Дубровник – перлата на Адриатика

И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали – каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се сториха кипарисовите гори. Като шипове на гребен на някой великан те се издигат над другата растителност в околността. Припомних си думите “строен като кипарис”. Това беше! Имаше също така и много акации.

Взехме ферибота през Шкодренското езеро. Заобиколено навсякъде от планини, с малко на брой хижи по бреговете, езерото създава усещането, че си защитен, прикътан в гънките на околните планини. Красота и невероятно спокойствие. Естествено, всички бяхме излезли от автобусите и колите, за да се любуваме на гледката.

Дубровник ни посрещна с напечения си каменен Стар град и невероятно количество туристи, които като нас автобусите стоварваха пред зидовете на крепостта. В плътна колона вървяхме след Николай, който от време на време ни махаше с шапка да не се изгубим сред тълпата.

Дубровник – пред портите на крепостта

Разцветът на Дубровник е през Средновековието, когато се е наричал Рагуза. Дължал се е на местоположението му на средиземноморските водни пътища. С откриването на другите части на света от мореплавателите – Индия, Китай, Америка, градът губи стратегическото си значение.
Извън крепостта сега се намират китни вили, потънали в цветни храсти и много хотели. Старият град на Дубровник, защитен от крепостните си стени, е изцяло от бял камък. И улиците, и къщите, и чешмите…

Дубровник – главната улица

А първото посещение, което направихме, беше на тоалетната, намираща се буквално в стените на крепостта. Плувнали в пот на тлъстата опашка, отвреме на време, докато чакахме, се разхлаждахме на чешмички, вградени в същата тази крепост. Къде другаде по света, докато чакаш за тоалетната, уличен музикант ще ти свири класическа музика!

Посетихме църквата на йезуитите. За кратко се загубих сред руска група и можах да науча поне, че една от картините там била рисувана от Тициан. Влязохме и в православната църква “Св. Сава”. Тук Николай отново подхвана любимата си тема за религията. Май-май основната причина да влизаме в църквите беше да се разхладим поне за малко от 40-градусовата жега навън!
После имахме време да се пошляем из магазинчетата за сувенири в крепостните стени и да опитаме от животоспасяващия в жегата сладолед за 1.50 евро. Цените на сувенирите съвсем не ни се сториха високи, така че си накупихме разни дреболийки.

На връщане – вече към 7 вечерта, спряхме на плажа близо до остров Св. Стефан.

На остров Св. Стефан

В красивия парк с високи дървета и цветя преди самия плаж си направихме снимки, докато още не се е скрило слънцето. А плажната ивица, тя се оказа съвсем малка и покрита с едри обли камънаци. Невъзможно беше да ходиш бос, камо ли да легнеш да се печеш. Тук посещнахме вечерта. На Николай сякаш хич не му се щеше да ни прибира в хотела.

Към първа част “Ядранско море, Улцин”

Автор: Павлина Гатева
Снимки: Таня Гатева

Публикувано в категория: Хърватска . Тагове: , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи