Към Йордания ноември 2010 г. – втора част
След като наснимах всички гробници, колони, сгради, фасади, амфитеатри, камили, камъни, пясъци по няколко десетки пъти, да не би, представяш ли си, някоя снимка да не е на фокус, стигнахме до края на града и пред нас бяха 900-те стъпала към Манастира.
Бях твърдо решила да се кача до горе, на Митко се обади стара травма на коляното, и изведнъж до нас се появи ето този субект.
След много кратък пазарлък цената падна на 10 динара за двамата и докато се усетя…
Никога не съм яздила магаре, дори и на сън. Митко се опита да ме успокои – не се притеснявай, на магарето не му е за пръв път, знае пътя. На него със сигурност не му е, но на мен. Ей, като дръпна това добиче по стъпалата!
Обезопасяване – йок. Животните инстинктивно се засилват на стръмното. Някои от хората правят път като се дърпат към пропаста. В резултат на това дамата с бялата блуза направо си беше паднала, ако Митко не я беше хванал.
Качихме се. Държа си крака, защото трепери.
Още 5 минути пеша и сме горе. Впечатляващо е и си заслужаваше адреналина, който изсипах. Много красиво, много!
Още малко нагоре, за да видим края на света.
А тези кози с какво преживяват на края на света – незная.
От тук вече само надолу.
Довиждане, ще се видим довечера на свещи.
Нощното шоу на Петра. Чиста емоция и невероятно изживяване. Изминахме отново целия път до Съкровищницата, но на свещи. Желателно е в тишина.
Пространството пред сградата също беше покрито със свещи. Седнахме на рогозки, поднесоха чай, и в тъмнината прозвуча музика. Аз не мога да го опиша с думи.
Разказаха ни историята на Петра. Представиха ни три инструмента – два струнни и флейта. Попяха ни. Едната песен особено в началото имаше елементи от нашия фолклор, или нашия от техния. На връщане бяхме по-мълчаливи. Много и изморително за един ден 4 пъти да изминеш това разстояние от повече от километър, отделно обикалянето в самата Петра, но си заслужава. Така завърши деня, който естествено беше кулминационна точка в пътуването.
Пустинята. Национален парк Уади Рам. Уникално съчетание на пустиня с планини. Фантастични гледки и цветове. Тишина.
Дюните са червени. За пореден път си мислиш – как е възможно да е толкова красиво.
Нашият гид Али в началото беше доста мълчалив, по-късно се разприказва. Има 5 деца, само той работи когато има туристи. Показа ни „къщата на френската жена” – французойка, която толкова се влюбила в бедуин, че останала да живее в селото – приказка в днешно време.
Разказа ни историята с Лорънс Арабски през погледа на дядо си, който е бил участник в събитията. От разказа пролича, че отношението към Лорънс е по-скоро негативно, но използват името му с чисто туристическа цел. Лорънс тук живял, тук пил вода, тук спал и т.н.
Като изключим Лорънс-ориентираните забележителности видяхме много интересни бедуински скални рисунки. Изглеждат автентични.
Бедуински скални рисункиУголеми
Бедуински скални рисункиУголеми
Али ни показа древна бедуинска карта на пустинята върху скален къс така удобно откъснал се цял и невредим от канарата и доста удобно изтъркалял се до там, където минават джиповете.
Бедуинска карта на пустинятаУголеми
Каквото и да разказвам за пустинята не мога да предам усещанията, които човек изпитва на това място.
Видяхме хора с раници. С дни бродят из пустинята сами. Нощуват в някой лагер и продължават. Какво ли биха разказали те?
С това нашето пътешествие почти завърши. Чакаше ни път обратно до Мадаба, където щяхме да нощувахме. На следващия ден летяхме за София.
Йордания е интересна. Бих отишла отново. Казват, че е много красиво през пролетта.
Автор: Йолана Колева, Димитър Колев
Снимки: Йолана Колева, Димитър Колев