Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Зимата, която продължи и през март, пречи на моите планове за нови пътешествия. Аз не съм много запален турист, не съм от тези, които са готови в сняг, кал и дъжд да вървят към неизвестното, за да достигнат до видени и невидени прекрасни места. Аз съм обичайния тип средностатистически турист, за когото туроператорските фирми измислят средна хубост пакет, ненатоварващ, с един крак в цивилизацията и с достатъчно обекти за безгрижно снимане с домашния апарат. Когато планирам екскурзии на нашата група, действам по същия начин, все пак работя в администрация, а ние сме уморително разумни, умерени и предпазливи хора.

Екскурзиите всъщност са моето бягство от натоварващата ме работа. Зимата обаче ме арестува в мрачната си прегръдка, затова отварям старите снимки, търся пътешественически сайтове и когато и от това се наситя, започвам да пиша. Това е моето най-истинско разтоварване, единственият катарзис, който познавам.

През 2008 г. имах възможност да посетя прочутия резерват „Камчия”. Една джунгла в непосредствена близост до скъпите и луксозни морски курорти, тайнствено- зловещо жълто-зелена река и безумно зелена и през август, неповторимо очарователна окръжаваща я растителност.

Величествените дървета, които като че ли не растат, а направо извират от реката, черпят сила, величие и мощ от мътните й води. Всъщност, според нашия гид, зеления цвят на водата се дължи на почти двуметровата тиня на дъното.

Интересното за реката Камчия, че тя съхранява около живителните си води всякакви видове дървета – бряст, ясен, дъб, клен; тръстика, папур, блатни цветя. В енциклопедиите може да прочетете, че само уникалните висши растения там са над 200, за риби, птици и други живинки изобщо няма да говоря. Всички текстове твърдят едно – уникална екосистема. Аз съм филолог по образование и за мен природата е дом, храм, свещен топос, хармония, космос, все неща, на които учи поезията или литературната критика, но тук пък от това полза няма. Но трябва да си сляп и безсърдечен, обаче, за да не почувстваш величието в простотата хармонията на този природен кът.
Продължение »