Ню Йорк, Ню Йорк

Повторението в заглавието не е случайно. Така произнесено буквално означава град Ню Йорк, в щата Ню Йорк. Но в много случаи това се използва, за да се подчертае уникалността на града Ню Йорк.
Бяхме оставили два дни за посещение на този невероятен град като финал на престоя ни в САЩ. Намерението ни беше да посетим някои от емблематичните му места, да видим колкото се може повече и да почувстваме атмосферата и ритъма на живот в града. За посещение на многобройните му забележителности са необходими седмици, но за нас и два дни бяха достатъчни да се убедим, че няма нищо пресилено във всичко, което се говори и пише за този световен град.

Към Ню Йорк идваме с кола по магистрала от юг. След преминаване по мост напускаме щата Ню Джърси и се озоваваме в Ню Йорк, влизайки в Стейтън Исланд – един от петте административни района на града. С останалите четири района – Манхатън, Бруклин, Куинс, Бронкс – Ню Йорк заема територия от 1214 квадратни километра, а населението му е над 8,2 милиона.

Стейтън Айланд е типично предградие на голям град, наоколо са предимно фамилни къщи с градинки пред тях, паркове, езера. Обществени и високи сгради не се виждат. След 15-16 км стигаме до моста Веразано. Той е над залива и свързва Стейтън Исланд с Бруклин. Този мост е един от най-дългите висящи мостове в света. Изчакваме на контролен пункт с по десетина гишета във всяка посока и плащаме $8 за преминаванетo. Мостът е на два етажа и когато влизaме в долния етаж GPS-a загуби връзка. Вероятно се повлия от металната конструкция на горния етаж. Това не ни притеснява защото сме наясно с посоката, която трябва да следваме – „Airport JFK”. Преминаването през поредния сложен пътен възел след моста и продължаваме край брега. Преминаваме по много по-малки мостове, под пешеходни надлези и над ж.п. линии. Движим се по южния край на Бруклин, но и в тази част не се виждат характерните за Ню Йорк високи сгради и небостъргачи. След по-малко от половин час минаваме край изход за летище Кенеди /JFK/ и веднага след това излизаме на магистралатa, която пресича Куинс от юг на север.

Хотелът, който сме резервирали се намира в квартал Ямайка, в югоизточната част на града и е на 4-5км. от летището. Той е от веригата „Super 8”. Наименованието му предполага, че това е хотел със супер цена от $8 на вечер, но…това е било преди години. Сега нещата са доста по-различни и цените, уви, са с пъти по-високи. Настанихме се бързо и се отправихме обратно по магистралата в посока летището, където трябва да върнем взетата под наем кола.

На паркинга на рент-а-кар компанията спираме до една дама с терминал в ръка, която, след като погледна в багажника и записа показанията на километража и бензиномера, ни подаде изкараната от терминала фактура. После взе ключовете, усмихна ни се и каза, че сме свободни. По този начин цялата процедура по предаването на колата продължи не повече от три минути. Така бързо стана и получаването й в началото, но за разлика от тогава, сега не бяхме чак толкова шашнати – вече бяхме свикнали с бързото и изчистено от всякакви формалности обслужване в тази страна.

Почти веднага след това се качихме на първото пристигнало „въздушно влакче”. То се движи по линии, издигнати над магистралата, като обикаля осемте терминала на летището и стига до близки спирки на градското метро. Когато пристигнахме на нашата спирка се наложи да си вземем билети от по $5. Влакчето возеше безплатно само в границите на летището и без билет не можеше да се излезе от станцията. Отбихме се за малко до хотела, който беше наблизо и побързахме да се отправим към Манхатън. Известно е, че този район е световен финансов център и е нещо като „ситито” за Ню Йорк. Тук са разположени и повечето небостъргачи. Трябваше да стигнем до началната спирка на обиколния туристически автобус, за който имахме взети онлайн билети.

Служител на станцията на метрото обясни как да се придвижим до станцията на 8-о авеню и 50-та улица и ни издаде общ билет. В Манхатън спирката на автобуса се оказа съвсем близо до станцията, от която излязохме. Извадихме късмет и уцелихме момента, когато автобус, запълнен с туристи тръгваше за включена в програмата „вечерна обиколка”.

