Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Манастир Латрун или Манастирът на мълчаливците се намира в югоизточната част на долината Айлон, между Тел Авив и Йерусалим.
Построен е през 1890 г. от монасите траписти на абатството Сент-фон (епархия Мулен, Франция). В началото на 19 век през Наполеоновия период на Обетованата земя в землището на манастира е присадено лозе за вино. Там се е намирала крепост на кръстоносците, построена близо до селото, от което е родом “добрия разбойник”, познат от евангелието на Лука, съжалил Исус за страданията, които понасял на кръста.
“39. Един от увисналите на кръста злодеи го хулеше и казваше: Ако си Ти Христос, спаси себе си и нас.
40. А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?
41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си,
но Тоя нищо лошо не е сторил.
42. И отговори му Исус: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая”.
(Лука 23:39-42)
Името на манастира произхожда от латинската дума за разбойник “latro”.
Монасите му спазват обет на мълчание, хранят се с вегетарианска храна, занимават се със селскостопанска работа, обработват насаждения с винени сортове грозде и маслинови дървета.
Името на монасите траписти произлиза от манастир La Trappe. Абатство Трап е основано във Франция през 1140 г. Имало е и добри, и трудни периоди. През 17 век Арман-Жан ле Бутил дьо Кансе /1636-1700/ предприел много реформи в ордена, включително възвръщането на дисциплината, обичаите и стария Бенедитски устав. Пълното име на ордена станало: Ordo ciserciensium strictoris observantiae, а разцветът му бил през 19 век.
През 2002 г. орденът включва 169 манастира, от които 100 мъжки и 69 – женски, като във всеки има по около 25 монаха.
Желаещите да дадат монашески обет преминават 3-годишен задължителен изпитателен период, в който се разбира дали отговарят на изискванията за монашество: влечение, способност и призвание. Монасите полагат обет за мълчание и за необходимите обяснения ползват ръцете си. “Вино” се обозначава като показалецът се допира до носа. За тях мълчанието е благо, с което не биха се разделили.
В манастира има трапезария, обслужвана от доброволци от Франция и Германия. В двора е експонирана археологическа колекция, включваща и надпис от гроб на римски легионер.
Църквата е посветена на Богородица.
В манастира има зала с отлична акустика, в която се провеждат концерти с класическа, камерна и др. музика.
Монасите траписти работят много и стоките им са образцови, с доказано качество: зехтин, вина, бренди, ликьор, сосове, мед и др., които се продават в самия манастир и допълват приятната атмосфера.
На входа на Манастира е построен обелиск, на който са изписани мъдрости на представителите на трите моноистични религии: юдаизъм, християнство и ислям, крепели хуманизма на хората през вековете: “Човекът ще пребъде във вярата си.” Раши /1040-1105/, един от големите тълкуватели на Тана”х и Талмуд.
“Сърцето ми е склонно да прости след позволение.”
Бернар дьо Каларбо (основател на трапистите): “Да посягаш на евреите, това е като да посягаш на зеницата на Йешуа”.
Цалах А-Дин (1137-1193) Важен боец на исляма: “Той беше последният от щедрите”.
В духа на общите духовни ценности и преродената добродетел в лицето на разбойника, съжалил Исус за страданията му, напускаме приятния Манастир Латрун, където сред тишината на монасите може да се чуе приятна старинна музика и да се почуства аромата от добре поддържаните градини.
Автор: Дора Дабаш
Снимки: Дора Дабаш
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от
4 Коментари
Много приятна изненада от този пътепис! Имах възможността да посетя това място преди 20 години и бях очарована. Имаме невероятни снимки с цялото семейство, но за съжаление не са с цифров апарат и не са качени на компютър. Действително обстановката и атмосферата са страхотни! Браво на Дора Дабаш!
Дорче , винаги съм считала ,че ти си будител от най-висока класа, независимо къде се намираш. На тази планета има толкова много прекрасни места и толкова малко ентусиасти като теб, които да пишат за тях.Пиши ,пиши, пиши за да четем ние….. Всъщност ,може би много хора искат да пишат ,но ти пишеш незабравимо . Дори когато разказваш за тях, често човек има усещането , че е бил там !Бъди жива и здрава и ни радвай все така !Целувки!
Доре, както винаги си невероятна и много полезна!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!
Продължавай все така…………………………….
Браво на Дора Дабаш!!!