Пътят е любов

На кея ще сме само с теб двамата…

Слънцето заслепява и миризмите омайват
На прегорено мирише отвън и може би от самите нас
които се страхуваме да не изгорим твърде рано
но кое е по-добре, кой ще ми каже –
да гориш или да си вечно изгаснал…

Ето го и вулканът на хоризонта,
толкова прилича на сърцето ми,
ако можеше любовта ми да не е като лава
но кое е по-добре, кой ще ми каже –
да си вулкан или планина смълчана…

Ето го и плажът, горещ под краката ми,
но не достатъчно, за да стопли душата;
ако можеше да дойдеш с прилива
и да останеш с мен през нощта,
защото звездите са по-хубави с тебе…

Ето я и водата, заливаща малкия кей,
но не достатъчно, за да потопи тъгата –
седнала и залюляла крака във вълните;
бъди солта, а аз ще бъда водата
и на кея ще сме само с теб двамата…

Малчони

Да се влюбиш в дадено място е почти като да се влюбиш в човек. Първоначално почти не усещаш как си се озовал там и как си свикнал с всеки един детайл. Дори още докато откриваш нови и нови неща, може би вече си влюбен, но не го знаеш.  Толкова да обичам летищата. Всичко започва от тях.

Публикувано в категория: Размисли . Тагове: , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи