Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Към Албания – май 2011 (част 1)
Вльора
Пристанище, курорт, историческо място, където през 1912 г. се обявява независимостта на Албания от Османската империя. Подобно на Тирана и Дуръс също има две лица.
Джамията Мурадие е построена през 1452 г. от известния османски архитект Коджа Мимар Синан ага. Смятан е за най-значимият строител в историята на османската архитектура. Проектирал и построил над 300 сгради. Най-известна е джамията „Сюлеймание“ в днешен Истанбул, а за негов шедьовър се приема „Селимие“ в Одрин. По-известни негови сгради в България са джамиите „Баня баши“ и „Коджа дервиш Мехмед паша“ – днес църквата „Свети Седмочисленици“ в София. На фона на сградите в Истанбул и Одрин тази изглежда като детска играчка.
Тръгнахме от Вльора към Саранда. За пореден път съжалих, че не можем да спрем и да снимаме, да снимаме докато се подпали фотоапарата. Пътят минава на 1000 м надморска височина през прохода Логара на планината Логара. Това беше най-красивата част от пътуването, невъзможни завои за този голям автобус, фантастични гледки, дива истинска красота.
Ето пътя, по който слязохме, в далечината се вижда Адриатическо море.
В далечината се вижда Адриатическо море
Много ми се иска да кажа голямо Благодаря! на двамата шофьори Николай и Тони – изключителни професионалисти.
Полека-лека слязохме до залива Порто Палермо, и отсреща на полуостров се издигаше крепостта на Али Паша. Твърди се, че затворил строителите в крепостта и ги обстрелвал от кораб, за да види дали строежът ще издържи. В друг източник прочетох, че е по-вероятно крепостта да е строена от венецианците.
Съвсем сигурно е, обаче, че наблизо в скалите е скривалището на едната от двете албански подводници. Входа се вижда, подводница – не, то нали затова е скривалище.
Саранда
Отсреща е остров Корфу – моята детска мечта свързана с един любим автор Джералд Даръл.
Като изключим прекалено многото хотели, Саранда изглежда приятно място.
По пътя към Бутринт в залива се виждат много мидени плантации.
Бутринт
Античен и средновековен град, национален парк – част е от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Възниква преди 2500 години като гръцка колония на жителите на остров Корфу. Има данни,че Бутринт е населяван още през 8-и век преди Христа. Разположен е на място, естествено защитено от Адриатическо море, езерото Бутринт и река Павла. След навлизане на християнството се оформя като един от първите християнски центрове на Балканите. През средните векове Бутринт е владян от византийци, нормани и венецианци. В края на 18-и век вече е малко рибарско селище.
Древния град е разположен в парк от 200-годишна гора и разходката е много приятна.
Може да се разгледа амфитетъра или Одеон, чиято сцена е покрита с вода, тъй като целият полуостров потъва с 3 мм годишно и тази част вече е под морското равнище.
Интересен е Баптистерият, като колоните са от черни вулканични скали, явно с чуждоземен произход. Подът е с красива мозайка, временно покрита с пясък, има проект да се положи прозрачно покритие.
Впечатляваща е и византийската базилика. Също с мозайка по пода, която ни беше показана тайно и само за нас.
Прекрасният нимфеум е бил облицован с мрамор, а в 3те ниши е имало статуи.
Солидна крепост със 6 порти е защитавала града. Открити са Лъвската порта, Водната, наречена така, защото над стената е минавал акведукт и още една.
Разкрити са около 20 % от града и разкопките продължават. Градът е възникнал около водоизточници, каптажи и кладенци, предполага се, че след земетресение изчезва водата и градът запада.
Отсреща е поредната крепост на Али Паша.
До там се стига с „ферибот”.
Бутринт ни хареса повече от Аполония, макар че всяко място има своето очарование.
Гирокастра
На гръцки името означава Сребърна крепост. Освен родно място на Енвер Ходжа, градът-музей е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Според Уикипедия е основан като византийска крепост. В дълги периоди през средновековието е бил българска крепост и в него са живели българи.
Сега голяма част от населението в този и близките райони са етнически гърци.
Разказаха ни, че в цяла южна Албания те имат право на гръцко поданство и при такова – на пенсия от Гърция около 300 евро на човек. За сравнение средната пенсия в селските райони е около 50 евро. Сега, заради кризата гърците проучили кои от получаващите помощ са семейства и решили сумата да се промени на 300 евро на семейство, в резултат на което пенсионерите масово се развеждат, за да запазят парите, хитруване по балкански. Незнам дали е истина.
Градчето е приятно, има атмосфера – османско-гръцковата, с чаршия, дюкянчета и сокаци с калдаръм. Някои къщи са на 300 години с покриви покрити с плочи.
Крепостта от 13в. над града е внушителна и като музей на оръжията е пълна с пленени оръдия. Може да се види американски самолет свален от албанската армия през 1949 г. и един италиански мини танк. Четох, че от този модел танкове са били произведени само 600 броя, а днес има запазени само 20.
С това пътешествието ни почти завърши. Предстоеше досадно пътуване през Гърция до дома.
Нещо като изводи:
Който очаква да види крайно изостаналата Албания е закъснял. Ще види България преди 10-15 години.
Като цяло, ако е имало изненади по време на пътуването – бяха по-скоро приятни.
Не преживяхме културен шок.
Албания върви по пътя си и изживява собствения си пубертет.
Строят много и от всичко, и магистрала.
Строят хидроцентрали и се готвят да изнасят ток.
Зеленчуците имат вкус.
Колите не са само Мерцедес, автомивките наистина са навсякъде.
Албанския език няма аналог в света.
Въртят глави за „да” и „не” също като нас, на боба викат фасул.
Има още много какво да се види, най-вече природни красоти.
Агенцията се беше постарала да се чувстваме добре и да видиме много.
За да се насладите на Албания тръгнете с открито сърце, отворени очи и без предразсъдъци. Това не е дестинация за сноби.
Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!
Един коментар
Благодаря за разходката из Албания. Много ми допадна премерения тон, изчистения от емоции разказ, което ми даде възможност да си представя нещата максимално обективно и да погледна отвътре съвременна Албания. Още веднъж благодаря.