Едно невероятно пътуване до Албания и Черна гора

Май месец е чудесен за екскурзии и пътешествия, гората се е раззеленила, цялата природа просто се наслаждава на себе си. Получих предложение за една кратка екскурзия до Албания и Черна гора. Бях силно заинтригувана, защото тези балкански страни ми бяха непознати, имах само теоретични познания за тях като природа, а затвореността на Албания през времето на социализма допълнително възбуди любопитството ми.

И така пътешествието започна рано сутринта с преминаване на българо-македонската граница на КПП Златарево. Транзитно преминахме Македония и се установихме на македонско – албанската граница след гр. Струга. На КПП Кафасан след оформянето на документите преминахме на албанска земя. Всички бяхме изключително впечатлени от бункерите, разположени около КПП-то, но никой от нас не посмя да ги снима от автобуса, за да не си създадем проблеми, все пак бяхме на гранична зона.

И така навлязохме в албанската страна, непозната, с непонятен език, но изключително красива, много различна, с планини като грамади, в които погледът ти се разбива, недостигнал хоризонта. Рязко се редуваха равнинни места с високи и стръмни планински терени. Стигнахме до град Елбасан без да спираме там, нашата цел беше Тирана. Град Елбасан е голям промишлен център с развита инфраструктура.

Напълно неподготвени за гледките и невероятния път, започнахме едно невероятно
изкачване по единственият път, който свързва гр.Елбасан с Тирана на надморска
височина от 920 м. Трябва да отбележа, че пътят беше в много добро състояние, без
нито една дупка, с много завои и серпентини. От двете му страни се спускаха пропасти и улеи ,а погледът ми се спираше на нивото на далечни върхове, които бяха на едно ниво с пътя.

Албания

Снимката показва град Елбасан, който е разположен в равнина, тук е началото на
изкачването. А другата снимка, направена от автобуса показва какво се вижда от пътя.

Всички бяха притихнали от невероятните гледки, следваха все по-красиви и страховити пейзажи. След два дълги часа, преминали в пълно мълчание и възхищение, с погледи, зареяни в пропастите и красивите скали покрай пътя, ние стигнахме до столицата Тирана.

Всички бяхме много развълнувани, намирахме се в центъра на столицата, който беше превърнат като музей на открито, сградите от времето на Енвер ходжа бяха оградени като експонати, това бяха сгради, които приличат и на някои сгради в нашите големи градове. Градът беше много интересен, жив, разнообразен като архитектура и пълен с много млади хора. Най-впечатляваща беше голямата езикова бариера, само млади хора, и то рядко, знаеха английски език. Направи ми силно впечатление мащабното строителство на нови и модерни сгради, които контрастираха със старите сгради.

Както и това,че на много места по пътя се виждаха съвсем нови къщи, построени по
съвременен начин, с модерни дограми и изолации. Тези къщи бяха построени върху
земеделски парцели, голяма част от тях извън населени места. Нещо, което много ме впечатли.

Албания

Тирана

След кратък престой в Тирана потеглихме за Черна гора, по пътя преминахме покрай Шкодренското езеро, което е много голямо и впечатляващо.

Шкодренското езеро на залез

На свечеряване навлязохме на територията на Черна гора. Рязко се промени пейзажа, изключително красиви и невероятни по форма планини, които ми приличаха на гърбици на камили, ме накараха да замълча от удивление и да снимам.

Не след дълго излязохме на Адриатическото крайбрежие. Късно вечерта пристигнахме в гр.Будва. На другия ден посетихме гр.Дубровник, който се намира на хърватска земя. До вечерта се върнахме отново в Будва за нощувка.

Черна гора е красива, китна страна. Малка, но много различна, много красива. Имат си от всичко по-малко.

На другия ден поехме обратния път, прекосявайки отново почти цяла Албания в
посока север-юг.

Черногорските планини-загадъчни и много красиви

Черна гора

Най-впечатляваща беше малката дървена къщичка, в тип малка руска дървена къща, която беше КПП между Черна гора и Албания.

КПП между Черна гора и Албания

Невероятното красивото адриатическо крайбрежие си има своя перла-остров Св.Стефан, който е частен остров, но е невероятно красив.

остров Св.Стефан

Следваше нова изненада- в град Елбасан, спирайки за обяд, посетихме стара римска крепост, превърната в невероятен ресторант. Бяхме посрещнати изключително любезно и нахранени със специалитета на заведението. За наш късмет собственикът говореше както се изрази той „македонски език”, та успяхме да се разберем.

Елбасан

Бяхме впечатлени от начина, по който беше решена реставрацията на крепостта, и
финансирана от Министерството на културата на Албания. В основите на ресторанта,
под колоните, които се виждат на снимката, са съхранени части от колони, стели и
др.експонати от римския период. Така на едно място е намерено подходящо решение- ново атрактивно решение -ресторант, който в същото време служи като покритие на древни останки, пази ги от валежи и в същото време са достъпни в естествено състояние за разглеждане.

Крепостта

Албания

На албанска земя видяхме и православни църкви. Което доказва, че в страната освен
мюсюлмани, живеят и православни.

Албания

Митът за изостанала страна беше развенчан. Красиви нови къщи, млади хора, детски
дрешки по простирите на новите къщи, всичко говореше за една млада по възраст
държава, млада с населението си. Всички бяхме много впечатлени от видяното в тези балкански страни, може би всеки сам за себе си правеше сравнение с нашата родина и навярно сравнението /поне за мене/ не беше в наша полза. За съжаление.

Автор: Валя Минкова
Снимки: Валя Минкова