Специален гост- Аспарух Камбуров

Представям ви единствения досега двукратен победител в конкурсите за пътеписи, които Poblizo.com организира вече няколко години – Аспарух Камбуров. Направих кратко интервю с Аспарух, за да го опознаем по-добре.

– Кой си ти, с какво се занимаваш и къде си бил?

Казвам се Аспарух Камбуров и се занимавам с геодезия. Припомням, това е наука с основна цел – определяне на формата и размерите на Земята. Поради това геодезистите обикновено пътуват много, особено работещите „на терен“. А когато работата се съчетае с любов към приключения и опознаване на неизвестното, това води неизбежно до планиране и осъществяване на някакви пътешествия.

Проливът на Дрейк при нос Хорн

Проливът на Дрейк при нос Хорн

В практиката си като геодезист съм работил в някои от най-красивите кътчета на България, сред които Източна Стара Планина (оста с. Шкорпиловци – с. Булаир), Крайморска Добруджа (Дуранкулак-Шабла-Камен бряг-Тюленово-Каварна) и др. Прекарвал съм по 6-7 месеца в пустините на Либия, Тунис, Мароко и джунглите на Камбоджа, основно по проекти за търсене на нефт и газ. Пътувал съм сам или с компания из САЩ, Русия, Монголия, Китай, Хонг-Конг, Макао, Малайзия, Индия, Непал, Англия, Франция, Италия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Гърция, Македония, Австрия, Чехия, Унгария, Германия, Холандия, Португалия, Испания и др.

Последното ми пътуване е в рамките на 21-вата Българска антарктическа експедиция на о-в Ливингстън, Антарктика.

– Ако можеше за известно време да бъдеш някой друг, кого би избрал?

Бих влязъл в половинметровите зимни височинни обувки на Райнхолд Меснер секунди преди да изкачи някой осемхилядник, за да се полюбювам на панорамата оттам. Това е човек с нечовешки спортни постижения, пътешественик, увлекателен писател и разказвач, чиято автобиографична книга „Моят живот на ръба“ препоръчвам на всеки адреналинов почитател. Освен изкачване на шеметни върхове, там ще прочетете как се прекосяват пеш Гренландия, Антарктида, Бутан, Източен Тибет и много други земи. Кой знае, някой може да тръгне начаса натам.

– Наскоро си се оженил. Промени ли се с нещо разбирането ти за света откакто си женен?

Да, основното е, че вече трябва да слагам повече сол в домашно приготвените гозби. Жена ми също обича да пътува, нейната стихия е културно-изследователският и кулинарният туризъм. Ето защо вкъщи започнаха да се появяват екзотични манджи с разнообразни вкусове и подправки. С увереност може да се твърди, че когато интересите за пътешествия между двама души съвпадат, броят на посетените страни нараства ежегодно. А ключовата промяна в мирогледа е може би тази, че имаш жена и дом, където трябва да се прибираш по-често, отколкото когато си самостоятелен. Преди години се връщах от няколкомесечен престой в Камбоджа. От аерогара София ме взе един възрастен таксиметров шофьор, който ме зарече: „Не се ли прибираш всяка вечер при жена си, забрави за семейство“. Мисля си, че до голяма степен е прав. Много колеги от гилдията, които работят и пътуват с месеци извън дома, рядко имат стабилни дълготрайни бракове.

– Защо избра да работиш в университет?

Работата със студентите е интересна и динамична, а самата подготовка преди дадена лекция дава възможност за задълбочаване на знанията и за самия преподавател. В раздела от геодезия, с който основно се занимавам – спътниковите навигационни системи, – развитието на технологиите е стремглаво. В следствие на това преподавателите, за да дават актуални знания на студентите, нямат избор освен да следят всички технологични усъвършенствания и нововъведения.

– След като си бил в Хималаите и в Антарктика, къде би искал да отидеш?
nepal15

nepal18

Имам някакви далечни планове за научен туризъм в Нова Зеландия и някои острови в Тихия океан, но да видим.

– Ако можеше да идеш в Космоса, щеше ли ?

Винаги готов за едно посещение на Международната космическа станция!

За Антарктика:
– Как може обикновен човек да стигне до там ?
– Целогодишно ли се обитава базата ?
– Може ли да се стигне със самолет или хеликоптер до острова при спешни случаи ?
– Как се отоплявате ?
– Как се свързвате със света ? Имате ли интернет, телефони ?

Общо взето всеки, който си го постави за цел, може да отиде. Предимство е участието в някакъв научно-изследователски проект, чиито задачи да включват работа на базата. А такива проекти там съвсем не са малко – има в сферата на геологията (основно), геодезия и картография, биология, ботаника, глациология, дистанционни измервания на ефектите от глобалните промени в климата и др.

Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е сезонна, отворена е в периода ноември-март, когато в Южното полукълбо е лято. Има и целогодишни бази, най-голямата сред които е Макмърдо (САЩ), където през годините са работели също български учени.

Достигането до базата в спешни случаи се извършва чрез хеликоптер от някоя от базите на близкия о-в Кинг Джордж. Там има и самолетно летище, каквото на о-в Ливингстън няма. При отварянето на базата за всеки полярен сезон зареждането ѝ с гориво, храна, строителни материали и консумативи се извършва чрез малки хеликоптери от борда на ледоразбивачите, които прекарват първата група български полярници на острова. Горивото се използва от нафтови генератори, които произвеждат ток, захранващ осветлението и ел. печките в сградите.

Свързването със света се крепи на два сателитни телефона – Inmarsat и Iridium. Интернет връзка все още няма – добра идея за реализиране на проект! През 90-тте години на XX век е функционирала аматьорска радиостанция на къси вълни, служеща за обмен на радиосъобщения с останалата част от света, но към момента тя не работи.

– Кой е любимият ти филм?

„Деветата порта“ на Роман Полански, „Английският пациент“ на Антъни Мингеля, „Персона“ на Ингмар Бергман и много други.

В Тунис посетих берберското селище Ксар Хадада, където е сниман епизод от Междузвездни войни; пак там исках да посетя мястото, където Ралф Файнс носи К. С. Томас, в епизода от „Английския пациент“ след падането на самолета в пустинята, но не успях поради отдалечеността на района. Миналата година посетих катарския замък Пюивер, чиито адски двери се разтвориха за Джони Деп в края на „Деветата порта“.

– Какво обичаш да ядеш?

Ям всичко, с изключение на зеле с ориз. Все пак спагетите, във всякакви вкусове и форми, си останаха любимо ястие през годините!

– Направи най-откаченото предположение за това какъв ще е Света след 20 години, което можеш да си представиш.

След няма и месец ставам на 33. Тръгвам навред, създавам идеология, набирам последователи. След 20 години с тях достигаме, чрез космическа експедицията на НАСА, планетата Марс, където създаваме нова раса от атомни суперчовеци, с които владеем и управляваме Света (вж. http://blogs.nature.com/news/2012/05/nasa-aims-for-human-rendezvous-at-mars-in-2033.html).

– Разкажи някоя смешна случка по време на пътуване.

Веднъж пътувахме със сегашния ми шурей Васко на стоп от Шумен за София. В Шумен имаше много як метал фест навремето, сега не знам – беше преди около 13 години. Валеше дъжд и ние чакахме под едно дърво на изхода на града, като даже не вдигахме и палец. На главите бяхме нахлупили по едно найлоново пликче, и в този ни вид перспективите за успешно прибиране в отдалечената на 350 км София бяха доста неясни. В един момент пред нас спря някакъв микробус, от който видяхме едва подаваща се, подканяща ръка. Намърдахме се в смътните очертания на превозното средство; а вътре цареше страшен купон! От дума на дума разбрахме, че това е рок-група, която се прибира от турне, но чак когато към шофьора бяха отправени от някой думите „Аре бе, как така не знаеш, нали си Васко Кръпката!“ ние всъщност разбрахме кой не е приютил в дъжда. Пътуването беше забавно, а на бензиностанцията Shell край с. Ябланица бяхме почерпени с по един огромен хотдог от самата Кръпка, който явно се смили над безпаричните си млади авери.

Тази ми е от любимите автостоп истории. Иначе имам приятел, който го е качвал на стоп самият Желю Желев със съпругата си, нейде около Монтана!

– Кое място в България, което ти е харесало, би препоръчал на хората да посетят?

Не са едно и две… България предлага всякакви възможности за културни, гастрономически, екстремни пътешествия… Скалистите каньони на Искърското дефиле и Триградското ждрело, екопътеките из всички 11 природни парка – Витоша, Рилски манастир, Златни пясъци, Шуменско плато, Беласица, Странджа, Врачански Балкан, Русенски лом, Сините камъни (Сливен), Българка (Тревненския Балкан), Персина (Белене). Да предприемат пътешествия из 3-те ни национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан. Да посетят Северното Черноморие и обезселените села из Западните и Източните Родопи… Нека обиколят всички 100 национални обекта на БТС, всички 10 планински първенци…
Чак тогава ще бъдат осъзнати думите на Алеко Константинов „Опознай родината си, за да я обикнеш.“

– Мнозина биха казали, че геодезията е скучна, а други биха разказали вица:
Едни земемери работели в полето. Валял проливен дъжд. Минала една баба , погледнала ги и им казала: Еееех момчета, момчета, един 8-ми клас да бехте свършили поне. Едни шофьорчета да бехте станали. Да седите на топло поне….. :))
Какво мислиш за професията си ?

Преди много години в такъв дъждовен ден една баба се подигравала на земемер някъде в щата Вирджиния, САЩ. Човекът махнал с ръка, защото правейки своите геодезически измервания на чист въздух по безкрайните полета, мисълта му работела високо. После станал известен като Джордж Вашингтон, първият неин президент. Освен него, в някакъв момент от кариерата си геодезисти били третият президент Томас Джеферсън, онзи, който написа Декларацията за независимостта на САЩ, както и тринайстият президент Ейбрахам Линкълн, онзи, който премахна робството.

Пък и твърде интересни са обектите, които геодезистите наблюдават през своите измервателни инструменти – я кръст на някоя църква, дървена веха на далечен планински връх, лазерния отражател на все още действащия Луноход 2 или сърцето на далечния квазар 3C 279, чието излъчване е пътувало към нашите земни радиотелескопи над 5 млрд. години, само за да послужи за точна ориентация на планетата ни в пространството.

Гледките, които се разкриват пред геодезистите, независимо дали са на терен, в офиса или обсерваторията, за мнозина ще останат завинаги скрити.

– Разкажи виц.

Не мога да запомням вицове, не се сещам нито един, а и рядко чувам някой истински смешен.

– Сподели нещо за себе си, което малко хора знаят.

Като ученик и студент съм работил най-различни неща, които сега ще опитам да подредя хронологично: общ работник на строежи, сгъвач на канцеларски материали в печатница, оператор в цех за електрочасти, продавач нощна смяна в денонощна будка (градинката пред Кристал, премахната), охрана/чистач в бар Мастро Лоренцо (Студентски град, затворен), барман в пицария Мис Каприз (Красно село, затворена), компютърен клуб за игри (ул. София в кв. Орландовци, затворен), работник по оградни панели на бетонов възел Транспорт Строй (гара Искър, проспериращ), крупие на маса в казино Радисън и Рила.

– Би ли посъветвал хората, дори и с малки финансови възможности, да пътуват и ако да, защо?

В отговор ще цитирам няколко реда от поета Пеньо Пенев („Дни на проверка“):
***
Объркал крачка в строя на човешкия безброй,
излязъл от редицата за малко – аз посоката сверих
Сверих я на сърцето си по точния компас,
на разума в хладилника събитията жежки охладих:
Видях! Посоката е вярна! И върхът е там! Пред нас!.
***
Ще отекнат през обедния кръстопът годините.
И пак ще се върти по стародавния си път земята –
деня на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до луната с експрес ракетоплан.
 
Ще има пак звезди… и кучета… ще има,
виещи към тях… като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!

– Ти очевидно си смел човек, но има ли нещо, от което да те е страх ?

Разбира се, всеки си има своите страхове. И от мечки в гората ме е страх, но именно затова ходя там.

– Имаш ли идея за следващо пътуване и до къде?

Очаквайте пътепис от сватбеното ни пътешествие през м. февруари 2014 из Филипините, където ще посетим полинезийския езически фестивал Ати-Атихан на о-в Панай, култовото, пълно с китови акули място за шнорхелинг Донсол на о-в Лузон, белите плажове на о-в Борaкай и др. Само нека е живот и здраве, за нас и всички читатели!

Въпросите зададе: Марина Илиева
Отговорите даде: Аспарух Камбуров

Публикувано в категория: Специален гост . Тагове: , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи