Йордания ноември 2010 г. – първа част

От Йолана Колева | Публикувана на: 07.01.2011

Мечтах дълго за това пътуване. Дори не помня от кога. Мисля си за това, чакайки да ни качат в самолета за Атина и от там за Аман. Тръгнахме!

Около два месеца преди това: идеята е узряла, сумата е налице, времето за мечтаното пътуване е определено като края на ноември и хоп – туристическа агенция обявява екскурзия до Йордания с чартърен полет за 24 ноември. Не може да бъде по-добре. Последни уточнения дали можем с Митко да отсъстваме от работа по това време, малко четене по форумите читава ли е агенцията и решението е взето – тръгваме. Докато се мотаем с тези работи, променят датата на екскурзията с ЕДИН месец по-рано и контакта с агенцията беше до тук. Всъщност трябва да им благодаря, че ни отказаха от услугите си, защото това доведе до най-правилното решение – да пътуваме сами. Последва прекрасно, незабравимо време на чертаене на маршрут, избор на хотели, събиране на информация и впечатления от пътешественици за местата, които искаме да видим. Като че ли бях в Йордания два пъти – веднъж докато подготвях пътуването и втори път самото пътуване.

И както писах по-горе – тръгнахме! Денят е 19 ноември, петък.
Полет като полет. Висене на летището както си му е реда. Всичко е точно, ако не беше моя страх от летене, но мерак голям, стискаш зъби, очи, пръсти защото там някъде е Петра и ме чака.

Куин Алиа ни посреща привечер – багаж, визи, дълго пътуване с такси и сме в хотела. Малко пазарлък за колата под наем, която ще ни докарат утре сутрин и тръгваме на вечерно разтъпкване в стария град с идеята да намерим Хашим – популярно място за хапване, за което бяхме чели. Аман е голям град, хаос и клаксони, а за стария град добавяш разни неприятни миризми и боклуци. Клаксоните – използват се за: информиране за промяна на посоката на движение, евентуално намерение за промяна на посоката, за това, че са се разбрали за намеренията си, че ще спират, че няма да спират, че ще тръгват, че си дават път, че минават покрай теб, ако смятат, че не си ги видял, че се познават, че не се познават, добавяш клаксоните от такситата с които канят клиентите, на светофара – спрял не спрял и вече е на бибитката.

За такситата – има жълти с апарат и бели, нещо като маршрутки, но са обикновени коли. Сравнително евтини са. Пътувахме три пъти с такси за горе-долу еднакво разстояние. Първото ни струваше 2 динара, втория ни взе 1.5, а третия 0.8 динара. Не ни стигна времето, но по тази намаляваща схема за петото возене трябваше да ни платят, че сме се качили. Направи ни впечатление, че връщат рестото с минимално закръгляне на сметката и ако ти искаш оставяш нещо на шофьора.

Хотел Толедо, добрите отзиви от форумите се потвърдиха, чудесна закуска и ако искаш също чудесна вечеря на блок маса. Е, не е 5 звезди, но не сме търсили това. Когато се настанявахме ни направи впечатление, че асансьорът някак не тръгва в очакваната посока, но умората от пътуването, емоции, навън тъмно… Сутринта за закуска /бяхме на 3ти етаж/ натискаш бутона за партер и тръгваш нагоре, а тя каква била работата – входа и рецепцията са на последния етаж, а сградата е надолу и от там идва объркването, но вечерта в тъмното не сме разбрали.

Сутрин, слънце, пием кафе и готови за първото пътешествие чакаме да ни докарат колата. Човекът ни изненада с точността си – 10.00 според уговорката беше на линия и ето го синия звяр.

Йордания ноември 2010 г. – първа част

10 Коментари

Търсене в сайта

Най-популярни статии

Категории

Последни коментари

Архив

Етикети

Приятели

RSS Хранилки