Околността е удивителна- чист въздух, зелени гори и прекрасни гледки.

Паркът разполага с два информационни центъра, с детска площадка и маси и пейки, където посетителите могат да си правят семейни пикници. Особено ми направи впечатление, че е осигурен и медицински център за обитателите на парка, така че можем да бъдем сигурни, че за тях се грижат добре.

Единственият недостатък е, че пътят който води до там е в ужасно състояние. Така че или се въоръжете с търпение когато пътувате с кола до парка или пък можете да си направите един чудесен поход от Белица до Андрианов чарк, стига времето да го позволява, а и да имате подходящото настроение за това.

Няма да бъдете разочаровани от видяното, особено когато видите кафявите обитатели, които любопитно наблюдават посетителите и очакват някой да има даде някое лакомство, а пък може да имате късмет и да ви изтанцуват някой танц- не случайно са танцуващи мечки. Говоря съвсем сериозно, зависи в какво настроение са. Те още не са забравили старите си навици, но различното е, че сега сами избират кога и пред кого да покажат своите номера. Но стига толкова за Парка. Време е да се пренесем на другото удивително място, кътче което завинаги остава в сърцето ти-Семково. То пък се намира на 17 километра от Белица, в подножието на Рила, на 1600 метра надморска височина.

Пътят до Семково е живописен, в добро състояние и предлагащ чудесна и разнообразна гледка. Удивена съм от величествените гори, от гигантските смърчове и борове, толкова красиви през зимата, когато снегът ги облече в бяла блестяща одежда.

А за удобство на хората, тук таме покрай пътя виждаме някоя дървена беседка, построена от предвидливи хора, за други търсещи отдих и почивка посетители. Самият курорт предлага няколко хотела и почивни станции, като някои от тях са “Рила”,”Бор”. Колкото щете информация можете да намерите в интернет пространството за условията и цените и съответно да ги съобразите със вашите възможности.

Хубавото е, че Семково има какво да предложи и през зимата и през лятото. Зимата е сезонът на снежните емоции. Семково има 7 ски писти с обща дължина 4 километра, като всичко това се обслужва от осем ски влека. Хубавото е, че има условия и за експерт скиори и за начинаещи(такива като мен). Три от пистите се намират на северните склонове и са сравнително трудни, докато другите, които се намират близо до комплексите са лесни и с малък наклон. С една дума предлагат се условия и за професионалисти и за масовия потребител, за обикновения човек решил да почине и да се научи да кара ски.

След уморителния ден на ски пистата, може да отпочинете като поплувате в някой от закритите басейни или пък на топличко с чаша хубаво вино. Най-подходящ за зимна почивка е месец януари, но пък имайте предвид, че в края на месец февруари се организира зимна фиеста Бела Ица, на която ще се заредите само с хубави емоции и спомени. Семково е чудно през зимата, такава красота.
Всичко покрито от бял хрупкав сняг, игличките на боровете проблясват сякаш облечени в сребро, гледка спираща дъха ти. На където и да се обърнеш виждаш само неземна красота, простор и белота. Иска ти се завинаги да вземеш тази гледка със себе си, да я скъташ някъде дълбоко в сърцето си и когато имаш нужда да избягаш от ежедневието, от товара на сивия ден, да си спомниш за това райско кътче, за тази зимна приказка.

Но освен през зимата, Семково си има и лято. Като казвам лято, винаги се сещтам за чудесните пикници, които сме си правили там. Пълно е със зелени полянки и сенчести местенца, на които да изберете да се разположите. Изборът е голям,а удоволствието незаменимо. Седнал с приятели на шарена сянка, покрай тебе шуми поток с кристално чиста студена вода, толкова вкусна и студена, че би утолила всяка жажда и би ни върнала към народните приказки за живата вода, която има „вълшебна сила”.
Всъщност, цялата местност крие някакво вълшебство в себе си.
В Семково намираш някакъв уют, покой. То ти дава възможност да намериш себе си, да разбереш че Майката-Природа е давала с щедри шепи от своите богатства и ти просто не можеш да подминеш с лека ръка всички тези неща.

Освен това са създадени маркирани туристически пътеки, по които можете да стигнете до местни забележителности-Вапският циркус и Вапските езера, Полежанският циркус и Сухото езеро, Скалишкият циркус и Скалишките езера, Чернополянски циркус и езера, хижа Македония. Много от местните жители ходят на палатки на Вапските езера. Станало е нещо като традиция за младите от Белица.

Трябва само да видите прогнозата за времето, да се снабдите с палатка, храна и хубава компания. Така чудесното изкарване ви е гарантирано. На северозапад и север от курорта се извисяват поредица от върхове и се открояват прекрасни гледки към Рила и Пирина.

Още много имам да разказвам и да ви покажа. Надявам се, че сте почувствали поне малко от това, което исках да ви покажа. Надявам се, че сте усетили любовта и гордостта в думите ми, че сте разбрали, че моят роден край е едно уникално кътче от тази Земя. Не бива с лека ръка да подминаваме богатствата на нашата страна.
България има още много скрити богатства, които хора като мен искат да ви покажат.

Аз знам, че всеки човек обича своя роден край, така както аз обичам моя, моята земя, моето райско кътче. Който един път се докосне до прелестната ни природа, винаги ще я носи във себе си и винаги ще иска пак и пак да се върне. Да подиша въздуха на Семково, да потопи крака в студените планински ручеи, да откъсне горско цвете, да се разходи сред вековните гори и да се опита да запомни всичко и да си обещае, че един ден пак ще се върне, пак ще мине по същия маршрут и ще се чувства още по-щастлив и доволен. Защото ще е по-мъдър и зрял, ще може да оцени какво имаме и най-вече ще се радва заедно с нас на всичката тази красота и може би ще разбере, че България – родината, е … незаменима.

Автор: Хатидже Дунчева
Снимки : belitsa.com, Хатидже Дунчева