Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(2)

Memorias de una viajera – спомени на една пътешественичка

Излетяхме рано сутринта за Сайгон (съвет- винаги купувайте първият полет, така печелите целя ден). Такси от летището(5€) и право в хотела. Тук е една от най-хубавите ми експеренции(опит) по време на това пътуване. Винаги съм била защитник на тезата, че за да усетиш духа на един народ, трябва да преспиш поне няколко нощи в дома на местен жител. Това са гиест хаузес (като дом за гости, направена и изпълнява функциите на хотел с всичко необходимо, но всъщност се намира в автентичен дом на местни жители). Точно за тук бях оставила това преживяване.

Стигнахме (зоната на бекпекерите, където са всички хотелчета от този тип и е пълно с мочилероси и е много раздвижена зона). Нашата къща беше в централната част. Пристигнахме и почукахме. Всъщност вратите там се държат отворени. Показа се собственичката, усмихната, лъчезарна, мила (пенсионирана учителка по английски език) и ни настани.

Накратко за дома и обичаите на тези хора. Както знае всеки, в цяла Азия всички се събуват преди да влязат-било в храм, било в дом. Къщата беше от типа ханойска (тези за които ви разказах -тесните, но дълги, на първият етаж имаше нещо като салонче(15-на м2) и кухничка.Там хората прекарваха по голяма част от живота си. Имаше една пейка(тип диванче, което те нощем разпъваха и спяха на него. От външната врата се влиза директно в салона. Минавайки по улицата, можеш да видиш какво става вътре, защото всички врати са отворени, за да става течение, заради горещината.

Къщата блестеше от чистота, но в буквалния смисъл. Аз съм леко маниак на тема под. Това е първото място, където сам спала (също имайте предвид и 5 звездни хотели), където когато минах боса и нищо не ми залепна по краката. В нито един от дните. Изумително. Та даже в собствения ми дом не мога да получа този ефект. Един бял под, който светеше,фугите блестят. Изключително нещо. Имаш чувство, че си в стерилизирана болница, ухае леко на цветя. Абсолютен комфорт, поне в смисъла, в който го разбирам аз. На горните етажи са разположени стаите. Нагоре вървят едни вити много тесни стълби, по които ние едва качихме куфарите, защото във виетнамските домове всичко е правено по техен размер. Стаичката, в която ни настаниха-чиста, обикновена, необходимите неща, искрящо бели хавлии(спирам се на детайли, защото ми направиха лично на мен огромно впечатление), чаршафи колосани…Нямате идея какво усещане за топъл, приятен дом!

Жената ни донесе плодове, чай…като изобщо това не влиза в цената. Побъбрихме(силно казано де, защото моят английски е на ниво туризъм и разбирам само зле говорящи, като мен, а тя говореше перфектно). Всъщност тя говореше с Габи. Разказа ни на бързо, упъти ни как лесно да стигнем, където искаме. Препоръча ни неща за гледане …И такааа. Почувствах я като баба, при която се завръщаш след дълго отсъствие… Толкова мили хора, внимателни, съобразителни… Божествената Азия!

Мисля си понякога, че в предишен живот съм живяла в Азия! Не се смейте! Откъде тази страст и любов към тези хора незнам, към всичко тяхно, към миризмите и боклука даже…Азия има едно очарование, което много хора не могат да усетят. Първо в очите ви се набиват мръсотиите, после силният мирис на пържено и понякога хората остават за цял живот с това усещане. Но е напълно грешно. Просто трябва да се слеете с тези хора и с уличките им, да усетите живота и битието им и ще разкриете къде е това привличане! Все пак това се получава с години пътувания до там. Макар че при мен беше от както стъпих за пръв път преди години на банкогското летище!

Отвлякох се. Сега за града. Имахме 2 дни. Единият купихме екскурзия за делтата на река Меконг(7€) Имате вариант за 2 дневни също. И един да разгледаме Сайгон. Започнахме разглеждането веднага след душ, както в повечето случаи практикуваме, с такси и мой маршрут. Първо панорамно, после спираме и слизаме някъде и продължаваме пеша.

