Гьокчеада – лазурният остров, какъвто го видях

Ако не сте фенове на организираните екскурзии с екскурзовод, или разходка с корабче, или модерното all inclusive, то Гьокчеада е за вас.
Описаният още от Омир под името Имброс остров, колкото и невероятно да звучи, е само на 631 км. от Лом, почти колкото e пътят до Синеморец и привлича все повече нашенци. Турското име Гьокчеада – лазурният остров – като че ли най-подхожда на това съчетание от девствена природа, просторни плажове, исторически забележителности и екзотичен бит, съчетан с европейска цивилизованост.

Лазурният остров

Пътуването става през Свиленград, Одрин, а след това към Кешан и Галиполи на Дарданелите. Следва се табелката Чанаккале – исторически град в азиатската част на Турция. Но на десетина километра преди него, пътят се отклонява към Кабатепе, откъдето се взема ферибот за острова.

Фериботът е четириетажно чудовище, което побира леки коли, тирове и даже валяци и други пътностроителни машини по няколко десетки броя. Билетът за лека кола струва 20 турски лири. Пътниците в нея не се таксуват отделно. Курсът на лирата в момента е към 92 стотинки. Пътуването трае час, час и нещо. Разписанието се проверява в интернет. За пътниците има модерен салон с всякакви напитки и места по палубите с изглед към морето.

Силуетът на острова се забелязва отдалеч. До него в далечината се очертава и гръцкият му събрат Самотраки.

Самотраки

Фериботът акостира в Кузулиман (заливът на овцата). По стръмен път се достига до главния град на острова, който също носи името Гьокчеада и има 7 500 жители, без да се броят туристите. Любимата зона на българите е плажът Айдънчик, на три километра от селцето Ешелек и 10 километра от главния град.

Плажът

Заради идеалните условия за сърф, българите са направили там три бази и предлагат обучение по уинд и кайт сърф. Нощува се в Челик пансион или при Шен. Цената за стая с тоалетна, баня и хладилник в пансиона е 60 лири на вечер. Палатка с право на ползване на обща тоалетна, баня и кухня се плаща по 10 лири. Пред пансиона е заведението, в което се ползва уайрлес интернет. Хазяите Хасан и Инджили не се сърдят ако си пиеш ракийката от България, докато си поръчаш нещо от заведението, а друго си си приготвил в общата кухня. Хлябът към поръчаната манджа е бонус. Цените са като в България. Сметката се пише в тефтер, а се плаща преди отпътуване. Казваш “Хасан, хесап.” и готово.

Плажът започва от входа на заведението. Морето е на 70 – 80 метра. Водата е кристално чиста, няма медузи, нито водорасли. Не се плаща нито за чадърите, нито за шезлонгите, които всеки може да ползва. Наемът за сърф е 15 лири на час, а уроците – по 45 лири на час. Ако вятърът те издуха навътре в морето и не можеш да се върнеш сам до брега, те прибират с лодка срещу 40 лири.

В градчето Гьокчеада, както и в цяла Турция, Западът и Изтокът са в перфектна хармония. Модерно облечени жени се разминават по улиците със забулени ханъми, или седящи по турски мургави комшии. Магазините редуват модерни европейски продукти с невероятни подправки, плодове, наргилета, броеници и какви ли не източни джунджурии. Местният вестник е черно-бял, на 8 страници, излиза веднъж седмично и струва половин лира.

Из Острова

В Гьокчеада

Най впечатляваща е обиколката по южния бряг на острова. Трасето е дълго двайсетина километра. Стръмният и криволичещ път открива замайващи гледки към морето. Редуват се маслинови горички с изоставени и полуразрушени каменни къщи. Баирите са голи. Покриват ги само бодили, строени като армии от таралежи. През цялото време имаш чувството, че отнякъде ще срещнеш Одисей.

Маслинова горичка

На западния бряг е комплексът Мави су, който предлага всички екстри на модерния туризъм. Само на три километра от него, пък е българското село Ширинкьой. Тук те посрещат на български и те питат от Михайловград ли си, като видят номера на колата ти. Не знаят, че градът вече се казва Монтана. Българските турци са дошли тук след възродителния процес. Първо били по други места, но турското правителство им построило селцето и през 1999 година тук се заселили 126 семейства. Къщите на всички са еднакви и се различават само по цвета и засадените в малките им дворчета цветя. Такава къща се наема и срещу 50 лири на ден може да се ползват две спални, хол и кухня. За спалня, кухня и хол в Ешелек цената слиза и до 35 лири.

Из острова

От Ширинкьой се тръгва обратно на изток към Гьокчеада. Пътят отново е стръмен, но не толкова страшен. По-зелено е. По баирите растат пинуси. Край пътя всеки може да си бере смокини, които така си капят по земята. Свободно пасящи кози и овце се срещат навсякъде.

Следват три гръцки села: Дерекьой, Тепекьой и Зейтинли. На шосето, деца продават домашно приготвен зехтин по 10 лири за литър, сладка, сирена и кашкавал. Повечето гръцки къщи са изоставени. Красивите каменни фасади съжителстват с изтърбушени врати и прозорци.

Някои от къщите

Най-туристическа визия имат селцата Калекьой, Бадемли и Йени Бадемли. Там в крайбрежните кръчмички “режат глави” с бейби октоподчета, скариди и всякакви глезотии.
Над Калекьой е крепостта, от която се виждат красиви гледки към морето и острова. До нея има турско кафене с класическа музика и полуразрушена гръцка църква носеща името на “Света Марина”.

Гледка от крепостта

Кръгът се затваря в градчето Гьокчеада, на центъра на което пък има кръгово движение. И като в кръговрата на живота всичко започва отначало и отначало. И никак не ти се иска да има и край.

Автор: Валери Стоичков
Снимки: Валери Стоичков