Европейски пейзажи – Моят Хайделберг

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Хайделберг се оказа най-романтичното, красиво, уютно и спокойно място от европейската ми обиколка. Сигурно значение имаше и времето- пристигнахме рано сутринта, почти събудихме града. Тишината, чистите улички в стария град , уханието на кафе и топли закуски, което се носеше от отварящите кафенета- всичко това още е в съзнанието ми.

Градът е с изключително красив архитектурен облик- старата му част е в бароков стил. И общият изглед на града, и гледките по всяка уличка потвърждават традиционното мнение за немска подреденост, чистота и уют.

heidelberg_3

Днес Хайделберг е стилна смесица между традиции и модерност. Настоящето тук като че ли е спомени за миналото и усещане за бъдещето. Миналото говори в красивите гледки в замъка, в стария град. Бъдещето е в младите- градът е известен студентски център. Заради интересните си забележителности се е превърнал в една от основната туристическа дестинация не само в Германия , но и в цяла Западна Европа. С интерес се разминавахме с много японски туристи. Оказа се, че Хайделберг е задължителна европейска дестинация за американски и японски туристи. А нашата малка група била частичка от 3-те млн. души, посещаващи годишно града.

Този красив град в южна Германия си има всичко- планина, река. Разположен е по долното течение на река Некар. Тя прекосява целия град в посока изток- запад, а след 20-на километра се влива в Рейн. Близо е до Франкфурт на Майн и Щутгарт. Разходката ни из града започна точно от един от старите мостове на Некар, край който беше спрял автобусът.

heidelberg_9

Имахме време да разгледаме само старата градска част /Хайделберг има 14 квартала и 44 градски района/, която в миналото е била отделно селце.

heidelberg_12

Градът носи това име от 1196 г. , но в историята му се вплитат келти, франки, римляни. В богатото му минало е много важен фактът, че по време на Втората световна война той оцелява, почти не е пострадал от бойни действия. Разказаха ни, че предполагаема причина за това е била известността на града. За това пък били „виновни“ Марк Твен, Ърнест Хемингуей, Хегел, Волфганг Гьоте и др.- автори на много материали, прославили интересната история и архитектурни забележителности на Хайделберг. Стратегическото място на града кара американците след войната да разположат точно тук европейската централа на сухопътните си сили.

В исторически план името на града се свързва и с т.н. Хайделбергски човек. През 1907 г. при разкопки на около 20 км. от града, в една изоставена пясъчна кариера са намерени човешки останки на 600 000 г. Антрополозите наричат откритата долна челюст Хайделбергски човек- най-старата находка на европейския континент на пра човек и единствената на Изправения човек.

Най-голямата забележителност на града естествено е Замъкът Хайделберг. Той е един от най-посещаваните туристически обекти в югозападна Германия. 1225 г. е началото на писмената му история. В днешния си вид той носи белезите на различни архитектурни епохи, защото е строен на етапи, в различно време от 13-ти до 17-ти век.

heidelberg_11

Многократно Замъкът е разрушаван, последно- от французите през 1693, след което е изоставен.

heidelberg_6

Преди е използван за княжеска резиденция, а днес възстановената кралска сграда служи за градски тържества- концерти, изложби, представления.
До хълма се изкачихме по трудния начин, не с лифта. Изкачихме 1035 стъпала, но гледката си заслужаваше. Пътят е живописен, срещнахме интересни хора.

heidelberg_4

Погледнат от града, от стария площад, Замъкът пак изглежда внушително. Сякаш и до днес достойно и достолепно закриля отгоре стария град.

heidelberg_10

Преди да видя Хайделберг, го свързвах с представата за голям студентски център. Научих, че университетът в града „Рупрехт-Карлс-Университет“ е най-старият в Германия/от 1386 г./ и един от първите в Европа/третият след университетите в Прага и Виена/. Първите университетски специалности били Теология, Право, Медицина и Философия. В 19. в. се превръща в притегателен център за млади творци, философи. Явно заради младите си жители е наричан „град на романтиката“. По брега на река Некар срещу стария замък се вие т.н. „пътека на философите“. Тук пък в епохата на Романтизма обичали да се разхождат тогавашните студенти/ не само по философия, защото тогава понятията студент и философ били еднозначни/.

Хайделбергският университет е известен с това, че е дал на света най-много/ 9/ лауреати на Нобелова награда. За българите е любопитно, че към университета съществува и Славянски институт, един от малкото в Германия, в който се преподава българистика. А навремето тук са получавали образованието си много видни български дейци и възрожденци, сред които Петър Берон /в града има негова паметна плоча/, Васил Радославов и др. Любопитно е, че тук е следвал и Хелмут Кол, бивш канцлер на Германия.

Доказателство, че градът и до днес е голям университетски център, е разнообразието от висши училища: Хайделбергска международна бизнес академия, Частен Американски Колеж „Шилер“, Частен Университет по туризъм, Висш еврейски изследователски център, Университет за църковна музика, Висш педагогически университет, Спортен университет. Затова е притегателен център за младите от цяла Европа. Една от атракциите на града е свързана със славата му на студентски център-старият Студентски карцер.

heidelberg_17

Сградата е запазена в автентичния си вид.

heidelberg_8

Една съвременна българска студентка от групата „позира“ като смирен хайделбергски студент пред вратите на карцера. Какво знаят днешните студенти!!!

heidelberg_18

При повече време в Хайделберг могат да се разгледат и други интересни музеи- Етнографски музей, Музей на аптечното дело, Музей на опаковката, Музей на изкуството на душевно болни.

Ние имахме възможност дотолкова да опознаем града, колкото да усетим неговата атмосфера, да добием обща визуална представа, както се казва да напипаме вкуса и аромата на това чудно място. Навсякъде се радвахме на красиви гледки- и на панорамния изглед от терасата на Замъка…

heidelberg_2

…, и на красотата на стария площад..

heidelberg_1

.., и на достолепието на църквата в Стария град…

heidelberg_14

„Вкуса и аромата“ на града усетихме и в буквалния смисъл. По главната улица на стария квартал често срещахме подобна гледка:

heidelberg_5

Зад такива примамливи витрини ни очакваха ароматни уютни кафенета. Времето беше предпразнично, преди Великден, и решихме да занесем у дома по един вкусен подарък.

heidelberg_15

Но, повярвайте, в автобуса около час се носеше такъв изкушаващ аромат, че никой не си занесе „подаръка“ вкъщи- бързо бяха консумирани всички видове немски козунаци.

Една от последните интересни гледки! Най- напред отдалече вниманието ни привлече видът на колата. Вглеждайки се, разпознахме специалния пътник в автомобила. Картинка като на кино.

heidelberg_13

Колко много си приличат стопанинът и неговият любимец- стилни, с достойнство. Както виждате, позираха ни с удоволствие.

heidelberg_16

Последен поглед преди тръгване. Некар, Старият град…

heidelberg_7

Щастлива съм, че видях това красиво място. Довиждане, Хайделберг!

Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от Jabse.InK

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!

Публикувано в категория: Германия, Конкурс за пътеписи "По света" 2011 . Тагове: , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи