Белият град на Севера

Припомням ви чудесния пътепис на Ина Станишева, който участва в конкурса “По света” 2011г. В поредица от дни, до Коледа, ще ви припомням някои от най-интересните пътеписи, свързани с празника.

***
Това пътешествие започна, когато една сутрин тръгвайки за лекции намерих писмо с картичка в пощенската кутия. Приятелско семейство ме канеха на гости за зимната ваканция във Финландия. Естествено това ми се стори добра идея.

Събудих се малко преди алармата на телефона ми да иззвъни. Часът беше 3:30 сутринта. Бързо дооправих багажа си и извиках такси. Изливаше се проливен дъжд и едва стигнах до колата. След двайсет минути бях на летище София и не след дълго летях за Виена с Malev Hungarian Airlines.

След пет часа престой и малко спомени от прекрасната Виенa, летях за Хелзинки, а след още два часа и половина бях в столицата на Финландия. Малкото, което научих докато чаках беше, че във Финландия има два основни езика и те са шведски и фински, но само 3% от населението говори шведски.

Слизайки на летището не си представях и половината от чудесата, които предлага тази ледена държава. Първото, което ме впечатли беше тъмната завеса, която се беше спуснала, а беше едва четири часа в началото на декември. И тъй като си бях взела всякакви карти от летището, отседнах при приятелите и още от първият ден набелязах всички важни места за посещение.

Първата спирка беше най-голямата православна църква в Западна Европа- Успенски. Изградена е от червени тухли и е с 13 златни купола. Завършена е през 1868 год. Успенски е най-ярък пример за руското влияние. Няма вход, но снимките вътре се заплащат по 5 €.

Следващата забележителност беше Market Place (Пазарен площад). Намира се в близост до пристанището и на него има стоки от цяла Финландия (вътрешно производство). След седми декември го заменят с Thomas Christmas Market, на който се продават сувенири и подаръци за Коледа, както и различни храни, деликатеси, традиционни финландски ястия.

На пристанището бях запленена от два кораба Vicing и Silia Line, които се издигаха над мен като небостъргачи. Чувствах се, и бях толкова малка. По-големи от двайсет етажни сгради, всеки понеделник и петък двамата титани изминават различен маршрут, единият плава до Стокхолм, а другият до Санкт Петербург. Ако си вземеш карта на клуб Викинг и станеш член на клуба пътят до Стокхолм в луксозна двойна каюта излиза 7 € за двете посоки, а до Талин в Естония е 10 €.

На пристанището чух и една от градските легенди, която отговаря на въпроса, защо финландците ядат ужасно смърдяща, развалена риба. Веднъж годишно се прави огромен пазар за риба и други морски деликатеси (70 % от Финландия е вода, а рибата и морските дарове ги имат в изобилие ). Легендата разказва, че на този пазар имало шведски продавач с много риба, която трябвало да продаде, но за зла участ рибата се развалила. Хитростта на търговеца и тактиката му за добра реклама заблудили финландците и те изкупили рибата, изяли я и на следващата година търсили същата риба, от тогава развалената риба е в традиционната им кухня, на равно със саумяки- тип бонбон, който се предлага и със сол.

Типично за студа там, въпреки високата цена на алкохола и допълнителният данък, финландците си пийват доста и често се олюляват по улиците. Алкохол не се продава във всички магазини, а в специализирани с тъмни стъкла, като всеки може да си купи само една бутилка. Напитката, от която бях поразена се казва Glogi и е доста далеч от алкохол. Тя е с вкус на горски плодове и се сервира със стафиди и нарязани бадеми-гореща.

Точно до Market Place е статуята на Havis Amanda- една от емблемите на Хелзинки. Представлява фонтан заобиколен от четири тюлена, а на върха се издига прекрасна жена.

Следващата статуя, която прикова вниманието ми беше на „Ковачите“- високи около 10/15 метра бронзови фигури с наковалня, като всеки от ковачите е изобразен в различно състояние и поза. Минавайки по Alexander Street – носи името на цар Александър I от Русия измежду многото магазини един се открояваше ярко с украсата по витрините си и големината си-Stockmann.

Най-старата и известна верига магазини във Финландия. Голямо впечатление ми направи, че рейсовете и изобщо градският транспорт спира вътре в магазините на определени места за това, но все пак вътре. Градският транспорт е доста скъп сравнение с този в България един билет може да излезе около 4€ и нагоре в едната посока, в зависимост от това колко зони преминавате. Хелзинки е разделен на четири зони, като първа е централната част, а четвърта крайните квартали.

Наименованието си „Белия град на Севера“, Хелзинки дължи на някои характерни особености на неокласическата си архитектура, а именно факта, че едни от емблематичните и сгради са изградени от бял мрамор.

В центъра се изправих пред Лютеранската катедрала, локално известна с наименованието Helsingintoumiokirkko или Suurkiirkko (на фински и шведски). Чисто бялата и грандиозна фасада на храма се издига в северната част на централния площад на финландската столица. По своята същност тя е Евангелистка лютеранска катедрала на хелзинската епархия и наред с изградената изцяло от червени тухли православна църква „Успенски“ е един от двата главни храма на Хелзинки. На следващия ден влязох в катедралата.

На покрива и се извисяват огромни статуи от цинк, изобразяващи апостолите, считат се за най-големите цинкови статуи в цял свят. Олтарът във вътрешността на храма е изписан през 1880 год., а от двете му страни има цинкови статуи на ангели. До обявяването на независимостта на Финландия през 1917 год.
Лютеранската катедрала носи името „Свети Никола“ в чест на руския цар Николай I. А пред катедралата на Сенатския площад е бронзовата статуя на цар Александър II от Русия.

В далечината видях огромна часовникова кула, любопитството ми надделя и тръгнах към нея. Оказа се, че това е гарата на Хелзинки (Helsingin rautatieasema- на фински). Построена през 1910-14 от Готлиб Елиел Сааринен-известен финландски архитект.

От двете страни на входа се издигат в цял ръст две мъжки фигури, които държат в ръцете си кръгли светещи топки. Символ на това, че човек държи света в ръцете си. Два дни по-късно след ходене по заледеното море, правене на огромен снежен човек, огромни количества традиционна финландска кухня отново бях на гарата, но този път пътувайки с най-невероятния експрес. Билета за влака (за двама в двете посоки) беше 480 €. Влакът беше на два етажа със самостоятелен санитарен възел, баня, легло, интернет и всичко, за което може да се сети човек.

Пътувах към Rovaniemi- столицата на Лапландия. Рованиеми е по-известен като града на Дядо Коледа. Има важно търговско значение. Разположен е между върховете Оунасваара и Коркаловаара – там, където се съединяват водите на река Кемийоки и притока и Оунасьоки и в близост до северния полярен кръг.

Там двеста петдесет и шест нощи в годината в небето танцуват различни светлини, които трудно могат да се видят в града заради осветеността. Аз толкова исках да видя Северно сияние, че всяка вечер излизах на около 10 километра извън града и наблюдавах. Всяка вечер е с различен интензитет и се образува в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.

Пътят с влака беше дълъг – 1000 км за 13 часа от Хелзинки до Рованиеми. Беше един и нещо през нощта, а аз не можех да заспя от вълнение, мислех си само за срещата с белобрадия дядо. Пристигнахме в 13:56 и температурата беше – 10‘C ( само преди ден прогнозата беше – 30‘C ). Настанихме се в хотел Sokos и отидохме до информационния център за карта и разписание на транспорта. След това се разходихме по главната улица с два мола почти един срещу друг и набелязахме подаръци. Вечерта приключи с вечеря в най- северния McDonald‘s в света.

На сутринта бързо си облякох грейката и след няколко минути пътувахме към селището на Дядо Коледа.

Имах бегла представа какво представлява от сайта в интернет, но всичките ми очаквания бяха надхвърлени. Първо влязох в пощата на Дядо Коледа и изпратих писмо до България със специалния му печат.

Там бяха всички писма изпратени до него и 37 метрова ролка с желанията на всички посетители от 2010 год.

Пред пощата беше шейната на Дядо Коледа със северните елени или по точно елени карибу (вид елен, обитаващ Арктика и Субарктическия регион)- Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцер и Рудолф.

Тамошните ескимоси – саами използват северните елени за всичко. От кожата им си правят заслони, ръкавици, обувки, постелки, завивки; от рогата сувенири, лъжици, ножове; хранят се с месото им и ги използват за превоз. Карибутата са като елени, но доста по-тромави и с по-гъста козина, ядат само тамошни клонки и имат нослета като на зайчета, но по-големи.

Аз се спрях при един чисто бял северен елен с небесно сини очи , който ми позволи да го погаля.

За да обогатя представата си за живота на саамитата посетих Арктикума. Най-големият музей на Рованиеми и център на наука, който представя уникален поглед върху начина на живот, културата и историята на севера.

На следващия ден отидохме в градчето на Дядо Коледа, на информацията си взехме (безплатна) карта и то на български. Първо се наредихме на опашката за Дядо Коледа. Докато чакахме приготвих мускал с розово масло и ключодържател с Белоградчишките скали за подарък на милия старец. Дойде и нашият ред. Невероятно колко бях слушала за него като малка, а в онзи момент стоях пред него и го гледах. Подаде ми ръка и ме заразпитва от къде идвам. Подарих му сувенирите и колкото можах му разказах за България. Взехме си снимка, която ни направиха срещу 25€, а с диск е 50€ и почти веднага се отзовахме при много момичета и момчета облечени с елфски дрехи, които помагаха на малки и големи да си направят подаръци.

Беше точно като на картинка от книжка- малка, уютна работилница с бягащи напред – назад елфи.

А пред къщата на Дядо Коледа се намира северният полярен кръг.

Той е един от петте основни паралела от географската мрежа на земята и представлява въображаема линия, която е разположена на 66‘33‘39‘ северно от екватора. Всичко, което се намира северно от тази линия се означава като Арктика.

На няколко километра пеша е друга атракция Santa Park, като входа беше 25€ и за тази цена може да се възползвате от всички атракциони в парка. Паркът на Дядо Коледа, който е издълбан в пещера на 50 метра дълбочина. След краткия преход до там си мислех, че съм видяла всичко, но това надхвърляше очакванията ми. Вътре в пещерата имаше влакче, което обикаляше работилниците на джуджетата, които правеха играчки.

Подобно по направа на Дисниленд, пътуването с влакчето ме пренесе в един вълшебен детски свят. Слезнах от влакчето и Ледената Кралица ме приветства в замъка си от лед с ледени скулптури на най-различни животни-мечки, орли, северни елени, гълъби … изящно направени и осветени с леко синя светлина.

Обвита в дрехите, които ми дадоха на входа не чувствах никакъв студ и седнах на ледения бар. Ледената Кралица сервираше различни питиета в ледени чаши, които в никакъв случай не се оставят на масата, защото залепват за нея, ако преди това си ги държал в ръка без кърпичка, която да изолира телесната температура и да предотвратява разтапянето. Едно мигване и вече пътувах обратно за Хелзинки.

Дядо Коледа, Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл и Дядо Мраз-името не е от значение, важното е, че в негова чест хората на Рождество Христово си разменят подаръци. Признак на щедрост, любов към ближния, желание да зарадваш любимите хора.

Прибрах се на 23-ти декември в България-точно за Коледа и всички приятели и познати ме питаха шеговито „ – Ааа, беше при Дядо Коледа, какво ти подари?“. На 24 и 25 бях с най-близките си хора, суетнята около гозбите, украсата на елхата, историите на бабите внасяха уют и топлина. На тези празници семейството се събира и във въздуха витае обич-това беше подаръкът ми.

Автор: Ина Станишева
Снимки: Ина Станишева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!