Пътуване към началото

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
С патриотичния урок на Паисий в съзнанието и с възрожденско чувство в душата пътувам към българската Троя. Така специалистите наричат Плиска и Преслав- местата, свързани с началото на историята ни като държава.

Плиска– просторно, светло, тихо, красиво място е избрал Аспарух за първата ни столица. В далечината се виждат Шуменското плато, Мадарските скали. Скътана в подножието на близките възвишения е старата Плиска. По тези места човек придобива особено усещане за история. В тишината като че ли отеква конски тропот, призрачно покрай теб сякаш преминават старите българи. Трупат се асоциации от учено, четено на книга, гледано на филм….Но най- истинско е да усетиш живата земя под краката си, да докоснеш истинския камък-останалите основи на старинните дворци, базилики, църкви.

Организираното начало на археологически разкопки, опазването и популяризирането на българското културно-историческо наследство не само на Плиска, а и на Преслав и Мадара започва след 1924 г. Тогава Карел Шкорпил става инициатор за основаването и пръв председател на Археологическо сдружение “Българска старина”. Заслужено точно сред старините в Плиска се намира днес гробът на този голям чешки археолог и приятел на България.

Натрупана тишина от вековете. Особено чувство към историята. Времето на най- силната ни стара култура. Преслав! Ето го мястото на Златния век!

Пристъпваш в пространството на Симеоновия дворец и сякаш чуваш словата на старобългарския книжовник. Върху останалите каменни основи се опитваш да наслагваш описанието на гордия Йоан Екзарх:” Когато някой плебей и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжевския дворец и ги види, той се чуди. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита, а като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камък и нашарени с дърво и прочее- удивява се. Като влезе пък в двореца и види високи палати и богато украсени отвън църкви с камък, дърво и багри, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, започва да губи ума си и им се чуди”/ “Шестоднев”/.

Потопен в магията на миналото, отпускаш въображението си и можеш да си представиш и самия княз:”…седнал в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията, с гривна на ръцете, препасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, с пояси и гривни ……..”. Блажен е този, който е виждал всичко това, докосвал се е до величието, сътворено в онези златни времена.

Мадара– друго магическо място! Особена енергия витае в подножието на скалите,

а още- по величествено е преживяването да си горе на платото. Изкачените 555 стъпала са стъпки на победата на духа над физическото усилие. Космическо е усещането на “покрива” на Мадара. И до днес конникът пази тайната си защо и как е останал там на скалата… Красиви са разказваните легенди за това. До нас са останали само материалните и духовните знаци на това време- запазени по свещената земя, съхранени в музейни експозиции, описани в исторически изследвания и т. н.

Специалистите имат своите научни теории и версии за съхранението на разкопките. Трудно и бавно се извършват археологически изследвания. Отминаващото време, природните условия затрудняват опазването на старините. Дали опазеното да се съхранява в сегашния си вид, дали е целесъобразна възстановката на строежите? Любопитно, вълнуващо би било да се видят старините в тогавашното си великолепие… Алеко бил ненаситен да гледа красота, не му е стигало великолепието на гледката на Ниагара и си е мислил как ли би изглеждала тя при лунна светлина! Как ли биха изглеждали старите Плиска и Преслав, възстановени в старинния им блясък, нощем огрени с причудливи тайнствени отблясъци… И колко повече гордост за нас, българите. Какво достойнство, че имаме всичко това…

Откъсваш се от динамиката на днешния ден и попадаш сред тишината на историята. Много чужденци трябва да видят тази горда българска земя. И много млади българи трябва да идват по тези места.Тук историята се учи наживо, запомнящо се.

Желанието да сме по тези места е проверка на патриотичното ни чувство. Сладостта от вкуса на времето, мирисът на старина са особени усещания. В днешния ни забързан делник ни е много необходима глътка български дух. За самочувствие!

В близост до останките от старите поселища живеят днешните българи- хората на 21 век. Дали те са повече българи и патриоти от тези, които живеят из другите краища на страната? Не може у тях да не е жив гордия дух на основателите, отива им да са силни, истински потомци на старите българи. У нас са съхранени много знаци на историческото ни духовно величие, но магията на земята на Плиска, Преслав, Мадара е, че тук е началото. Оттук е започнала България!

Като съвременен човек, обсебен от съвременните технологии и Интернет комуникации, връщайки се от вълнуващата историческа разходка, сядам пред компютъра. Любопитна съм как за света са представени тези обекти. Google Earth и с мишката в ръка започвам виртуалната си разходка по същите места- информация, снимки. Да, същите обекти, но… Отново си спомням мъдрите слова на старобългарския книжовник в «Шестоднев»: .»….собствените очи не лъжат никога,……те са най- верни». Нека всеки да отиде и да види , и да разказва, че и други да отидат и да видят…

Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!