Туристически автобус на вечерна обиколка в Бруклин

Използването на тези обиколни туристически автобуси е най-добрия начин да се види максимално в голям град, за минимално време. Настанихме се на горния етаж на автобуса, където групата беше доста разнородна. На предните седалки се бяха настанили група японци, имаше и бразилци и аржентинци. Екскурзоводът любезно се интересуваше за народността на туристите. Ние бяхме единствените европейци. Не след дълго автобусът потегли и започнахме да гледаме с интерес всичко, покрай което минавахме. Снимахме с камера и фотоапарат и слушахме екскурзовода, който говореше интересно и украсяваше разказа си с лични впечатления и мнения. Между другото спомена, че скоро е ходил в Европа и се е ужасил от скъпия бензин там. А по това време – лятото на 2008г. – бензинът в САЩ беше стигнал рекордно високи за тях цени, малко над $1 за литър!

Улиците бяха изпълнени с хора и автомобили. На всяка пресечка имаше светофари, които се спазваха стриктно както от колите, така и от тълпите пешеходци. Шофьорът на автобуса проявяваше завидно майсторство, успявайки да се придвижва доста бързо из това гъмжило. Витрините на магазините и рекламите над тях бяха ослепителни, но не бяха много по-различни от тези в кой да е голям европейски град.
По време на обиколката из Манхатън виждаме повече от забележителностите в този централен район – Бродуей и Таймс Скуеър, небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, централата на ООН, катедралата Свети Патрик, Бруклинският мост, световноизвестната спортна зала Медисън Скуеър Гардън, комплекса от сгради на Рокфелер Център, Сентръл Парк, китайският квартал, построената през 1902г. триъгълна сграда „Фларитон”.

Триъгълната сграда Фларитон в Манхатън

Сентръл Парк

Интересно е да се отбележи, че не се чувствахме подтиснати от заобикалящите ни свръхвисоки сгради. Широките улици създаваха чувство за простор и само като се погледне нагоре се разбира, че улицата е „притисната” от небостъргачите, които се извисяваха от двете страни.

По Бродуей

В Китайския квартал

Емпайър Стейт Билдинг

Медисън Скуеър Гардън

След това се отправяме към Бруклин. Минаваме по моста Манхатън и правим обиколка из този най-голям район на Ню Йорк. Населението му е над 2,5 милиона. Заедно с Куинс, той е разположен на континента, докато останалите три района – Манхатън, Бронкс и Стейтън Исланд са на острови. В Бруклин обществените и административни сгради се редуват с жилищни блокове. Няма струпване на небостъргачи както в Манхатън и районът прилича по-скоро на обикновен голям американски град. Само изгледът към другия бряг на Ийст Ривър и гората от небостъргачи в Манхатън напомня, че сме в Ню Йорк.

Из Бруклин

Вечерната обиколка приключва по тъмно. Като слязохме от автобуса в Манхатън решихме, че за този ден видяното е достатъчно и е време да се отправяме към хотела. Това обаче се оказа трудна задача, тъй като не можехме да се върнем от станцията, на която дойдохме. Трябваше да се придвижим до следваща спирка – на 42-ра улица. Станцията там се оказа нещо като подземен град с многобройни перони на различни нива и с преплетени безброй коридори. Метрото в Ню Йорк е най-голямото в света с дължина над 1300км и с над 400 станции. Необходимо беше да се внимава при смяна на линиите, като се гледа номера, буквата и „цвета” на влака. Ние, разбира се, объркахме посоката и ни отне доста време докато се оправим. Прибираме се късно и на нашата станция питаме чичкото в служебната будка на входа как да стигнем на другия ден до пристанището за Статуята на Свободата. Обяснявайки, той ни обръща внимание, че само за придвижване в метрото ще са необходими около час и половина.

На следващия ден тръгваме рано. Билети за метрото си вземаме пак от служителя на входа, като казваме до къде отиваме. Този начин на купуване на билети е много удобен. Така не се губи време в разучаване на различните тарифи, а и няма опасност да се сгреши, както ако се купуват билети от автомат.

Успяваме да стигнем навреме за първия курс на корабчето и се нареждаме на опашката за проверка. Преминаваме през скенер и се качваме на палубата. Не след дълго потегляме и пред нас изниква островът със Статуята на Свободата. Наоколо защтракаха фотоапарати и се навдигаха камери.

Островът със Статуята на Свободата

Статуята е висока 93 метра, от които 46м. е постаментът и още толкова самата статуя. Подарена е от Франция в знак на приятелство между двата народа, като е открита официално през 1886г. Разположена е на остров в устието на река Хъдсън на десетина километра навътре в залива на Ню Йорк. Статуята на Свободата е „посрещала” пристигащите кораби с имигранти в края на 19-тия и началото на 20-тия век. Тя е първото нещо от Новия свят, което те са виждали.

Статуята на Свободата отблизо

Корабчето изминава бързо разстоянието до острова и скоро слизаме на брега в подножието на статуята. Чакаме на голяма опашка, която се придвижва бавно.Тук има повторна проверка със скенер, доста по-различен от познатите и широко разпространени в последно време подобни съоръжения. Застава се в широка рамка и се изчаква светването на червена сигнална лампа. Трябва да се стои неподвижно, докато се извършва нещо като „продухване” на различни височини по цялото тяло, придружено с характерен шум. Изчаква се светването на зелена сигнална лампа и се преминава. Вероятно това беше проверка за пластични експлозиви.

Влизаме в основата на постамента на статуята, където е обособен музей. Изложени са много снимки и скици от монтажа на монумента. Изложени са и някои негови фрагменти. От тук се стига до основата на статуята на най-горната тераса на постамента, от където пък се открива чудесен изглед към Манхатън. Виждаше се и металната стълба за изкачване до короната и факела на статуята, което е било забранено след 11-ти септември 2001г.

Изглед към Манхатън от корабчето

Времето напредваше и побързахме да се качим на корабчето, с което се отива до намиращия се наблизо Елис Айлънд – малък остров, на който след 1891г. се разполага имигрантското бюро за приемане на новодошлите кандидат американци. До 1924 г. от тук преминават 12 милиона души. През 1990 г. известният „Грейт Хол”, където се е помещавало бюрото, е превърнат в музей на имиграцията, намиращ се близо до пристанището. Тук вече нямаше проверки със скенер.

В музея на остров Елис Айланд

Първо се влиза в голяма зала на долния етаж. До една стена са нахвърляни много куфари, чанти, кошници, разни видове панери и денкове, с които са пристигали имигрантите с надеждата за по-добър живот в Новия свят. Навярно част от тях са го намерили и сега внуците им са „истински американци”. По широки стълби се отива до горния етаж, където в друга голяма зала са били подредени приемните гишета. На няколко катедри са оставени копия на тефтерите със списъци на пристигащи имигранти. На един от списъците е подчертана фамилията на рейнджър, който в момента работи на острова. Имаше много фотоси, които създаваха възможност да се почувства атмосферата от онези времена. Беше показана и справка за броя на преселниците през различните години, разделени по континенти. Първите години най-много са били европейците.

Не се бавихме много и след като разгледахме залите се върнахме на кея за изчакване на корабчето, което да ни върне в града. През това време заваля слаб дъжд. След като слязохме от корабчето тичешком се придвижихме до спрелия наблизо туристически автобус. Качваме се горе, като екскурзоводът ни дава по едно полиетиленово наметало/пончо, за дъждобран. Но дъждът се беше позасилил и се наложи да слезем долу, където пък климатикът е надут „до дупка” и е направо неприятно студено.

Сградата на ООН

Слизаме от автобуса и се отправяме към следващата атракция – изкачване на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг. Дъждът беше спрял и слънцето огряваше върховете на високите сгради. Показваме билетите, които сме получили и разпечатали след потвърждението на резервацията онлайн. Качваме се без да чакаме на образувалата се опашка пред асансьорите. Небостъргачът е със 102 етажа и е висок 381 метра, а с надстройката от антени достига 448м. Завършен е през 1931г. и е втората по височина сграда в САЩ, след Сиърс Тауър в Чикаго. Изкачването до 86-тия етаж с асансьора става бързо.
Тук се намира остъклена наблюдателна площадка, но има и врати, през които се излиза отвън. По тясна открита пътека може да се обиколи цялата сграда. От външната страна е монтирана предпазна метална мрежа.

Впечатляваща е гледката от високо – небостъргачите са нагъчкани плътно един до друг, а улиците се виждат като тънки нишки между тях. Виждат се колите и хората, които щъкаха долу. На запад се вижда реката Хъдсън, която отделя Манхатън от Ню Джърси, на изток Ийст Ривър, мостовете над нея и Бруклин, на север част от Сентръл Парк и Бронкс, а на юг в далечината островът със Статуята на Свободата.