Сайгон определено ме изненада. До момента бяхме видели само типични виетнамски градове и села. Сега се оказахме в един изключително модерен, мегаполисен град с архитектурни ценности, поддържан, изумително красиви градинки… Абсолютно европейски град!

Наистина не го очаквах. Съчетанието със старите (поддържани, боядисани) сгради и новото беше абсолютно хармонично. Градът е тип европейски, обаче живота му е тип виетнамски.2 500 000 мотора по статистика!

Най-впечатлена бях от това как младите двойки се срещат и изкарват времето си. Точно на центъра до огромния пазар (също задължителен, продава се всичко- сувенири, дрехи, ментаци). Има една огромна градина, която беше място, където се срещаха влюбени двойки. Вървите из нея и виждате хиляди моторчета паркирани едно до друго, като в паркинг и върху тях седнали двойки, прегръщайки се, други само говорейки, трети легнали!! Можете ли да си представите на малко моторче легнали 2 човека! Смайваща гледка. Вярно, че те са по 35 кг и много много мънички, но не можех да повярвам на очите си как е възможно изобщо да се закрепиш отгоре на този мотор. Изумително красива и нежна гледка…

Също ако имате време посетете пагода на Giac Lam и на императора на Jade. Разхождахме се из уличките, влязохме на пазара, който през нощта ставаше срещна точка на хиляди туристи и местни. Извън него затваряха една уличка и я правеха за бързо хранене. Там освен всички лакомства, азиатски, можехте да си поръчате дебела сочна жаба (която е жива и закачена пред вас) и да ви я сготвят веднага.

Абсолютно автентично и пъстро място. Приятна смесица на хора от цял свят. Изкарахме страхотен ден и част от нощта, но за съжаление трябваше да се прибираме, защото на другия ден отивахме на делтата Меконг.

Станахме рано и отидохме до офиса на Шин кафе. Беше на 100м от нашата къща. Взеха ни с бусче, малка група. Слава богу, че ако има нещо, което ненавиждам е 50 туриста напъхани в автобус и гид! И тръгнахме. Пейзажът, както навсякъде из цялата страна, е великолепен, зеленината е основния цвят. Пътуването не беше дълго(около час). Стигнахме на пристанището и първо ни качиха на катамаран (не съм сигурна дали се казва така на бг, ще ме извините).. Това е една голяма лодка, която плува сравнително бавно и не клати.

Ето ни вече в реката. Тази Меконг, за която бях учила в училище, с огромната си делта, изглежда като море. Цветът и е тип кален. Това е от многото дъждове и в цяла Азия реките са такива. Меконг преминава през почти 200км докато се влее. Пътят и върви през: Китай, Бирма, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. Това е десетата, най-дълга в света река и трета в Азия. Тази река е много важна за милиони хора. Наричат я “майка на водите”. Това е реката с най-много живот покрай нея. Влизането в реката става от града My Tho. Tам е най-близката точка, идвайки от Сайгон.

Реката беше необятна, бурна, по средата и имаше хиляди островчета(по които ние щяхме да спираме и да се разхождаме в джунглата).

След една около 30 мин. разходка ни прехвърлиха на по-малка лодка и започнахме да навлизаме в по тесни участъци на реката, между островите. Заобикалящата ни среда беше изумителна. Някакъв вид палми(даже не мисля, че се казват палми, които растяха във водата и образуваха тези стесняващи се канали.

Отстрани брегът беше хлъзгав и виждахме кацнали барачки в покрайнините на острова, където живееше местното население. То се занимава основно с риболов и с туризъм. Оставяха туристите да влизат в земите им, в домовете им, разкарваха ги из водните канали с малки канута и така преживяваха.

След тази лодка ни прехвърлиха в канута, техен тип по 2-3 човека в кану, което беше карано от виетнамка със страхотно заякнал гръб, седяща отпред и с едно нещо като кол, която гребеше и ни движеше. Тук вече беше най-силното ни изживяване. Каналите станаха толкова тесни, че вървеше само1 лодка в тях. При редките срещи с други, трудно се разминавахме.

Растителността правеше нещо като венец пред очите ни и се свиваше над главите ни. Беше абсолютно великолепие. Тишината и звуците на джунглата бяха изострени…изпитвах едно вдигане на адреналин, което бях изпитала много години назад- стъпила под Исус Христос и гледайки гледката от върха( Рио де Жанейро). Чувството е неописуемо.

Докато бях потънала в това блаженство, изведнъж от смраченото небе се изсипа силен мусонен дъжд. За секунди, водата се развилня, надигнаха се вълни и от небето се изливаше порой… Прекрасно!Зашеметяващо чувство! Ако ви кажа, че няма по силно усещане за пълна прелест, да ви завали такъв тип дъжд в джунглата или в тесните улеи на реката Меконг, дори с опасност да ви потопи кануто, не зная ще ми повярвате ли или просто ще ме вземете за смахната…Бъдете сигурни в едно обаче: не можеш да даваш мнение за нещо, което не си изживял! Обожавам мусоните и силата им и почернялото небе и бурите и великолепието на тази природна стихия!

Свалиха ни на брега на един от островите, защото в този дъжд канутата се напълниха с вода и започнахме преход през острова…Има моменти в живота си, които не мога да опиша с думи, нито пейзажа, нито чувствата, които се разливат в тялото ми… Ето този беше един от тях.

Влюбена съм във всички видове джунгли. Няма страна, където да съм била и да не съм правила преход през такова място. И колкото по-девствено, толкова по-добре. Тази беше точно като от филмите за войната във Виетнам, които сме гледали всички… Изящество!

Разгледахме къщички на местни жители. Пихме типичен техен чай. Опитахме плодовете им. Обядвахме(ние не разбира се, говоря за групата) в едно нещо като заведение на средата на джунглата, където ви предлагат прясно хваната риба и ориз.

Видяхме как правят от кокос техните типични бонбони. Видяхме сладките им мънички дръпнати бебенца как спят в хамаците. Всъщност хамакът е основния тип легло. Ще ги видите разпънати на лодка или в джунглата, пред къщите, до ресторантите. Денят беше един от най- хубавите ми дни в живота. Със сигурност мога да кажа, че това беше най-страхотната екскурзия, която съм правила по света! Премина неусетно и трябваше да се върнем вечерта в Сайгон.

Поскитахме пак по улиците (никой не беше в състояние да ме извади от пазара им. По едно време разума надделя и се прибрахме). Утре имахме тежък 10 часов преход с автобус за Камбоджа.

Рано а другата сутрин хванахме автобуса (от офиса на Шин кафе) за Камбоджа. Предстоеше ни ескала в столицата Пном Пен, която щяхме да използваме, за да разгледаме града и от там прехвърляхме на друг автобус за Сием Реап, което беше крайната ни спирка. Пътуването се оказа не толкова тежко. Голям автобус, нормален, не от тези със леглата. Вътре бяхме 20-на човека и използвахме да си легнем и държим краката на високо. Това е правило номер 1 за всеки пътешественик. Имахме пътуване 5 часа, пресичане с ферибот на Меконг и влизане в Камбоджа.

След това ни чакаше още 5ч път до Сием Реап. В автобуса срещнах 2 момичета – мочилераси, които пътуваха по същия маршрут, но накрая отиваха за Тайланд. Испанки. Аз съм много затворен човек на тема непознати. По цял свят избягваме да говорим испански и си говорим бг, защото срещаме много туристи испанци и не обичам много контактите с хора, които за пръв път виждаме. А се и забавляваме, подслушвайки разговорите им (те идея нямат че говорим езика) и представете си какви пикантерии можеш да чуеш между двойки. Хахаха.

Макар че по същия начин можеш да сгафиш и ти. Спомням си при един преход в Перу ни се счупи рейса и бяхме захвърлени на средата на пустоща и докато чакахме новия си разменяхме един куп глупости помежду си – на тема секс и прочие…и се смаяхме. В един момент се приближи младо момиче и ме попита: Извинете, българи ли сте!? Направо се отвори земята и потънах цялата!!! Хахаха, не можех да зацепя да кажа две думи и се намеси Габи и обърна въпроса на шега, че ни е спипала! Та, един съвет: внимавайте къде и какво говорите! Навсякъде по света съм срещала българи. Изникват от нищото.

И да се върна на темата. Незнам защо, сигурно бях стресирана че ни чакат 10ч в автобус и се заговорих с момичетата. Те живееха в Англия. Едната в Канада, но бяха с испански произход. Дадох им пълна информация какво, как и къде да видят в Тайланд (аз съм енциклопедия за тези неща), а те ми разкриха доста трикове при пътуването им в Австралия, които тази година успешно ползвах. Така, че дори да сте затворени хора, контактувайте. Винаги можете да научите нещо ново. Още повече, че всеки един такъв пътешественик, носи своя опит и случки и колкото повече чуеш по-добре.

Пресякохме границата без проблем. Шофьорът ни събра по 25$ на човек за визата (всъщност тя е 20, но нали всеки трябва да преживява). Искаха ни по 1 снимка и за 15 мин. бяхме минали. Когато навлязохме в Камбоджа, пейзажът започна да се променя. Появиха се палми и обкръжението драстично стана много бедно. Карахме по едно двупосочно шосе, по средата на джунглата. Имаше оризови полета и къщи (сковани от дъски и вдигнати на едни високи колове във въздуха). Това е за предпазване от всякакви животинки, змии и от наводненията през дъждовния сезон.

Беднотията беше страшна. Деца тичаха полуоблечени покрай къщите. Нямаше течаща вода (дори на спирка, където спират туристическите. автобуси за тоалетна), нямаше ток, но за това пък природата беше възхитителна… Неусетно стигнахме до столицата. Свалиха ни пак в офиса на същата агенция, казаха ни кога ще дойде другият автобус и ние се пръснахме да разгледаме набързо.

За града какво да ви кажа-по никакъв начин не можеш да разбереш, че е столица, бедно, ожулени сгради, порутини. Като забележителност може да посетите кралския дворец (но е почти копие на този в Бангког и аз го избягнах, не обичам да виждам неща, които познавам) някои и друг храм също, но и те са подобни на тайландските. Така че ние просто обикаляхме улиците и се смесихме с тълпата, за да открием, че тези хора са вторите по бедност, които сме виждали след индийците. За добрината и усмихнатите им лица просто няма нужда да споменавам. Аз за себе си съм открила, че колкото по-бедни, толкова по-лъчезарни и мили. Прекрасен народ със изключително тежък живот. Живеят на ръба на абсолютната мизерия.

Върнахме се в уречения час, качихме се в другия автобус(той беше малък, тип маршрутка) и продължихме. Ненаситно гледах тази прекрасна растителност, прекрасното небе, залеза.

И точно, когато се бях унесла в тази идилия, изчука нещо и се разтресохме. Спряхме, слизаме, по средата на джунглата сами, няма движение, абсолютна пустош. Гледаме спукана гума. Започва шофьорът да се вайка, че няма друга, доколкото разбираме от лошия му английски и почва да звъни, незнам къде! Но това е Камбоджа! Няма обхват, а и да имаше едва ли до сутринта щеше да дойде някой.

Тук в този момент видях най-красивия залез, който съм виждала в живота си. Тъмно, мрачно небе, джунгла, ние захвърлени в нищото с участ да прекараме нощта там.

Хората почнаха да се суетят (имаше французи, американци, канадци) и да се паникьосват.
Аз викам: Е тук ни изядоха змиите! Габи се обръща и ми казва : Спокойно кари (мила, от испански) е сега ще оправим положението. Отива при шофьора и започва да му говори нещо. Вадят всичкия наличен инструмент и се започва поправка по български. Всички гледат и ме питат-мъжът ти с поправка на коли ли се занимава? Аз се усмихвам и им казвам: Не, компютърен техник! Представете си изражението им! За 30 мин. гумата беше оправена, незнам как и защо и честно да ви кажа не питах, Важното беше, че бяхме на път. Добре, че произхождаме от бедна държава, че всеки знае всичко да прави.

Беше вече съвсем тъмно и към 11 ч. пристигнахме в Сием Реап. Там ни чакаше шофьор с тук -тук, които бях наела по интернет, говорящ испански. Взе ни, закара ни до хотела и на другия ден в 5 ч. сутринта се разбрахме да ни вземе. Имах намерение да разгледам от 5 ам до 6 пм, когато е светло, всичко възможно, което мога от града Анкгор. Те са много храмове. Бях набелязала основното, плюс допълнения ако ни останеше време.

Сега малко за Анкгор. Храмовете Анкгор са душата и гордостта на Азия.
Загубеният град Анкгор е един от най-важните в цяла Азия. А в света е най-големия по площ. Аз лично не мога да разбера, как това великолепие не влезе в седемте нови чудеса на света. Площта му е 200 км2. Запазени са повече от 70 сгради, някои съвсем порутени, други във великолепно състояние, трети превзети от джунглата. Също града е познат като “град загубен в джунглата”. Построен е 800 година и е изоставен, когато потъва.

Основни храмове са : Анкгор Ват (всички го познавате, на-големия и най-запазен; Анкгор Том – столицата на града. В него имате няколко храма – Байон (храмът с човешките лица, над 200 усмихнати изображения), Бапхион, Пимеанакас, Теп Пранам, терасите на слона, тераси на крал Лепросо.

Всяко само по себе си е грандиозно, единствено и уникално. За любителите на културното наследство, тук е раят. За мен бяха едни от най-грандиозните руини, които съм виждала, наредени в списъка ми до града Теутиуакан(близо до Мехсико сити). Постройките са каменни. Има изображения по стените. Танцуващи жени, богове. За мен едно от най- изящните е Байон (храма са лицата).

Други важни храмове са: Та Прохм (това е храмът, където Анджелина Джоли снима филма Томб Райдър). Също един от най-красивите. Влизате в една дълга пътека, която се вие в джунглата и достигате до храма, който е напълно превзет от нея. Гледката е величествена. През храма се вият дебелите стебла на дърветата, подобно на живи питони, обвити около тях. Корените на дърветата обхванали върховете на сградите, растителността изяждаща построеното от човешка ръка!

Приличаше ми на документалния филм “Земята, след умирането на човека“. Красотата, която се откриваше пред очите ми беше завладяваща. Силата и величието на природата бяха силно изразени…Прекрасен пейзаж. Седяхме там в тишината и гледахме ненаситно…Това ми стана любимия храм.

Не че подценявам Ангкор Ват, но за него бях подготвена. Няма човек, който да не виждал снимките му, да не чел историята на кхмерите…но този превзетият от джунглата го бях видяла във филма на Анджелина (между другото, много от пътешествията ми са породени от филми и най-вече от предаването: Амейзинг рейс). Толкова непознати кътчета съм видяла там.

Продължихме обиколката. Препоръчителни храмове: Та Сом, Пхном Бакенг, Преах Кхан, Неак Пеан, Барайс. Изобщо с 2 думи- всяко носи величие и грандиозност.

Сега малко практични данни:

Вход за 1 ден-20$, ако искате пас за 3 дни-40$. Препоръчителната обиколка е 2 дни. за да се насладите на красотата спокойно. Наемете тук-тук, това е най-практичния транспорт. Едно, че не умирате от адската горещина (между другото тук и в Индия съм изпитала най- голяма жега по време на обиколките си). Тези тук-тук са по различни от всички, които бях виждала. Представляват мотор и на него закачено нещо като колесница за човека. Най-добре е с такова превозно средство, защото имате лоши пътища, дълги разстояния и може да се провирате от всякъде.

