На Тутраканска земя

Сега ще видите през моите очи как в най-западната част на крайдунавска Добруджа, на стръмния хълм на древната река, се извисява един град … Тутракан. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихия Дунав.
Относно името му Тутракан – има поне три тези.
Според първата – названието идва от това на римския град Тмутаркан в северното черноморие и се свързва с имиграция на руско население след татарското нашествие от 1240-1241г.

Втората теза свързва Тутракан с прабългарската титла „тамантаркан” – т.е. градът на таркана, който охранява.
Третата теза се извежда от името на кумано-българския владетелски род на тертеровци –кан Тертер. Счита се, че действително активизирането на живота в района съвпада с установяването в Добруджа на тертеровия род около средата на XIIIв.

Река Дунав

Река Дунав

Изглед от брега към реката

Изглед от брега към реката

Стъпвайки на „тутраканска земя”, първото нещо което успях да посетя е архитектурния резерват „Рибарска махала”. Това е единственото в страната рибарско селище, естествено обособило се по поречието. Тук цари самобитност, чистота и възрожденски дух, съхранен за поколенията в своя автентичен вид.

Стената при р. Дунав

Стената при р. Дунав

С рибарските мрежи, лодкарските работилници и рибарските къщи, махалата напомня като жива легенда за този стар поминък на нашите прадеди. Рибарската махала е неразделна част от музейната експозиция на Етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене” – втората спирка от моето пътешествие по забележителностите на Тутракан.

Пред Етнографския музей - Дунавски риболов и лодкостроене

Пред Етнографския музей - Дунавски риболов и лодкостроене

Пред Етнографския музей - Дунавски риболов и лодкостроене

Пред Етнографския музей - Дунавски риболов и лодкостроене

Етнографският музей се намира само на петдесетина метра от река Дунав. Направи ми впечатление, че екскурзоводката беше много любезна, и съм доволна, че от нея разбрах много от историята на града и в частност за музея.
Музейната експозиция е част от огромното етнографско наследство на населението от тутраканския край и в селищата близо до р. Дунав. Днес дунавският риболов не е основен поминък на населението на Тутракан, но той продължава да се развива, защото има потомствени рибари, които предават професията си от поколение на поколение. Така продължава да се съхранява и обогатява българската традиционна риболовна култура.

Следващата ми спирка е в перлата сред архитектурните и исторически паметници на Тутракан – Теодоровата къща.
Масивната каменна сграда е построена в края на XIXв. и е била собственост на търговеца Димитър Теодоров. През 1993г. е адаптирана за експозиция на Исторически музей. На три етажа хронологически се проследява развитието на тутраканския край от древността до 1940г. /Освобождението от румънска окупация/.

В Историческия музей

В Историческия музей

В Историческия музей

В Историческия музей


 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На тези, които са решили да посетят града, препоръчвам хотел-ресторант „Лодката”, въпреки че аз нощувах при роднини, но пък съм много доволна от храната и обслужването в ресторанта. Намира се на брега на река Дунав, и в същото време е в близост до административната част. Ресторантът предлага най-доброто от българската кухня и нетрадиционни рибни специалитети на заведението, запазили се от времето на старите рибари.

Автор: Ася Митева
Снимки: Ася Митева

Публикувано в категория: П-У, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи