Мастейра значи Свещена планина /или един ден из Сакар/

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***

Мастейра е древното име на Сакар планина. Незаслужено непопулярна като туристическа дестинация Сакар пази много тайни от стари времена. Скрити сред дървета и храсти тракийски долмени, светилища, останки от крепости и единствения ни менхир. Сакар планина е местообитание на редки и защитени видове птици, растения и животни, много от които са в Червената книга на България. Символ на Сакар планина е царският орел.

Решението да се разходим до там дойде спонтанно. Бях набелязала скалната църква край с. Михалич и по пътя се получи интересен микс от тракийско светилище, скална църква и средновековна крепост.

Светилището на нимфите и Афродита.
Близо до Димитровград се намира с. Каснаково. Името се свързва с “каснак”- кръга на ситото за брашно. По време на османското робство, за да избяга от турците, някой си дядо Руси събрал родата и децата и се заселили там, където сега е селото. Изорали бразда, обикаляща земята им и тя била с формата на каснак. Дали заради това или защото хората от околните села ги наричали “откъснатите” постепенно се оформило името на селото. Там, в местността Гьор Бунар се намира едно от най – добре запазените езически светилища – на Афродита и нимфите. То е единственият нимфеум в България – място за почитане на божествата на изворната вода.

Предполага се, че светилището е от средата на ІІ в. от н. е. и е съществувало до началото на ІV в. от н. е., когато християнството станало официална религия, а езическите култове и обичаи постепенно изчезнали. Светилището е обявено за паметник на културата през 1968 год. Сега до там има път, табели и място за пикник.

В скалата е изградена подпорна стена, а в нея са издълбани три ниши. В средната е изворът.

Над нишата има мраморна арка с надпис на гръцки, който гласи: “На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.”

В двата края има басейни, изградени с тухли и камъни, в които вероятно нимфите са извършвали своите ритуали.

Трите ниши са свързани с каменен улей покрай подпорната стена, по който тече водата. Освен това има система от глинени тръби под земята, с която се е поддържало еднакво нивото в басейните.

От двете страни на стената с нишите има останки от два почти симетрични храма.
Разбира се водата е лековита. Разбира се има легенда – тук http://nimfite.hit.bg/

В края на трети век от Новата ера, римският император Октавиан Август подарява на своя пълководец от тракийски произход Тит Флавий, парче земя в околностите на днешното село Каснаково. Там край едно синьо поточе на върха на един хълм, потънал в зеленината на тракийските цветя се намира светилището на нимфите. От дълбока древност се знае, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви в белоснежните си воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.

Ето това място получил римският военоначалник за тридесет години вярна служба на императора. Когато видял светилището, той не разбрал каква сила го притегля към него, но решил да построи храм на Афродита – богинята на любовта – в чест на жена си Клавдия. Когато започнало строителството всяка вечер Тит Флавий сънувал чуден сън. Явявала му се най-красивата от нимфите и му предлагала своята любов. Военоначалникът се събуждал под въздействието на съня си със замаяна глава. Започнал да отслабва. Появили се сенки под очите му. В деня на откриването на храма пред насъбралото се множество нимфата се появила на яве. Всички ахнали и паднали на колене пред божественото създание. Само тракиецът останал прав. “Ела при мен и аз ще те даря с неземна радост и безсмъртие!” – прошепнала му нимфата. Сякаш нежен звън докоснал душата му. Сърцето трепнало, но коравия войн, кален в много битки бързо се съвзел и отговорил: “О, най-красива от красивите! Безкрайна е твоята щедрост, но аз оставам при жена си, която ме чакаше вярно в продължение на тридесет години, докато воювах за славата на императора!” Като чула тези думи нимфата се вкаменила. От този момент това място се нарича светилището на каменната нимфа.

Продължаваме към Свиленград и от там към с. Маточина. Малко село в края на България или в началото, зависи от гледната точка. Изненада – има интернет страница http://matochina.com/.
Пътят– бива, край пътя – много обработена земя.

И онази неповторима красота на меките хълмове на Сакар, декорирана с телени огради, вишки, и в тревата – озъбен бетон. Да се чудиш кого пазеха повече, нас от тях или тях от мераклиите да избягат.

По пладне Маточина изглежда тъжно безлюдна. Тъжно ти става и от изоставените къщи.

В градинката пред кметството растат гъби и пасе крава.

Крепостта Букелон
Край нея са се случвали велики събития, като разгрома на войските на император Валент от готите през ІV в, победата на цар Калоян над кръстоносците през 1205 година, създаването на филма „Мила от Марс”.

Букелон е най-добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта или това, което е останало от нея е красива и въпреки пораженията на времето е величествена.

Хубавото на доста от нашите древни обекти е, че поради липса на популяризиране и инфраструктура, около тях няма гмеж от туристи. Ако човек има въображение и пусне машината на времето в главата си, може да си изгледа цял филм за отминалите събития, в тишината да чуе грохота на битките. А ако не си гледа в краката, всички тези видения може да са по-реалистични докато чака да му бият притивозмийски серум.
Велики времена, яки строежи – щом съществуват до днес.

Крепостта Букелон е датирана още от римско време, построена да защитава подстъпите към Адрианопол (днешен Одрин) и столицата Константинопол. През Х в. е разрушена, две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост – като мощно отбранително съоръжение. До днес е оцеляла централната кула и част от основите надолу по хълма.
Повече тук: http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-bukelon

От с. Маточина обратно към с. Михалич, за да видим скалната църква, заради която дойдохме. Преди селото има табела, сочи наляво. Метри след това оставихме колата и по едва забележима пътека, следвайки стрелки, които явно не са поставяни с пари от ЕС намерихме обекта.

На входа има информация.

Единствената по рода си у нас скална църква с триконхална форма подобно на градените кръстокуполни църкви, т.е има три полукръгли ниши, като източната е най-голяма и се нарича апсида. В нея има изсечен олтар. Датирана е към 10ти век – с 2-3 века по-стара от известните Ивановските скални манастири до Русе. Всичко е изкопано във варовикова скала като само куполът е широк 5,5 м и висок 6 м! Да им завидиш на мотивацията и уменията.

Църквата е уникална. Още над входа се вижда как древните строители са се постарали с изсечени в скалата ниши да имитират прозорци.

Влиза се слизайки по 14 стъпала.

Конхите също имат куполи. Така майсторски е сътворена, че оставаш с илюзията, че куполът е носен от колони. Стенописи няма. По стените има мъх и и се стича вода, за която се вярва, че е лековита. Усещането е особено, мистично и вероятно такава е целта на това място.

Свещички си носихме.

Разбира се и тук има легенда – за две змии пазителки на входа, които не допускат хора с нечестиви намерения. Не се показаха, но и ние влязохме смирени, самото място внушава това чувство.

2.07.2011

Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!