Алпийска симфония

Едно екстремно изкачване на връх Триглав

В ранния предиобед на 15.08.2010г. групата ни от 16 човека е готова да потегли от София към общата цел – изкачване на връх Триглав. Най-високият връх на Словения (2864м н.в.). В Юлийските Алпи. Участниците в групата сме различни по възраст и пол. Различни по местоживеене и социално положение. Повечето за първи път се виждаме. Събрала ни е любовта към планината… Потегляме. Водач ни е змс по алпинизъм, доц. д-р Сандю Бешев.

В Алпите вр.Триглав не е най-високият. Монблан е първенецът – 4807 м н.в. По-нисък е и от Мусала (2925,40 м н.в.), най-високият връх на България и Балканския полуостров. Да речеш, че е най-красивият алпийски връх – и това не е. Матернхорн (4487 м н.в. – между Швейцария и Италия) държи първенство в това отношение. Но изкачването на вр.Триглав е такава тръпка, която Веселина от Пловдив основателно ще определи като съчетание от чист въздух и стрес, а аз ще допълня – и една невероятна планинска симфония и хармония от скална пластика.

Няма да проследявам хронологично и педантично всяка наша стъпка от тръгването до връщането ни на 20 август. Ще се опитам в стил импресия да опиша невероятното преживяване и безкрайното удовлетворение от трудното изкачване на този връх. А и не по-малко трудното слизане. Така че на моменти написаното ще изпреварва сюжетното развитие. Ще има ретроспекции. И отклонение от основната фабула ще има…

Разбира се, трудността е относително понятие. Каква трудност може да е изкачването на вр.Триглав за Митко, например (роден в Трявна – живее в Ямбол). С него направих ексклузивно блиц интервю по време на една от кратките ни почивки (на връщане). Ето какво сподели той: изкачвал е вр.Монблан. На вр.Аконкагуа (6960 м н.в.) – най-високият връх в Андите и на южното и западното полукълбо, е стигнал до 5630м (приблизително колкото е вр.Елбрус – 5633м). Изживявал е пристъпите на височинната болест. Видял е половината осемхилядници на Хималаите (откъм Непалска страна) с панорамен полет. Най-голямо свое постижение счита изкачването на вр.Айланд пик (6189 м н.в.) – Хималаите. За първи път е със Сандю Бешев. На възхищението ми от тези негови завидни постижения, отговорът беше: “Ще се радвам, ако и аз на твоите години ще мога да изкача вр.Триглав”. Е, как да не те ласкае такава оценка и как да не ти вдъхне самочувствие?! А то, самочувствието се подхранваше и от другите участници в групата, записали в актива си изкачване на престижни върхове. От Ангел (София) – изкачил и той най-високия връх на Алпите Монблан. И други интересни върхове. От Стефан (Варна) – изкачил вр.Дюфур (4638 м н.в.) в планинския масив на Алпите Монте Роса (Monte Rosa). На границата между Швейцария и Италия. Втори по височина в Алпите. Постижения си имат и Йорданка, Иван, Елена, Вълко, Велко ( от Ямбол); Веселина, двете Марии и Свельо ( от Пловдив); Румяна (от Варна); Симеон (от Севлиево).

А какво да кажем за високопланинския ни водач змс по алпинизъм доц.д-р Сандю Бешев. С него не за първи път съм. Благодарение на С.Бешев съм изкачил Олимп, вр.Ипсарио (о-в Тасос), вр.Фенгари (о-в Самотраки) – Гърция; вр.Боботов кук (Черна гора) и ето сега вр.Триглав в Алпите! Което считам за личното си най-голямо постижение. Мисля, че вече добре познавам С.Бешев, затова с искрено убеждение казвам: За него може и трябва да се напише цяла книга! Къде ли не е бил?! Какви ли върхове не е изкачвал?! И тук където отиваме през 70-те години на миналия век като алпинист е катерил по различни маршрути страховитата почти отвесна северна стена на Триглав. Висока 1200м, широка 3000м. Преодолявал е 1000, че и повече метра височина. Е, с такъв водач и с такава група как да не се чувстваш горд?!!…

Маркировката до вр.Триглав от хижа “Аляжев дом” (1020 м н.в.), където е първата ни нощувка и, така да се каже, базов лагер, е отлична. Настаняваме се. Времето обаче решава да ни притесни. Започва да вали… А при дъждовно и, недай си Боже, гръмотевично време, изкачването е изключително опасно. Което означава (това е категоричната и основателна позиция на ръководителя ни) – приключваме до тук. Дето се вика, да идеш до Рим и да не видиш папата. За наша огромна радост и късмет, утрото на следващия ден ни посреща свежо, безоблачно, слънчево. Тръгваме!… В началото вървим по широк горски път, преминаващ през борова гора. След около 30 минути пресичаме рекичка и… започва изпитанието.

