Много са определенията за това място …От несполучливите преводи на турското му име до „Българският Стоунхендж”… Бегликташ се намира в резерват „Ропотамо”, на около 7 км от Приморско.
Скалното светилище е открито едва наскоро, при археологически разкопки през 2003г. Изследванията на археолозите датират Бегликташ като използван за ритуални цели от II преди Хр. до началото на IV век след Хр.
По това време областта е населявана от тракийското племе „скирмиани”, които имат славата на най-древните маталурзи в Тракия. На мястото са намерени глинени съдове, монети, оръдия на труда, оръжия…
Скалните елементи на светилището са с естествен произход, но някои от тях са местени и по тях има издълбани ритуални знаци. Разположението му е стратегическо, с красива панорамна гледка към морето и околностите.
Необходимо е доста развито въображение, за да разпознае човек описаното в листовката разположение и особено смисълa на всеки отделен „кът”. На 100-тина метра извън централното светилище могат да се видят струпвания на камъни, подобни на например „астрономичния часовник”. Явно траките са държали много на времето или по-вероятно това са естествени природни образувания – скали, нацепили се под действието на сили като вятъра и водата.
Естествено, аз нямам професионалните познания на археолози и иторици, но смятам, че към разтълкуването на функциите на частите на светилището, които те дават, трябва да се отнасяме с известна доза скептицизъм.
„Брачното ложе” се състои от централен камък във формата на легло. Главите на лежащите са ориентирани на изток. Според учените, върху него жрецът и жрицата ритуално представяли брака между богът Слънце и майката Природа. Камъните около него са с издълбани вади за ритуални течности, използвани по време на мистериите.
В много от скалите на площадката са издълбани ями или за на четирите свещени течности- вода, вино, мляко, зехтин или за събиране на дъждовната вода.
В центъра на площадката е разположен каменен трон, от който тракийският Цар-Жрец е ръководел церемониите.
Един от скалните късове е с формата на обърнато сърце –„Апостол Таш”. Според учените е поставен с цел да прикрива обредите в „Свещената пещера” от очите на непосветените.
„Свещената пещера” – състои се от две скали за колони и хоризонтална плоча. Символизира утробата на Майката Природа. От нея ритуално се ражда Царят-Жрец.
Изборът на лявата посока в лабиринта в скалите води до „Царството на Хадес”. Това е тясна цепнатина в скалата, през която избрани хора преминавали като изпитание. Свързва се с Орфей и легендата за слизането му в Подземното царство.
На територията на резервата „Ропотамо” може да се видят елени, стада диви прасета, зайци, лисици.
Това помага човек да се потопи в атмосферата на преклонение, което създателите на Бегликташ са изпитвали към природата и нейната божествена красота.
Автор: Марина Илиева
9 Коментари
Мястото наистина е енргийно. Когато човек посети Бегликташ чуства едно духовно зареждане, едно доближаване до природата и до нашите предци, чийто духовен живот е бил свързан с това място. Интересно е как древните са усещали и избирали такива места – енергийни центрове, за да изграждат своите светилища и храмове.
Какви ли не бих дал за да мога да видя как е изглеждал Бегликташ в самото начало на неговото създаване, какви са били древните траки, какво са правили там и защо…?
minalata nedelq bqhme tam i beshe mnooooogo priqtno previvqvane :)))))) gledahme, snimahme, stignahme chak do moreto… dolu ima vylshebni devstveni zalivcheta
daje si napravihme “kulturen” piknik – imashe masichka i peiki :))))))
vidqhme jabi, gusteri, kalinki., no ne i gligan…. edinstvetoto po-edro nesto beshe… edno kutre :)))))))
Статията ми харесва, но след прочитането на Тракийското писмо – декодирано, на д-р Гайд, считам, че към тълкуванието на формата и разположението на камъните може да се кажат още и по-точни неща. Не аз съм човекът, обаче. Все пак образите при траките са йероглифи, вид образно писмо, с което те са изразявали космически същности. Приложението на нещата не е чисто практично, както сме свикнали да мислим. Например обърнатото сърце за тях е символ на човека, който като съд се изпълва с живот, символ на който е кръвта. Много от съдовете на траките са с подобна форма и използвайки ги в богослуженията си те са очаквали, както съдът се пълни с вино, така и човекът, който присъства, да се изпълни със светло божествено естество, с Божият дух. Подредените камъни ми напомнят и за други неща (образно писмо) , които прочетох, но съм още твърде в началото, за да коментирам. Ще кажа само това, за финал. Траките са били по-напред в духовното си развитие от много наши съвременници, които вместо да търсят да се изпълват с такъв живот, гледат по цял ден турски сериали. И не бива да ги подценяваме, ако и да са живели преди 7 000 години, само битът им е бил по-неразвит. Не и мисленето!
Прекрасна статия, една от най-добрите за светилището!
Чета една нова книга: “Тракийските хроники” , където е публикуван древен апокриф описващ живота на Адам и Ева, в който се говори за тяхното първо обиталище – вероятно на територията на днешна северна България /във всички преводи се споменавала думата Мизия/ и се говори за морето съответно на нашето!
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=41043
Много директно е казано за това, как първите хора наследяват чрез Бога първите мистерии – на Огъня, на Водата… средствата чрез които да укротяват враждебната /спрамо райската градина/ природа и чрез които да се защитават от зли духове и сили.
Според авторите на книгата нашите траки са народът, наследил най-напред Божествената мъдрост и завети, дори преди евреите. А относно това дали “траки” и “българи” са две различни неща все повече доказателства сочат, че не са.
Наскоро вече е излязъл неоспорим генетичен анализ:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530
Пссетих мястото пез август 2009г. Страхотно е. Пожелавам на всеки да отиде там. Може да намери себе си.
Всъщност, това важи за всяко подобно място на нашата планета.
В много от скалите на площадката са издълбани ями или за на четирите свещени течности … или просто там са ходили по нужда.
Именно днес се захващам със задачата да напиша подобен пътепис и описание на Беглик Таш. Искам да Ви поздравя, защото Вашият пътепис за обекта е най-добрият, който успях да намеря в интернет пространството.
Браво! Истинско вдъхновение сте! И за снимките и за обясненията.
Много хубава статия подробно обяснена беседата, която раздават при входа на Беглик таш, Преди две седмици бях там, Мястото е много енергийно, хубава природа тишина и спокойствие.
Но както всяко нещо, така и там може да се срещеш с българската простотия. Вземат пари за вход, и не само вземат пари и за тази обяснителна беседа допълнително. Всъщност лошо няма, дано парите наистина да са за поддръжка на това толкова уникално място за България.