На запад от Емпайър Стейт Билдинг – реката Хъдсън и Ню Джърси

На изток от Емпайър Стейт Билдинг - Ийст Ривър и Бруклин

На юг от Емпайър Стейт Билдинг / горе, в дясната страна на снимката, е островът със Статуята на свободата, а зад него – Елис Айлънд /

На север от Емпайър Стейт Билдинг

От Емпайър Стейт Билдинг излизаме на 5-то авеню и продължаваме пеш до Сентръл Парк – „белите дробове” на Манхатън. Той е правоъгълен, дълъг няколко километра и широк над седемстотин метра. В него има алеи за разходки, бягане, колоездене и летни кънки, игрища за тенис и бейзбол, няколко езера и зоопарк. Истински зелен рай сред огромния град. За съжаление нямаме много време за дълги разходки и побързахме да се качим отново на туристическия автобус, с който да се върнем към централната част на Манхатън.

В маршрута на обиколката не беше включено преминаване край взривения Световен Търговски Център, а екскурзоводът от вечерната обиколка спомена, че това място не е любимо на нюйоркчани и не ни препоръчва да го посещаваме. Така и постъпихме.

Златният обелиск в Рокфелер Център

Българското знаме пред Рокфелер Център

Слизаме от автобуса на 7-мо авеню. Минаваме край луксозни магазини и бутици на известни и не толкова известни /поне на нас/ световни модни марки и дизайнери. Придвижваме се пеш по известния с теaтрите си Бродуей. С дължина от 25км. това е и най-дългата улица, която пресича Манхатън по цялата му дължина от север на юг. Крайната ни цел е друго емблематично за Ню Йорк място – площадът Таймс Скуеър. Важно е да се отбележи, че това не е площад в класическия му вид, а се състои от районът около Бродуей и 7-мо авеню, между 42-ра и 47-а улица.

На „площада” сме на свечеряване. Навалицата е невъобразима – тротоарите са претъпкани с хора, а улиците с коли – предимно жълти таксита и автобуси. Вероятно повечето хора са туристи като нас и никой не бърза да си отива. Чува се говор на всички езици. Феерията от цветни, постоянни, сменящи се, „движещи се” рекламни пана е невъобразима и може да се сравнява може би единствено с подобните в Лас Вегас.
На Таймс Скуеър минаваме и покрай култовото студио на МТV, от където се излъчват директни предавания, като през прозорците се виждат рекламите на отсрещната страна и хората, които се движат по тротоарите. Насрещa, високо над сменящите се реклами е поставен постоянният надпис „Гласувай!” /VOTE!/. Предстоят президентските избори и народът се подканя да упражни правото си на глас.

На Таймс Скуеър

В хотела се прибираме късно вечерта. Това беше последната ни вечер в САЩ. Момичето на рецепцията попита за кога ще поръчаме „шътъл-ката” да ни закара до летището. Това беше една много удобна екстра, която хотелът предлагаше безплатно.

Първоначалното ни намерение беше сутринта да направим последна разходка из Ню Йорк. Това обаче се оказа рисковано мероприятие при положение, че до Манхатън се пътуваше близо час с метрото. Бяхме изпълнили скромната си програма и не си заслужаваше риска да закъснеем за летището. Вместо това се разходихме из този отдалечен квартал – Ямайка.

Централната улица „Ямайка Авеню” е изпълнена с ресторантчета, магазини, офиси и банки, но няма небостъргачи и много високи сгради. Но пък има парк с исторически музей в него. Намираме магазинчета, където се продават сувенири на цени с пъти по ниски, отколкото в центъра. Шапки, пепелници, магнити, чаши и ключодържатели, които в Манхатън се продаваха по за $5-6-7-8, тук са по $1.

Пред витрината на затворен магазин видяхме седнал възрастен човек. В ръката си държеше празна пластмасова чаша, която протягаше към минувачите. Изсипахме в чашата останалите ни жълти монети от по 1,2 и 5 цента. Това беше единственият просяк, който срещнахме в Ню Йорк.

Ямайка Авеню в Куинс

Следобяда с микробус-совалката се придвижваме до летището. Самолетът излита още по светло. Долу, зад нас остава огрян от следобедното слънце невероятният Ню Йорк, Ню Йорк.

Автор: Viki
Снимки: Viki