Този ден (17 август) трябва да стигнем до втория ни, условно пак да го наречем, базов лагер на планинския масив Кредарица – хижа “Триглавски дом” (2515 м н.в.). А на следващата сутрин ще атакуваме върха. Очаква ни денивелация до хижата 1500 м. Сандю Бешев е осигурил карабинери (метални закопчалки за обезопасяване). В него е 40-метрово алпийско въже. За някои от нас ще се окажат много потребни.

Гледаш стръмните скали пред теб (около 70-80 градуса) и недоумяваш като как ще ги изкачиш. Но нашият водач знае как и ни повежда. Освен физическа издържливост ще е нужна и психическа устойчивост. На опасните места, а те не са малко, са забити метални клинове, поставени са скоби и метални стъпала, опънати са предпазни стоманени въжета…

Към хижа “Триглавски дом” – един от екстремните участъци.

Към хижа “Триглавски дом” – един от екстремните участъци.



И се зареждат участъците: Камината, Тавана, Ръба… Траверсираме специално изкопана тераса. На места са издълбани стъпки в скалите. Добре, че има моменти, когато, макар и за кратко, можеш да поемеш спокойно дъх и да събереш кураж за следващия екстремен участък. Където е нужно и за когото е нужно, влиза в действие алпийското въже. Тъжна илюстрация, че опасността е наистина реална, са не малкото мемориални плочи на загинали почитатели на екстремния туризъм. И въпреки това, потокът към върха и обратно е нескончаем. Да не повярваш на очите си. Придвижва се нагоре и младо семейство с четеримесечното си отроче на ръце. Боже-е-е! Абе, тези хора безумно смели ли са или са безразсъдни?! А туристите са от националности най-различни. Повечето словенци. Ситуацията се усложнява от факта, че разминаването на опасните участъци е абсолютно невъзможно…

Към хижа “Триглавски дом”.

Към хижа “Триглавски дом”.

Продължаваме напред, а спомените ми ме връщат години назад, когато Лили и Краси Стойчеви – Асеновград лято след лято подготвяха интересни маршрути и тръгвахме с палатки из Стара планина, Рила, Пирин… И натрупвах опит да преминавам през морени, сипеи, опасни склонове. Та сега от Алпите им казвам: “От все сърце ви благодаря, Лили и Краси, за онова незабравимо време!”…

“Благодаря ти, Боже,  преодолях поредния труден участък” (преди хижа “Триглавски дом”)

“Благодаря ти, Боже, преодолях поредния труден участък” (преди хижа “Триглавски дом”)

Искрено се възхищавам на инж.Мария Лазарова от групата ни. С крехка физика и тежка раница, а неотлъчно е с първите. А и по възраст със С.Бешев държат първенство (родени през 1934г.). След тях по възраст съм аз (1936г.). И… на опашката на групата. Най-младият е Стефчо – 30-годишен. Нужни бяха 7-8 часа и последните да се доберем до Кредарица. Накрая преминаваме и през няколко снежни преспи и стигаме “Триглавски дом”.

Хижа “Триглавски дом”.

Хижа “Триглавски дом”.

Хижата е голяма. Добре поддържана. И препълнена с весели интернационални туристи. Звучи музика, пеят се песни. Тук вече е и 4-месечният турист, демонстративно разнасян от щастливите си родители из хижата. В района на хижата има неголяма църква – “Св.Богородица”, площадка за кацане на вертолети (ясно за какво), вятърни генератори и слънчеви панели за добиване на ел.ток, площадки за събиране на вода във водоеми. На 15 август – Успение на св.Богородица е празникът на хижата. Всяка година на този ден, казват, тук се стичат 2-3 хиляди туристи.

Лягаме си рано. Да събираме сили за финалното изкачване на следващия ден. Чаршафите и калъфките са за еднократна употреба (вода да се пести!). Денят завършва слънчев и усмихнат, а утрото (уви!) ни посреща намръщено. Навън – непрогледна мъгла. Ще чакаме! Ако мъглата не се вдигне час-два, вместо към върха, тръгваме обратно. Разпореждане на ръководителя ни. Чакаме… с нетърпение и надежда! Най-после част от небето се прояснява и незабавно се отправяме към нашата цел. На табелките е изписано – 1 час до там. Митко стига пръв за един час и осем минути. Аз – последен – за един час и двадесет минути… Радостни прегръдки за постигнатия успех… Датата е 18 август 2010г… Но това предстои!

А сега да започнем изкачването. Най-напред преодоляваме много стръмна и опасна стена с всичките му обезопасителни атрибути: клинове, скоби, стъпала, предпазни въжета, карабинери. Мъглата отново пада. Температурата е ниска – нужни са и ръкавици. Нямам! Дават ми! Стигаме Малък Триглав. От тук до Среден Триглав минаваме по тесен ръб (като Кончето на Пирин). Не е стръмен, но е много опасен. На места до две педи ширина. А от двете страни – шеметни пропасти… Мъгла, предпазни въжета, непрекъсната върволица…

Опасният ръб – от Малък до Среден Триглав.

Опасният ръб – от Малък до Среден Триглав.

Следва пак стръмно изкачване и си на Голям Триглав. Ето я и пирамидата. Развяваме българското знаме, а за прегръдките вече споменах. Великолепна панорама се разкрива от тук: върхове, хребети, ридове, улеи, много хижи наоколо… Но това при слънчево време. Сега – мъгла. А може пък да сме в облаците! Нищо! Остава ни удовлетворението, че стъпихме на върха, въпреки сложните метеорологични условия. И надеждата, че все някога ще имаме и слънчев шанс.

Връх Триглав.

Връх Триглав.

Връщането към ”Аляжев дом” се усложнява от мъглата, която ни съпътства чак долу до рекичката. И въпреки това, става за по-кратко време. До рекичката оставам 10-15 минути да се полюбувам спокойно на устремената рязко нагоре северна стена. Задържам се за малко и на паметника с огромния карабинер, посветен на съпротивителното движение 1941-1945г. и всички загинали планинари.

Паметник на съпротивителното движение (1941-1945г.) и загиналите планинари.

Паметник на съпротивителното движение (1941-1945г.) и загиналите планинари.

Имаме още една нощувка на “Аляжев дом”. Следващият ден 19 август започва със слънчево утро. Потегляме… След едно денонощие ще сме си в България. Много пъти съм минавал през Словения. Все транзит. Пасторалният ландшафт винаги ме е впечатлявал. Сега обогатих впечатленията си много повече. Предвидил беше Сандю Бешев извън основната цел и съпътстваща програма – разглеждане на някои интересни обекти. Едни ги сочеше в движение. За други спирахме да ги разгледаме. Ето слизаме от автобуса да се полюбуваме на интересен водопад. Минаваме през населено място, където ни посочва църква. Нарича се “Св. св. Кирил и Методий”. И до хижа “Аляжев дом” има църквичка с това име. Преданието говори, че от тук е бил пътят на светите братя, отправили се за Ватикана. В градчето Мойстрана (на “Triglavska” 47) спираме до кокетна къщичка, за да разгледаме цветната хармония в дворчето й. Цветя, цветя, цветя! – най-различни ( и еделвайс!). Така засадени, така подредени, така съчетани по вид, цвят и големина, че не можеш да откъснеш поглед от този цветен рай. Между тях пък табелки, сочещи към планината с изписани върхове и надморската им височина. Намерили са място и интересни клонки, корени, пънчета, естетически изваяни от природата в причудливи изображения и форми… В движение зърваме и тунела Караванке под Алпите (около 10 км). Връзка между Словения и Австрия. (Минавал съм през него при други мои пътувания).

За столицата на Словения – Любляна отделяме два часа. Докосваме се до интересна архитектура, скулптурни паметници, фонтани, катедрали. Изкачваме се до средновековната крепост LJUBLJANSKI GRAD, основана около ІХ век. От хълма се ширва чудесна панорама към града. Чист, подреден, спокоен. Разположен около реките Сава и Любляница. Град с европейско излъчване.

Крепостта Люблянски град

Крепостта Люблянски град

Сега да направим ретроспекция. Ще се върнем към началото на нашето пътуване (16 август). Тогава пък се възхищавахме на пещерата Постойня яма и на езерото Блед. Постойня яма (недалеч от Любляна и на 1-2 км от градчето Постойна) е една от най-големите и красиви пещери в Европа и света. Не могат да не те запленят системите от зали и галерии, разнообразните и красиви пещерни образувания: сталактити, сталагмити и сталактони; драперии, колони.

Пещерата Постойна яма

Пещерата Постойна яма

Най-голяма е, така наречената, концертна зала (40 м височина). А концерти в нея наистина се организират. Може да побере хиляди хора. Горните зали и галерии на пещерата са сухи, а през долните тече река Пивка. Главната галерия е дълга 4500 м, а всички изследвани галерии – 22 км. Открита е в 1213г. , а отворена за посещение от 1818г. През 1872г. в нея е построена жп линия за туристи. Вагончетата от начало са тикани на ръка. През 1884г. пещерата е електрифицирана. И сега част от маршрута се изминава с електрическо влакче. Вярно, входът й, като за нас, идва скъпичко (20 евро), но си заслужава. Намаление има само за студенти и за “отрочета” до 5 години. Та от групата ни се шегуваха (Вълко ли беше, Велко ли?!), че и за “отрочета” дето им остават 5 години живот, би трябвало да има намаление.

Езерото Блед е разположено до едноименното курортно селище (по-скоро обратното). Неголямо, изключително живописно. Свежа зеленина, разкошни цветя, различни дървета около него. Кристални води, лодки за разходки, водни лилии, грациозно плуващи патици. По средата приказно островче с постройки и църква. На него са се водили навремето преговори между Георги Димитров и Тито за Балканска федерация, осуетени, казват, от Сталин. На висока скала над езерото – замък. Някогашна резиденция на Тито. В селището красиви сгради. По на два и три етажа. Особено красива е сградата на кметската управа, разположена до езерото. Наистина много привлекателно място. Дали и цените за почивка тук са привлекателни – това вече не зная.

Езерото Блед

Езерото Блед

Напускаме Словения. Толкова различна и от Хърватия, и от Сърбия, и от България. Европейска страна! Та не на шега Веселина категорично заявява, че много й се ще тук да дойде да живее. Пътуваме… Вече е тъмно навън. А в душите ни – светло. Микробусът се оглася от песни. До среднощ! Квартетът е случаен (Елена, Веселина, Руми, Мария). Репертоарът – импровизиран. Изпълнението – акапелно. Въздействието – емоционално. А не огласиха ли те и вр.Триглав с “Хубава си татковино” и други патриотични български песни. При това с диригент – Стефчо (има музикално образование). Кратката музикална програма на върха и прочетеното от мен стихотворение на Дамян Глуховски “Любима непозната” бяха възнаградени със спонтанни аплодисменти. Дамян Глуховски е мой познат. Бивш студент на С.Бешев във ВСИ (днешния Агрономически университет) – Пловдив. Член на Литературен клуб “Орфей” към НЧ”Св.преп. Паисий Хилендарски” – Асеновград.

Рано сутринта на 20 август 2010г. сме в София. Връщаме се със сертификати, че сме изкачили връх Триглав в Алпите. На словенски е изписано: PRIZNANIE.

Сертификат за изкачването на вр.Триглав

Сертификат за изкачването на вр.Триглав

Връщаме се и с нови познати и приятели. Няма да забравим и учтивото затрогващо “Добр дан”, с което непрестанно ни поздравяваха словенците в Алпите… В София се разделяме. От тук посоките ни са различни. Но спомените ни са общи и, убеден съм, често ще се връщаме към тях. Пък и някой друг връх със сигурност отново ще ни срещне. Може би следващата година ще бъде първенецът на Македония и Албания – вр.Кораб (2764 м н.в.). Живот и здраве – защо не?! Как сега пак се срещнахме, дето сме изкачвали заедно Олимп, Ипсарио и Фенгари (Гърция), Боботов кук (Черна гора).

За обобщение и заключение ще използвам позната мисъл (много ми допада!). Дано само не прозвучи тривиално (често се използва!): “Човешкият живот се измерва не с броя на вдишванията и издишванията, които си направил, а с броя на онези моменти, които са карали дъхът ти да спира”. Да се надяваме, че още дълги години ще имаме такива моменти, когато дъхът ни ще спира от вълнение, а в душите ни ще звучи възторжена симфония от преживяното. И пак ще сме очаровани от невероятната скална хармония, както при изкачването на вр.Триглав в Алпите! Дай Боже!

Автор: Йордан Кожухаров – председател на Литературен клуб “Орфей” при НЧ “Св.преп. Паисий Хилендарски” – Асеновград
Снимки: Йордан Кожухаров

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2011 г., Словения . Тагове: , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

2 Коментари

  1. Валя Йорданова
    Изпратен 11.02.2011 на 12:50

    Много вълнуващо, и емоционално изкачване! Добре е ,че има такива хора, с толкова ентусиазъм, които изкачват и чужди върхове! Както се казва в арабска една поговорка:” Ако не рискуваш да загубиш брега зад гърба си, никога няма да видиш чужди морета!”

  2. Надя Димитрова
    Изпратен 09.02.2011 на 13:45

    Ей, страхотно. Надявам се и аз да изкачвам върхове дори и не на 74.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи