Урок по география от върховете на Осогово

Обичаш красотата на природата, предизвикателствата, планината. Ходи ти се “на високото”. На моменти желанието става почти болезнено. Сънуваш планински зъбери, кристални езера, преспи. За съжаление не можеш да се пребориш с двете основни пречки: имаш многобройни служебни и семейни задължения и в същото време хронически недостиг на средства за по-продължителни приключения, както и за по-качествена екипировка. Търсиш оптималните възможности – 7-10 дневни преходи през лятото по Рила, или Пирин (по възможност на палатка) и 3-4 дневни през зимата, по по-ниските планини, където разходките през лятото ти се струват загуба на време.

Планината е различна през всеки сезон – цветовете, температурите, броя на туристите, възможните предизвикателства. Най-сурова, но и най-чиста е през зимата. През последните години направихме изкачвания по сняг до високите масиви на стария Балкан и, естествено, започнахме да се заглеждаме в картите и на по-отдалечените от нашия град планини, в т.ч. и на Осоговската планина. Освен с надморската си височина (пета в България), Осогово ни привличаше и с тайнството си на съществуващите до неотдавна забрани на граничната зона. Преди двайсетина години участвах в мероприятие “До седемте планински първенци за четири дни”. От осоговските върхове за първенец се отчиташе вр.Кюнек. На хижа „Осогово” пристигнахме в края на слънчев септемврийски ден. Изкачихме се над пистата, поогледахме се и … се върнахме. Никой от групата, в т.ч. и водачът, не познаваше района. Карти, естествено, нямаше, за маркировка е излишно да се говори. Прибирайки се, една женица от персонала на хижата авторитетно и строго ни обясняваше, че било недопустимо да замръкваме наоколо, защото границата била наблизо…

Днес условията са променени. Няма граничари и заграждения, има карти и маркирани пътеки. Има и интернет с достатъчно много информация, стига човек да я търси. И все пак дестинацията Осогово я отлагахме няколко години подред. Разстоянието до вр.Руен и обратно за един ден и то през зимата ми се струваше прекалено натоварване за нашата група. А и да минем 300 км. в едната посока, за да бъдем само един ден в планината определено е неоправдано. Нещата се промениха, когато почти случайно открих, че две бивши постройки, ползвани от граничарите, са оборудвани и обзаведени за заслони. Теоретичната подготовка бе направена с голямо удоволствие, маршрутът – уточнен, и задебнахме кога НИМХ ще даде благоприятната прогноза. Горчивият опит от преди година, когато ураганен вятър не ни позволи да достигнем вр.Ком, ни караше да бъдем особено внимателни.

Денят „Х” е избран и преминавайки половин България, около обяд на 4 април, старото „Волво” ни изсипва пред хижа „Осогово”. Денят е супер, желанието ни да избягаме от цивилизацията голямо и след като набързо разгледахме новопостроения параклис „Св.св.Петър и Павел” до хижата, „захапахме” нагоре покрай пистата.

Уголеми

Пред хижа Осогово

Уголеми

Параклис Св.св.Петър и Павел

Излизайки над гората и обръщайки се назад погледът ми “се удари” в Рила планина. Покритите и със сняг ридове ярко се открояваха над по-ниските хребети и полета, където явно пролетта вече напираше.

Неволно започнах да търся и да разпознавам отделните дялове. Малко по на север, зад Кюстендилското поле, се бяха пръснали планинките от Краище, зад които единствено Витоша имаше все още бяла шапка.

Уголеми

Рила

Между хвойнови храсти и туфи изсъхнала трева достигаме първия осоговски връх Кюнек–1923 м. Напук на предварителните очаквания вятърът бе издухал много от снежната покривка. От тук за първи път ни се разкриха високите части на Осогово. Близкият вр.Човека, седловината Бегбунар и започващото да набира височина след нея главно било към първенеца Руен. Пътят ни продължава по голяма дъга отворена на юг до вр.Човека–2047 м.
От разгледаните предварително карти, а и от това, което видяхме на място, главното било на планината съвсем условно може да се раздели от седловините Бегбунар и Сокол на три дяла, с най-високи върхове – Човека, Руен и Царев връх. Бяхме на най-високата точка на първия дял.

Уголеми

На връх Човека-2047 м.

И както от всеки връх в хубаво, ясно време, хоризонтът е далеко, кръгозорът – необятен, небето с носещите се облаци и прелитащите самолети – сякаш по-близко. Както добре забеляза някой, фактът, че в равнините снегът се е стопил дава възможност изключително контрастно да се открояват белите била на близки и по-далечни планини. Имах усещането, че съм върху гигантска релефна географска карта.

Уголеми

Главното Осоговско било от връх Човека

Без да бързаме, макар че времето напредваше, започнахме да се спускаме към обширната седловина. Там ни очакваше заслонът. Срещнахме първото по-сериозно затруднение (за някои бе второ след изкачването покрай пистата) – размекналия се през деня сняг. Макар и през не много дебела покривка, биенето на пъртина и затъването на места до коляно си е гадно занимание. Затова и пристигането в уютната малка къщичка, условията в която дори надминаха очакванията ни, беше още по-приятно. Разсея се притеснението ми, човъркало ме през целия ден, дали ще сме сами на заслона. Пространството е достатъчно за 4-6 човека, но при повече би било неприятно пренаселено. Чешмата Бегбунар, дала името на седловината, е в непосредствена близост до заслона.

Уголеми

Заслон „Превала” на седловината Бегбунар

Уголеми

Заслонът отвътре

Последва изключително приятна вечер – далеко от хората, близко до боговете, вечеря на свещи с приятели около бумтящата печка. Какво му трябва повече на човек?!

Уголеми

Около огъня

Утрото – със синьо небе, слънчево и тихо, предвещаваше още един приказен ден в планината. Снегът, очаквано, се беше стегнал през нощта и предвижването бе повече от приятно. Маршрутът до връх Руен е продължително изкачване през поредица от заоблени върхове.

Уголеми

Нагоре

Зимната пътека естествено е по самото било, а чер път, вероятно останал от граничарите, се вие, подсичайки най-високите части, до планинския първенец на самата граница. Последователно изкачихме върховете Църен камък-2069 м., Безименния връх-2120 м., от който на север се отделя рида с характерния връх Човечето-1973м., по-острия в сравнение с околните връх Шапка-2188 м.

Уголеми

Връх Църен камък-2069 м. и Безименния връх-2120 м.

Уголеми

На изток бялата шапка на Витоша се откроява над връх Човека

Уголеми

Най-високите Осоговски върхове Шапка-2188 м. и Руен-2251 м.

Накрая е дългото, почти равно било на Руен. Обширен масив, подобен на Старопланинските върхове Ботев и Вежен. Най-високата точка е в западния край до граничната пирамида. В близост до нея е вторият заслон, също бивша база на граничарите. В сравнение със заслон Превала, където нощувахме, този целият е каменен, бетонният му покрив тече и определено не е за обитаване през зимата.

Уголеми

Заслон Руен

Уголеми

Пред заслон Руен

А гледката от челото на Осогово, от 2251 м., е впечатляваща. Особено за човек, обичащ географията и планините. На запад, в непосредствена близост, се бе ширнал масива на Царев връх (Султан тепе)-2085 м. По своите мащаби и форма той много прилича на масива на връх Руен, само дето е разположен в посока север – юг.

Уголеми

Равното било на Царев връх-2085 м. На хоризонта най-високите македонски планини – Якупица, Кораб и Шар

От граничното било най-добре изпъква и примамва връх Таштепе-1993 м. на север. Под него, около изворните дерета на река Бистрица, са сградите на мина Руен.

Уголеми

Граничният връх Таштепе-1993 м.

В кръгозор ясно се очертаваха заснежените била на: Старопланинските масиви, на Чипровската, Берковската планина и Козница; Витоша над върховете Човека и Шапка; високата и обширна снага на Рила; Пирин с карстовото било и първенеца Вихрен; Славянка и Беласица.

Уголеми

Величественият Пирин

В македонско, в долината на река Каменица, се синееше водното огледало на язовир Калиманско езеро, а зад Царев връх от юг на север се белееха Кожуф планина, Якупица, и най-високите и донякъде загадъчни Кораб и Шар планина. Съвсем логично размишляваме ще дойде ли скоро времето, когато ще може да се продължи без административни проблеми към Царев връх и манастира „Св.Йоаким Осоговски”, или туристическия център „Пониква”.

Уголеми

На връх Руен-2251 м.

Уголеми

Рила от Осоговския първенец

И така – изкачихме се, насладихме се на гледки, заредихме се с емоционални преживявания, направихме задължителните снимки, хапнахме в заслона и … обратно надолу. Този път от превала Бегбунар се спуснахме по лятната пътека, подсичайки върховете Човека и Кюнек. Снегът се беше добре размекнал и, както и през вчерашния следобед, движението си бе гадно и много мокро. Най-красивото, което видяхме, бе на здрачаване над гората преди хижата. Хергеле кафяво-бели коне се появи сякаш от нищото в настъпващия мрак. Красивите животни, всичките от една порода, кротко скубеха изсъхналата трева между преспите сняг.

Уголеми

Конче

По тъмно стигнахме хижа Осогово, където гостоприемно ни приеха. Единодушно подложихме на съмнение посочените 3-4 часа за достигане до връх Руен, та дори и през лятото.

На следващия ден си направихме традиционната за групата ни „културно-историческа” разходка. Този път разгледахме централната част на Кюстендил – градът на Владимир Димитров–Майстора и на Людмил Янков и красивия Земенски манастир.

Уголеми

Църквата „Успение Богородично” в Кюстендил, изградена през 1816 г.

Уголеми

Паметникът на загиналите във войните 1912-1918 г.

Уголеми

Земенския манастир

Уголеми

Групата, в края на пътешествието

Пътешествието ни завърши в основания още през 11 в. манастир. Тук е една от най-старите автентично запазени църкви на България, съхранила в своята архитектура и иконописна живопис духа на вековете.

Автор: Красимир Минков
Снимки: Красимир Минков