Пътепис за едно пътуване в Грузия и Турция с цел изкачване на двата върха.
Предстои ни да преминем границата. Двама типа самоуверено ни посочват къде да спрем колата. Единият ни повежда, взима паспортите ни и урежда набързо първата част от формалностите, като предрежда опашката. Усещаме се какво става, бързо си прибираме паспортите и категорично им отказваме да им дадем пари. Правим около двайсет тигела между будките, докато се справим с останалата бюрокрация (колата ни мина транзит през две гишета за магистрални такси в Турция и предполагаме, че може да ни потърсят сметка за това), а онези двамата ни наблюдават с надежда. В крайна сметка всичко е наред – вече влизаме в Грузия. Първото ни впечатление е от митницата – служителите са любезни, оборудването им е модерно – нови коли и сгради, камери и т.н. Същите впечатления имаме по-късно от полицията навсякъде в страната.
Второто впечатление е от курортния град Батуми, и той бил една от перлите на Черноморието – разположен е съвсем близо до границата. Стряскаме се… асфалтът е целия надупчен, грузинците шофират като луди, без да спазват никакви правила. Пешеходците притичват като под кръстосан обстрел. Явно все пак има някакъв ред – спираме, за да дадем път на двама и това предизвиква абсолютен хаос на улицата. На излизане от Батуми пътят става черен – това ни довършва. За щастие тези условия са само в началото, по-късно нещата се нормализират – освен рисковото каране, което наблюдаваме навсякъде през следващите дни. С времето успяхме да изведем едно от правилата за движение по пътищата в Грузия – “Изпреварващият е винаги с предимство”.
Все пак имаме време за по един сладолед в Батуми – първото нещо, което си купуваме с новообменените грузински лари. Завито в намаслена хартия, както ние завиваме маслото, сметаново кубче – грузинският вариант на руския сладолед “Пломбир”, много евтин. Като цяло цените са ниски, което ни радва. Отегчени сме от Турция през последните два дни по пътища и сега ни обхваща ентусиазъм от новото място.
Докато търсим книжарница в Батуми, решаваме да опитаме напитката, която продават в голяма дървена бъчва на улицата – това го няма при нас. Според мен това е квас – разказвам на другите за кваса, нали съм бил в Русия. Взимаме си три чаши, пълни с кехлибарена течност, и отпиваме. Мисля си, че квасът си има някакво локално, грузинско име. “Как називается?”…”Пиво”, отговаря продавачката. Дотук с екзотиката.
Основната цел на нашето пътуване е връх Казбек, най-източният петхилядник на Кавказ, който се намира на границата между Грузия и Северна Осетия. Седем човека сме и ще изминем общо около пет хиляди километра в двете коли, с които потеглихме от София.
Продължение
