Албания – май 2011 (част 1)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
За отскок две силно „албански” гледки.

От прочетеното за Албания се оформи впечатлението, че има проблеми с престъпността, че не е много сигурно за нас и дали ще си опазим колата, може да я откраднат, може да се повреди по лошите пътища. Може би не бяхме прави и за двете, но това беше едната причина да тръгнем с организирана екскурзия. Другата причина беше, че взехме решението да пътуваме два дни преди датата и нямаше време за организация.
Така на 20 май ра-а-ано сутринта тръгнахме за Охрид.

Летището в Скопие – главното летище в Македония е кръстено на Александър Македонски. Международното летище в Солун се казва Македония.
За Македония Александър Македонски е един от националните символи на страната.
Гърците смятат, че личността Александър Македонски и името Македония принадлежат изключително на гръцкото национално наследство.
Подобни дрязги биха били забавни, ако не са толкова сериозни.
Македонците имат и други претенции в исторически план като „македонскиот цар Самуил”, но нали сме тръгнали да се забавляваме и да откриваме интересното.
Харесвам Охридското езеро. Типично по македонски то е най-красивото, за малко най-дълбокото и си е „най” откъдето и да го погледнеш. Всъщност е най-дълбокото на Балканския полуостров и 7-мо в Европа.

Харесвам и Охрид. В стария град има много приятна атмосфера и вкусна храна. Има и съвременни елементи от градската среда, чиито послания звучат комично.

Нещо, с което братята македонци приятно ни изненадаха е оформлението на разкопките на тази църква. Изградили са покрив, който е максимално близък по размери и вид до действителния. Така от една страна дава представа за големината на сградата, а от друга пази разкопките.

Красивата църквата Св. Богородица Периблептос е от края на 13 в., и е една от най-старите църкви в Охрид с уникални стенописи и икони.

Най-стария в Македония амфитеатър е от 3в. пр.Хр. и е голяма гордост. Изглежда и си е съвсем като нов, защото по време на комунизма е бил изоставен и разграбен от местните. По късно го възстановяват.

Толкова за прекрасния Охрид, нали сме тръгнали за Албания. Още след преминаването на границата вече съжалявах, че сме в автобус и не можем да спираме когато си поискаме. Първото, което те посреща, разбира се са бункерите.

Земя на орлите, земя на бункерите. Наред с това те посрещат зашеметяващи гледки. Красиви планини и огромни долини, в които няма необработена земя. В равнините живее компактно селско население и се занимава със земеделие, между бункерите.

В Албания живеят около 4 млн. Около 6-7 млн. живеят и работят в чужбина. Вероятно влагат част от заработеното в строеж на къщи, защото се строи много. И в градовете и покрай пътя между нивичките. Интересно строят къщите – първо довършват втория етаж, в който живеят, а първият е я за автомивка, я за нещо друго.

Според информация от екскурзовода средната заплата в по-големите градове е 250-300 евро. Но такава къща не се строи само от заплата.

Или тази.

Да не говорим за строящите се хотели. Е, добре известно е, че в Албания има възможности за допълнителни доходи.

А на тези, които не са се погрижили да узаконят строежа им се случва следното. Видяхме около Саранда килнати недостроени сгради. Не плащаш, идва „бум”-бригадата и взривява една-две колони. След това се оправяй както можеш.

Елбасан
Град в сърцето на Албания и наша първа спирка. Според Уикипедия днес в Елбасан живеят около 12 000 българи, преселници от областта Голо Бърдо. Още със стъпването на главната улица с Митко се отцепихме от групата с цел да пием кафе и да наблюдаваме живота.

Първото впечатление, то се потвърди и в другите градове е, че има много млади хора.

Разглеждахме жилищния блок срещу нас – на покрива имаше варели за затопляне на вода. По-късно установихме, че това е масово и в другите градове. Спонтанно в нас се зароди идеята да опнем един такъв на нашия блок в Младост, но със сигурност Ленчето от 8-мия етаж ще ни източва водата.

Албания първосигнално се свързва с Енвер Ходжа. Винаги се сещам за стария виц, че Албанската национална телевизия завършвала програмата си с думите: „Лека нощ другарю Енвер Ходжа”, защото само той имал телевизор. Въпреки, че е поддържал добри отношения със СССР, след смъртта на Сталин той преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. В резултат на това край Елбасан издига снага внушителен разпадащ се металургичен комбинат – останал от напъните на Енвер Ходжа да гради тежка промишленост. За построяването му докарали една армия китайски специалисти, изградили за тях селище Пекин, а албанците са били техни черноработници.

Сега този гигант не функционира, но дребната търговия върви с пълна пара.

Тирана
Кооперациите от соца местните наричат „хрусчовки”. Артистичният кмет Еди Рама е внесъл много цвят в сивотата на старите сгради.

Основният площад с паметника на Скендербег е в ремонт. Казаха ни, че предстои мащабен френски проект за реконструкция на площада, като ще се строят и 8 небостъргача. Нямахме много време за Тирана, като общо впечатление – град, който си има от всичко: и реставрирани красиви сгради, останали още от италианците, и известни банки, опера, университет и зарязана пирамида, строена за мавзолей на Енвер Ходжа.

Дуръс /Драч/ и тук някога е било България.
Градът почти се е слял с Тирана. Известната Венецианска кула от 16в. не ни впечатли особено, нито гледката към крайбрежната улица с палми, които били подарък от Фидел Кастро.

Но имат впечатляващ Амфитеатър (II в. пр.н.е), единствен по рода си в Албания и се предполага че е 5-ти по големина след този в Ефес. За съжаление е в лошо състояние. Част от арената е под къщите и собствениците им упорито отказват да се преместят, въпреки обещания за компенсация. Поради това не може да бъде реставриран.

В далечината се вижда голяма нова джамия, която не функционира, защото още си няма име. Албанците не са религиозни, Енвер Ходжа се е погрижил за това. В края на 60-те години забранява изповядването на всички религии в страната и я обявява за първата атеистическа държава в света. Не видяхме забрадени жени. Между другото грамотността на населението достига 99%. Къде сме ние?

Курортът Дуръс е нещо страшно. Сега строят 4-та линия хотели, един върху друг са. Имам чувството, че една прекрасна сутрин половината албанци са се събудили и са си казали: Що не взема аз да построя един хотел, или два!? Има и многозвездни затворени комплекси, но като цяло е лудница.

Античния град Аполония Илирийска
Основан е от гръцки колонисти през 588 г. пр.н.е. на брега на река Вьоса на 10 км от устието ѝ в Адриатическо море. Бил е търговско пристанище и важна крепост, охраняваща североизточната част на Via Egnatia.
По време на Римската империя градът е бил автономен център със собсвена администрация, дори са си секли монети.

На Одеон са се провеждали уроци по риторика.

Виждат се останките от търговска улица, триумфална арка и цистерни за вода. Не са могли да построят акведукт, защото градът е на високо.
По късно, предполага се след земетресение, реката пресъхнала или се изместила като подземна, градът губи значението си и загива.

Близо до руините е православния манастир от 9 век Света Богородица. Построен е върху основите на по-стар от около 6 в.

В стените на манастира има много вградени камъни взети от Аполония. Вграждали са ги както им падне и където дойде.

Под църквата има цистерни с дълбочина от 9 м, които се пълнят с дъждовна вода от покрива, а „кладенецът” е оформен от част от колона, която обаче според проучвания не е от Аполония.

В манастира са изложени мраморни статуи от училището по скулптура на Аполония. Предполага се, че са правели скулптури без глави като заготовки, а при конкретна поръчка са изработвали съответната глава и са ги оцветявали.

В магерницата на манастира има стенописи, местните ги чоплят с надеждата, че откъртените частици имат лечебна сила. Показаха ни образа на „светицата с маската” – Мария-Елица, която искала да бъде свещенник, но за жена това не било възможно и за да не я разпознаят ходела с маска. Не намерих информация, която да потвърждава такава история.

Към Албания – май 2011 (част 2)

Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!