Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Рано сутринта, когато звездите заспиват и се събужда слънцето аз и мама потеглихме към Сандански и Мелник. Пътят живописно лъкатушеше в дебрите на планината. Щом повдигнех поглед, виждах величествените и горди върхове.
Кресненското дефиле се извиваше като змийче. Срещането на Пирин и Малешевската планина изпъстряше простора с величие. Река Струма се спускаше горда и властна, а водите й се извиваха като косите на самодива. Природата разцъфваше около нас. Сякаш всяко клонче, всяка тревичка ни се покланяше и ни намигаше.
Запленена от тази красота, така и не усетих кога пристигнахме в Сандански. Слънцето вече се издигаше високо в небето и галеше всичко наоколо с лъчите си. Сандански грееше от цветове. Есента още не беше изпъстрила всяко клонче. Хладните води на река Санданска Бистица шумяха и се смееха като деца. Разходихме се в зеления парк на града.
Спокойствие и невинност струеше от него и реката пееше синята си песен. Въжените мостове леко се полюшваха, когато някой вървеше по тях.
Бъчвата-къщичка, която открихме сред зеленината, много ни приличаше на къщата на баба Яга.
По-късно разгледахме и Епископската базилика.
Тя ни пренесе в миналото. Когато се докосваме до историята, се чувстваме горди, защото знаем, че трудът на предците ни се е запазил до днес.
Мелник ни посрещна с духа на старинната архитектура. Накъдето и да обърнехме глави, ни обграждаха величествени пирамиди.
Те ни следваха и през целия път до Мелник. Чувствахме се така малки и безпомощни пред тях. Слънцето вече залязваше, когато се настанихме в хотела…
На другия ден ние посетихме Кордопуловата къща.
Стаите бяха изкусно украсени и подредени. Погледнах през едно от прозорчетата към небето. Представих си, че съм стопанката на къщата. Тази къща пази дърворезби, стъклописи и венециански стенописи. Покритата тераса беше много уютна и на мен не ми се тръгваше. Когато пък се качихме на откритата тераса пред нас се разкри невероятна гледка.
Високите пирамиди, огрявани от слънцето, и къщичките, които се гушеха под тях, и небето, което синьо и волно покриваше всичко наоколо… природата и човешкия труд се бяха слели за миг в хармония. Стоях омагьосана пред красотата, а слънчевият часовник без думи отмерваше всяка секунда от времето, което летеше неописуемо бързо. Най-интересното беше, когато влязохме в хладните изби, в които кротко си почиваха бъчвите с вино. Стори ми се, че виното разказваше нещо на бъчвата или я молеше да го пусне да види и то света.
След като разгледахме къщата посетихме крепостта на Деспот Слав.
Каменният зид е запазил спомени от далечни времена, но ги разказва само на луната, когато е самотен. От високата част на крепостта се вижда целият Мелник и пирамидите, които го заграждат от всички страни. От крепостта са се запазили само руини, но въпреки това, тя е съхранила духа си през вековете.
Преди да си тръгнем се разходихме из града. Много се натъжихме, когато видяхме едно изоставено училище и неугледния му двор. Така тъжни бяха площадките за игра без виковете на учениците и без смях.
Малко по-надолу от тази тъжна гледка се натъкнахме на друга – раните на една от пирамидите, която бе понесла жестоките удари на багера и сега тихо плачеше. Пихме вода от една чешмичка, която ни канеше със звънливия глас на планинско поточе да поспрем при нея. Видяхме вековен чинар. Поклонихме се пред годините му и погалихме кората му. На връщане отново се възхищавахме на природата. Спряхме при един каменен извор (водата извираше от недрата на камъка).
Отпихме от студените му води и скрихме в косите си по един бисер – капчица от дебрите на гората… Когато се прибрахме в Ракитово, заспах уморена от дългия път. Сънувах…, че съм прегърнала една от Мелнишките пирамидите.
Автор: Мария Гаралова
Снимки: Мария Гаралова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!