Русе – най-европейският град на България (2)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Към Русе – най-европейският град на България (1)

Встрани от центъра на града, в близост до Дунава се намира друга архитектурна забележителност – църквата „Свети Павел на кръста” с кула камбанария, построена по проект на арх. Валентино. Идеята за построяване на католическа църква подчертава космополитния облик на града след Освобождението, инициативата за нея дават полски офицери и войници, участвали в Освободителната война, съдейства и австро-унгарският консул в Русе, средствата се събират от подписка с дарение.

Камбанарията е висока 31 м, а годината на строежа е 1890. Интересни са стъклописите, поставени през 1892 и 1899 г, кристалните полилеи, и органът, изработен в Германия през 1908 г. Той има 771 свирещи тръби, две клавиатури за ръце с 54 тона, една клавиатура за крака с 27 тона, както и 13 главни и 13 допълнителни регистъра. Дълго време това е бил единственият орган в България. Днес е вторият по големина.

Срещу Католическата църква се намира напълно обновената православна църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец”. Днес тя е пример за мирното съжителство на хора от различни вери в дунавския град. Църквата няма архитектурна стойност, но е обявена за паметник на културата заради интересната си история, свързана с борбата за независима българска църква през Възраждането. Накратко църквата е строена като гръцки параклис след безброй драматични сблъсъци на русенци с гръцката колония, във времето след 1870, когато Българската църква е обявена за схизматична от Гръцката патриаршия. До тогава гърците се черкували в българските църкви, но след схизмата се ражда идеята за построяване на гръцки параклис. Първоначално парцел за него е закупен в българската махала, дн. ул. „Църковна независимост”. След протест на българската общност, гръцката общност се сдобива с настоящия парцел и изгражда дървена църква. След това тайно от вътрешната страна на дървените стени се изграждат тухлени. Според сайта на църквата в нея се черкувала Баба Тонка и русенските бунтовници, за да не събуждат съмнения в турските управници.

От православните храмове, най-много истории се разказват за несправедливо разрушената църквата „Всях светих”, издигната през 1884-1889 г. по инициатива на русенския митрополит Григорий Немцов, също със средства от дарения. Тя е била архитектурен шедьовър на проектанта Едуард Винтер.

Още в 50-те години на ХІХ в. се заражда инициативата за нова църква в българската махала Варош. Двете християнски църкви „Свети Георги” и „Света Троица” били предимно в турските махали. По-късно, през 1883 г, идеята е документирана като възродената след Освобождението инициатива за строеж на параклис в гробищата на църквата „Света Троица”.

Следващият документ е едно писмо от митрополит Григорий до Търновския митрополит Климент, в което се казва, че при гробището на съборната църква „Света Троица” се налага да се построи малка църква. През следващите години строежът не върви гладко, много често е прекъсван поради липса на средства. Строителството, стенописите, олтарът и детайлите в църквата се изграждат в продължение на 56 години. Само 24 години след окончателното й завършване, църквата е изоставена, започва саморазрушението й, последвано от бруталното й разрушаване.

Идеята за възстановяването на църквата датира от 1993 г. Днес тя е почти готова. Все още се шири мнението, че възстановяването на „Всях светих”, ще бъде важно за бъдещия просперитет на града и за отхвърляне на лошата съдба, която го преследва в последните години.

През 1975 г. ценната църква е съборена само за едно денонощие, въпреки протести на гражданите. На нейно място през 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението е издигнат Пантеон на възрожденците. Две неща се разказват като легенди из Русе – че работниците, съборили църквата, били застигнати много бързо от божия гняв и имали незавидна лична съдба след светотатственото си дело.

Второто – че Тодор Живков не харесал новия пантеон и го оприличил на турска баня. Както и да е Пантеонът е построен, разкопани са гробовете на възрожденците. Проучени са 453 имена – 30 национални герои, 160 дейци на Русенския революционен комитет, участници в чети, въстания, културно-просветни дейци, участници в Освободителната и Сръбско-турската война.

С няколко снимки искам да покажа какво е останало от възрожденското гробище – гробът на Панайот Хитов и Каравелов, гробниците на видни русенци. Чела съм, че гробището притежавало уникална атмосфера, лехите били очертани с чемшир, а всеки надгробен камък отразявал личността на човека, когото подслонявал. Гробището и църквата „Всях светих” са изгубени завинаги, а те щяха да съхранят онова липсващо ни късче възрожденско минало, което е напълно изгубено в европейския Русе.

Друг храм, който е част от туристическата обиколка на града за чужденци, е църквата „Света троица”. Тя е строена през 1632 г. на мястото на стара катакомба или средновековна църква от V в. Годината се знае, защото е записана на ръкописно българско евангелие. През турско робство по-лесно се получавало разрешение да се строи храм на мястото на вече съществуващ, на това разчитали русенци тогава. Външността на църквата е бедна и неизразителна, заради изискванията на турската власт, църквата е вкопана в земята 4,5 м. Настоящият вид църквата придобива след Освобождението посредством разширение, издействано от митрополит Григорий. Тогава са построени и двата параклиса.

На 20 февруари 1878 г. в Русе тържествено влиза ген. Тотлебен. Русенци посрещат с хляб и сол освободителите още извън града. Тържественото шествие се води от архимандрит Климент Браницки /Васил Друмев/ и завършва със служба в препълнената катедрална църква „Света Троица”.

Като гледам камбанарията си спомням нещо, което прочетох някъде. През турско звънът на камбаните бил заменен от биене на клепала. Но възрожденското самочувствие на русенци ревизира старите правила. През 1871 г. те окачили камбана на църквата „Св. Троица”. Станал голям скандал. Русенският валия Расим паша забранил камбанния звън, но руският консул изпратил своите стражи да я бият. Накрая всичко завършило щастливо – Расим паша бил свален от поста си, а камбаната останала в църквата.
Стенописите и цялата обстановка във вътрешността на църквата са обновени съвсем скоро.

Но да се върнем на Придунавския булевард. Важна забележителност там е Музеят на градския бит, който русенци знаят като „Къщата на Калиопа”. Според една легенда къщата е подарена на хубавата Калиопа /Мария Калиш/, съпругата на пруския консул Морис Калиш от влюбения в нея Мидхат паша. Строена е през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия.

На Придунавския булевард може да се открие и музея на писателя Захари Стоянов. Къщата, в която се намира експозицията, е закупена от съпругата на писателя – Анастасия Обретенова, дъщеря на видната възрожденка Тонка Обретенова, след ненадейната му ранна смърт. Експозицията е открита през 1978 г. в чест на 100 – годишнината от Освобождението.

Захари Стоянов се установява в Русе за кратко след Освобождението и става редактор на радикал-социалистическия вестник „Работник”, където помества статията си „Имената на българските въстаници, които са посегнали сами на живота си”. По признания на Вазов тази статия оказва огромно въздействие върху него и е най-пряк повод за написване на „Епопеята”.

Третата къща музей – на Баба Тонка Обретенова също се намира на Придунавски булевард. За съжаление в момента е в много лошо състояние. Не е отворена за посетители поради ремонтни дейности, а експозицията е преместена в къщата – музей на Захари Стоянов.

Музеят е създаден през 1958 г. в къщата на петия син на баба Тонка – Ботевият четник Никола Обретенов.
Никола Обретенов незаслужено стои в сянката на великите възрожденци. За местната и национална история от голямо значение са неговите дела по запазване на документите на Русенския революционен комитет в бурните години след разкриване подготовката на Червеноводската чета. Когато тръгва към Софийски окръг – задача, определена му от Гюргевския комитет, той пише на майка си с единствена молба – завет да продължи съхраняването на документите до завръщането му, а ако не се завърне, да ги предаде на добри българи, за да бъдат запазени на всяка цена за следващите поколения.

Заточен след разбиването на Ботевата чета в крепостта Сен Жан д’Арк, окован във вериги със Стоян Заимов и Кирил Ботев, той записва спомените на останалите живи участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През целия период на заточението води дневник. От заточение се завръща на 8 юли 1878 г.

В дома на Баба Тонка постепенно се събират Стоян Заимов, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Първата им обща задача след еуфорията на освобождението е издирването и събирането на снимки на участници в революционната борба. Още на 13 октомври същата година двамата със Захари Стоянов изпращат писмо на приятели в Панагюрище за някои записки по комитетите от 1876 г. Тук в Русе се слага началото на една от най-великите български книги „Записки по българските въстания”. Само за няколко месеца Захари Стоянов написва първия вариант на „Записките”, едва тогава Никола Обретенов изважда скритите още през 1875 г. комитетски книжа и ги дава на приятеля си да ги ползва. По същото време в Русе Захари Стоянов има възможност да слуша спомените на по-големия брат на Никола – Ангел за четите, сраженията и съдбата на войводите.

Така в дома на баба Тонка се ражда идеята за книгата „Четите в България”. Освен това тук чест гост е Панайот Хитов, приятелите се сдобиват с бележките на Бачо Киро, в които се описва хода на четите в Търновския край. Две големи български книги се раждат веднага след Освобождението в скромния дом на голямата русенка.

Отново в непосредствена близост с реката се намират две изключително красиви сгради. Една е включена в пътеписа поради личните ми предпочитания. Това е сградата, в която се намира администрацията на Пристанищен комплекс Русе ЕАД.

Другата – днес е превърната в хотел. Включвам я в пътеписа, за да разкажа накратко интересната й история. Къщата била построена от един предприемчив грък – Дина Бебис, който започнал живота си в града като хамалин на пристанището. Благодарение на предприемчивостта и трудолюбието си той бързо забогатял. През 1888 г. той и брат му, дошъл по-късно, поръчали на арх. Валсамаки да им построи разкошна къща. Десет години по-късно Дина предоставил къщата си за нуждите на Главно предприятие на ЖП линията Русе – Горна Оряховица. Самоубийството на брат му го принудило по-късно да я продаде. Новият собственик имал бизнес с таксита, на които русенци нямали голяма вяра. Стоянката била пред Доходното здание, но бизнесът не вървял, русенци предпочитали конските возила. За да докаже сигурността на своите коли, преминал с една от тях по замръзналия Дунав до Румъния. През 1910 г. Хуго Шоберман загубил къщата в игра на покер с индустриалеца Петко Хаджи Петков. Чела съм, че залогът на индустриалеца била красивата му съпруга. И така, красивата къща често сменяла собствениците и наемателите си, в нея се е помещавало Италианското посолство, Историческият музей, Ловно-рибарското дружество, от 2003 г. е хотел „Ана Палас”.

Завършвам пътеписа си с поредица от снимки на старите красиви къщи, които завинаги ще останат неразделна част от панорамата на града.

Къщата на банкера Иван Симеонов е построена през 1895 г. по проект на Нигохос Бедросян. През 1937 г е продадена на католическия епископ Евгени Босилков. По-късно е общежитие на Английската гимназия, след преустройството е била къща за гости на община Русе. Сега там отново се помещава Никополската католическа епископия.

В Русе има едно любимо място за срещи – „под Часовника”. Сградата, строена за акционерно дружество „Гирдап”, основано през 1881 г., също е една от красавиците на града.

Още много може да се разказва за прекрасния град Русе. Този пътепис може да има много и много продължения. Ще завърша със снимка на Дунава – врата към свободното пространство преди Освобождението и към европейската култура и традиция през всички времена.

Великата река винаги е била съсредоточие на абсолютната уникалност и неповторимост на града. Другата – са хората на Русе.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!