На Тутраканска земя

Сега ще видите през моите очи как в най-западната част на крайдунавска Добруджа, на стръмния хълм на древната река, се извисява един град … Тутракан. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихия Дунав.
Относно името му Тутракан – има поне три тези.
Според първата – названието идва от това на римския град Тмутаркан в северното черноморие и се свързва с имиграция на руско население след татарското нашествие от 1240-1241г.

Втората теза свързва Тутракан с прабългарската титла „тамантаркан” – т.е. градът на таркана, който охранява.
Третата теза се извежда от името на кумано-българския владетелски род на тертеровци –кан Тертер. Счита се, че действително активизирането на живота в района съвпада с установяването в Добруджа на тертеровия род около средата на XIIIв.

Стъпвайки на „тутраканска земя”, първото нещо което успях да посетя е архитектурния резерват „Рибарска махала”. Това е единственото в страната рибарско селище, естествено обособило се по поречието. Тук цари самобитност, чистота и възрожденски дух, съхранен за поколенията в своя автентичен вид.

С рибарските мрежи, лодкарските работилници и рибарските къщи, махалата напомня като жива легенда за този стар поминък на нашите прадеди. Рибарската махала е неразделна част от музейната експозиция на Етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене” – втората спирка от моето пътешествие по забележителностите на Тутракан.

Етнографският музей се намира само на петдесетина метра от река Дунав. Направи ми впечатление, че екскурзоводката беше много любезна, и съм доволна, че от нея разбрах много от историята на града и в частност за музея.
Музейната експозиция е част от огромното етнографско наследство на населението от тутраканския край и в селищата близо до р. Дунав. Днес дунавският риболов не е основен поминък на населението на Тутракан, но той продължава да се развива, защото има потомствени рибари, които предават професията си от поколение на поколение. Така продължава да се съхранява и обогатява българската традиционна риболовна култура.

Следващата ми спирка е в перлата сред архитектурните и исторически паметници на Тутракан – Теодоровата къща.
Масивната каменна сграда е построена в края на XIXв. и е била собственост на търговеца Димитър Теодоров. През 1993г. е адаптирана за експозиция на Исторически музей. На три етажа хронологически се проследява развитието на тутраканския край от древността до 1940г. /Освобождението от румънска окупация/.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На тези, които са решили да посетят града, препоръчвам хотел-ресторант „Лодката”, въпреки че аз нощувах при роднини, но пък съм много доволна от храната и обслужването в ресторанта. Намира се на брега на река Дунав, и в същото време е в близост до административната част. Ресторантът предлага най-доброто от българската кухня и нетрадиционни рибни специалитети на заведението, запазили се от времето на старите рибари.

Автор: Ася Митева
Снимки: Ася Митева