Можете да наемете тук-тук навсякъде в града. Пазарите се и готово. Има стотици. Всички познават руините и няма проблем. Аз разбира се, имах. Шофьорът, който бях наела предварително, ми скъса нервите. Викам си как може от цяла държава, мили хора да ми се падне най-мързеливия и мрънкащ шофьор на мен. От самото начало започна да прави проблеми. Оставяше ни на дадено място и изчезваше за по 1ч, при което аз просто пощурявах, защото времето течеше и не можех да правя това, за което съм дошла. Като му кажех да кара някъде, почваше да се оплаква, че е далече, че гори бензин (а имах уговорка и спазарена цена, която беше по-висока от нормалното) и той си мислеше, че край, в кърпа сме му вързани. Изобщо целия ден не спря да върти-да пропуснем това, онова, ми нямало ли да ядем, ми да сме ходели да почиваме. Аз стоически мълчах, а Габи избухна по едно време и ми казва: До тук беше с този! Слизам насред джунглата и се връщам. Успокоих го и продължавахме.

Имахме уговорка за 2 дни, но когато вечерта свършихме, слязох и му казах: Мерси, беше ни много приятно, плащаме ти този ден, но видяхме всичко и утре няма да ходим. Не си ни нужен! Това е в типичен испански стил да си любезен, вместо да се накараш с него, че почти ти е съсипал деня и изопнал нервите до край. И той като се завайка: Ма ние имаме уговорка…Аз пак културно му говоря. Той вдига скандал. Е, че като не издържах, като викнах насреща му и му казвам: Нямаш идея какъв глупак си, знаеш ли ако се беше държал подобаващо,и беше си свършил работата, колко клиенти от мен щяха да ти излезат.?! Той знае, че аз съм член на всички тези форуми, където въртим информацията между нас си. Кой да се наеме, данните му и т.н. и понеже испаноговорящите гидове са малко, тези момчета правят добри пари от нас. Не можех да повярвам как може да е толкова глупав.. Както и да е!

Отворих скобата, за да дам пример, че трябва винаги да давате точната сума, както върви за определено нещо и доволни ли сте да му оставите горница. Зарязахме го, приближих се до един друг от стотиците седящи там и го спазарих на половин цена за другия ден и той остана с нас докато обикаляхме града. Чакаше ни по пазарите, докато пием кафе, докато влезем в нет.

За Сием Реап какво да кажа- малко градче, построено с туристическа цел. Големи, хубави хотели, мол за американци, със сигурна храна (не че пак избягнахме едно разстройство, точно от тази храна). Много заведения, нощна зона, лудница. Хареса ми. На другия ден обикаляхме града, пазарите, сувенири, последни покупки. Една забележка – купете си цигари от там-3,50€ стека, а във Виетнам са 5€. Вечерта излетяхме за Ханой.

Имахме промяна в полета, бяха канцелирали нашия и ни прехвърлиха в последния. Това ни създаде доста дискомфорт, защото пристигнахме в 1ч на летището в Ханой и докато взехме багажа стана 2ч. Нямаше смисъл да ходим до града(1ч път), за да преспим за 3ч и да се връщаме. Така че останахме на летището. Кошмарно. Колко пъти съм спала по летища незнам, но знам че много го мразя този момент. На другата сутрин излетяхме за Москва. Там имахме истински разкош. Настанихме се, изкъпахме се, спахме и целия ден шарихме из града. Първо на туристическия пазар в покрайнините. Истински съкровища продават там. Такова разнообразие. Аз купувах сувенири, матрьошки, като невиждала…Напазарихме си вкуснотии от гастроном-пушени меса(които над 10 години не бяхме вкусвали), защото в Испания не се продават. Каква храна имат братята руснаци.
Разгледахме и Кремъл, който на идване беше затворен и вечерта излетяхме за Мадрид. Колко е хубаво да се завърнеш в дома, казваше Габи, а аз си мислех: Колко е хубаво да си по света!!!
П.С. Всичко, което прочетохте тук е моя гледна точка, моя личен опит и моите лични преживявания и възприемане на света. Благодаря за отделеното внимание!

Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова