Магнетизмът на Сирия и Йордания (част 2)

Към Магнетизмът на Сирия и Йордания (част 1)

На другия ден станахме рано. Очакваше ни едно от новите чудеса на света. Когато си помисля за Петра и грандиозността и, и до ден днешен настръхвам…
Входът за 1 ден е 21 €.

Гигантските, необятни, червени планини, мавзолеят на изгубеното време нямат нищо общо с модерната цивилизация и трябва да бъдат оценени като едно от най-големите чудеса сътворени някога, от природата и човека. Въпреки че много е писано за Петра, нищо наистина не ни подготвя за това невероятно място, често описвано като осмото чудо на древния свят.

Петра е несъмнено най-ценното съкровище на Йордания и най-значителната туристическа атракция. Това е огромен град изцяло изкопан в скалата от набатейците (арабско племе, което се преселва в района преди 2000 години) и се превръща във важен град по пътя на коприната, подправките и други търговски стоки. Той е свързвал Китай, Индия и Южна Арабия с Египет, Сирия, Гърция и Рим.

Входът на града е през тесен каньон, дълъг една миля, заобиколен от стръмни скали, които се издигат до 80 метра. Самата разходка е едно незабравимо преживяване. Цветовете на скалните образувания са ослепителни. Вървяхме по пътя, който водеше към съкровището (Ал-Казнех) и поглъщахме величието и красотата. Усещането да сте там, толкова мънички, толкова незначителни е наистина сравнимо само с душевен оргазъм…

Всъщност, за мен Сик беше най-красивата част от целия комплекс. Спомням си как преди много години гледах филма ”В търсене на изгубения кивот” с Харисън Форд и там за пръв път зърнах това магическо място. Била съм може би 13-14 годишна, не помня…Само знам, че остана в главата ми картината, когато се движеха през каньона и в процепа изникна с ослепителната си красота съкровището…И до днес музиката звучи в главата ми. Има спомени, усещания, мигове в живота, които оставят трайна следа, незаличима от времето!!!! Сик за мен беше такова преживяване!

Светлината се процеждаше през процепите под различен ъгъл и осветяваше скалите, променяйки цвета им. На места червените скали бяха с преливащи се цветове, от розово до тъмно червено и с бели линии по тях.

Вълшебството и магията на това място обхвана душата ми. Ненаситно попивах всяка извивка на скалите, всеки звук в каньона. Движехме се бавно, предвкусващи гледката в края на пътя и най- после го зърнахме. В далечината, огрян от силната слънчева светлина, стоеше там, издълбан в скалите-толкова грандиозен, толкова величествен, толкова нереален – Ал-Казнех!!!!!!!

Не мога да опиша движението на кръвта по вените си, когато стоях там, магнетично обсебена от него. Кръвта бучеше в ушите ми и почти ми прилоша. Може би за някой това би било странно, но моля не забравяйте моята безумна страст и жажда за пътуване. Неконтролируема и несравняваща се с никакво друго чувство, което може да изпита сърцето ми. Аз бях там и цялото това великолепие се извисяваше над главата ми.

Съкровището представлява масивна фасада, 30м широчина и 43 м височина, издълбана в бледо розовата скала. Той е построен през първи век, като гроб на важен набатейски цар и е израз на техническия гений на тези древни хора.

Освен съкровището, има стотици гробници, скално изсечени със сложни дърворезби, за разлика от къщите, които са били разрушени от земетресението. Те са били изработени така, че да продължат съществуването си цяла вечност и 500 от тях са оцелели, но празни, омагьосващи с тъмните си отвори.

Има запазен и голям театър, построен в римски стил, с капацитет за 3000 души. Има обелиски, храмове, жертвеници и колони, улици.

Високо горе, с изглед към долината е впечатляващият Ад-Деир манастир. Едно изкачване от 800 стъпала ще ви заведе там. Стъпили там можете да видите гледката към каньона отгоре. Изкачването е трудно. Покрай вас минават мулета и местните ви предлагат да ви качат с тях.

Съвет: Не приемайте! Доста тясно и опасно изкачване за човек, та камо ли за муле. Макар че съм сигурна, че те са свикнали и минават през всякакви пътеки. Освен това, няма по-красив път сред скалите, по който бихте могли да минете, да се отделите, да влезете в пещерите, да докоснете скалата…

Магията на това място е необяснима… Седяхме до късно, почти залязваше слънцето. Върнахме се вече сами (в 6 следобяд комплексът затваря и много от туристите напускат по-рано) и седнахме пред съкровището, мълчахме, потънали във времето.

Няма думи, които могат да пресъздадат едно такова изживяване. Всеки човек възприема по различен начин света, има различни реакции, различно отношение…Аз за себе си знам-че съм жива само когато съм на път!!!!!! Другата част от живота си я наричам вегетиране!!! Напуснахме последни. Върнахме се мълчаливо по пътя, с преклонение пред обаянието на това място.

На другия ден рано бяхме на път за червената пустиня Вади Рум. Пътят до там от Петра е 1 час. Когато пристигнете в зоната има малко селце и туристически център. Отивате там и си избирате вид екскурзия, която искате да направите. Има най-различни. От 4, 8 часа и 2 дни с преспиване в пустинята. Цените варират. Най-евтината е 50 € за джип. Когато сте повече хора излиза дота икономично. Аз естествено нито исках да чакам още туристи, нито пък обичам присъствието на други хора на такъв тип екскурзии. Наехме веднага един, с шофьор. Джиповете са land круизер, много стари, но здрави и се запътихме в пустинята. Имате вариант да направите и разходка с камила или пеша-трекинг. Имайте предвид обаче, че пустинята е огромна и без гид е сигурно, че ще се загубите. Освен това има някои образувания на скалите, каньон, мостове, дюни, които се разглеждат по време на екскурзията и са отдалечени един от друг. Така че най- добре наемете джип.

Сега за пустинята. Вади Рум е известен още като “долината на Луната“.

Това е мястото, където принц Фейсал Бин Хюсейн установил своят щаб по време на арабското въстание срещу турците през Първата световна война. Това е лабиринт от монолитни скали, някои достигащи височина 1750 м.

За алпинистите е рай. Тук можете да се насладите на спокойствието и безграничните празни проостранства, каньони, резервоари за вода, скални образувания (тип мостове), рисунки по камъните, датиращи от преди 4000 години. Това е перфектното съчетание на пясъци, дюни и скалисти образувания.

Цветът е червен. За пръв път в живота си виждах червен пясък!

Навлязохме навътре, карани от нашия личен бедуин. В пустията има селце на бедуини, които се препитават от туризма. Посрещат и подслоняват туристите в палатките си. Пустошта беше пълна, красотата пленяваща: всякакви форми, скалите отвесни в различни цветове. Сякаш бог, Буда или Аллах бяха изваяли собственоръчно това неземно красиво място. Спирахме, катерехме се по скалите, минавахме по скалните мостове, влизахме в каньоните, четяхме древните надписи и рисунки по скалите, изкачвахме се по дюните и се спускахме отгоре със страшна скорост… Нямаше никoй, тишината беше пълна!

Аз слязох и реших да ходя. Те ме следваха с джипа. Ходенето на места беше почти невъзможно, защото затъвах в пясъка, но исках да усетя всяко предизвикателство на пустинята, да и се отдам напълно, да потъна в тая красота и да я погълна с цялото си същество.

Незнам имате ли идея, какви чувства поражда едно такова място в душата ви… Вие сте далече, вън от цивилизацията, забравяте за останалия свят, сами сте на планетата, звездите греят само за вас… Това са най- ярките звезди, които съм виждала в живота си. Най- крещящата тишина, най-тъмната нощ… Безумно красиво, неземно и нереално!!!!! Но съществува!!!
Това е едно от местата, които никога няма да забравя, това спокойствие и забрава са така поглъщащи, че просто те замайват!!!!

Съвет: Отидете сами. Не ви трябва компания. Не са нужни други хора. Усетете магията на това място, седнете в пустинята и само слушайте тишината!!! Повярвайте ми преживяването е единствено!!!! Не бях в състояние да напусна това място, исках да остана завинаги, но планът си беше план. Трябваше да продължим.

Отправихме се за Акаба, Червено море. Това е единствената точка, където Йордания има допир до Червено море. Пристигнахме късно през ноща. Хотелът ни беше извън града, в зоната на Японския коралов риф.

Сега за Акаба. Акаба е синоним на забавление. Това е микрокосмос. В него са събрани всички чудеса на Йордания, в това число една завладяваща история. Изключителни обекти, хотели с първокласни дейности, чисти съоръжения за посетителите и търговски възможности, да не говорим за удобството и гостоприемството на хората, които обслужват посетителите. Но може би най-големият ресурс на Акаба е Червено море.

Тук са едни от най-добрите места за гмуркане в света. Мекият климат и подводни течения са създали добра среда за растежа на корали и множество морски видове. Тук можете да плувате с морски костенурки и делфини, стотици видове цветни риби. Ако направите нощно гмуркане, ще се насладите на морски създания като раци, скариди и омари, докато търсят среднощна закуска.

На другия ден станахме рано и се приготвихме за гмуркане. Навсякъде може да наемете екип, да купите екскурзия или по мой съвет: най-добре отивате на плажа и се спазарявате с лодкарите да ви вкарат навътре в морето. Те знаят най-добре всички прекрасни места. Такава разходка ще ви струва по 5€ на човек и можете да се гмуркате необезпокоявани от никoй. За всички, които не се гмуркат, спокойно можете да правите шнорхелинг. Даже за тези, които не могат и да плуват, отидете ли в този район, в който бяхме ние-само навлизате във водата и рифа е пред вас.

Моята втора страст е гмуркането. По цял свят съм се гмуркала, но корали като в Червено море не съм виждала!!! Това там е цял град под водата, една гора, безкрайна и прекрасна… Цветове, богатство, живот, като в научнопопулярен филм. Даже за мен лично коралите в Червено море са по –красиви от тези на Големия бариерен риф в Австралия! Определено твърдя това.

Денят беше незабравим. Потопихме се и се наслаждавахме на цялото това богатство. Аз съм човек на крайностите. При мен има ли ден за гмуркане-това значи-влизам сутрин и излизам нощем…Нямам умора, нямам спиране, който е видял този екзотичен живот под водата, може би би ме разбрал. Моите мъже излизаха, почиваха, но аз бях потънала и нямаше мърдане. Исках да видя всяко коралче, всяка рибка, всяко водорасло. Обичам да спирам на някое място, да замръзвам и да наблюдавам как тече живота под водата… Всъщност като се замисля така съм при всяко едно пътуване, харесам ли нещо искам да остана завинаги…Но като всяка приказка, така и нашето пътуване наближаваше края си.

Връщането ни стана по същия маршрут. Директно за Аман. Там върнахме колата. Оказа се, че са ни натиснали вратата на някой паркинг без да си дадем сметка. Пазарихме се (там за всичко се пазари), платихме 50€, преспахме. На другия ден по същия начин взехме такси за Дамаск. Тук нямаше никакви произшествия. Закараха ни директно и деня посветихме на Дамаск. Оставихме раниците в едно хотелче, за деня (платихме за услугата да ни ги съхраняват-2€), разгледахме града основно, напазарувахме последни сувенири и най -вече бонбони(шоколадови). Ако ви кажа, че донесохме около 10кг, не знам дали ще ми повярвате! Но имаме доста приятели и какво по-хубаво за подарък от бонбони. Цените им варират от 1,50€ до 5€ за килограм и са невероятно вкусни – с пълнеж, без пълнеж, с ядки, без ядки…Няма по големи царе от арабите на сладките неща.

Вечерта отидохме късно на летището (полетът ни беше в 4ч и нямаше смисъл да вземаме хотел). Преспахме няколко часа (ах как го “обичам“ момента с преспиване на летищата, не е истина:))))) и хванахме полета за Мадрид, за дома.

Йордания остави трайна следа в сърцето ми и горещо ви препоръчвам да я посетите, а имате ли смелост да го направите самостоятелно, гарантирам ви, че насладата ще бъде пълна!!!

Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова