JAMBO! HAKUNA MATATA

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***

Кения
В сърцето завинаги!

Кения е своеобразна смес от природни феномени, див живот и прекрасни хора. Озовахме се там със съпруга ми съвсем случайно – след дълго търсене в очакване на добра оферта за почивка, която за съжаление не се появяваше поради сезона. Изведнъж изскочи невероятно изгодно предложение за Кения. Причината беше, че предишната година имаше вълнения в страната след изборите и цените бяха паднали. След кратка проверка в интернет решихме да действаме бързо, докато местата не са свършили. Получихме ваучерите си в електронен вид. Запазихме билети на low cost авиокомпания до Западна Европа. Накрая общата сума беше равна на почивка в Турция и Египет, със самолетните билети, нощувки с включено хранене.

Виза за Кения се получава на влизане в страната. През 2009 година струваше 50 долара/сега цената е по-ниска/. Електрическите контакти са с английски стандарт, защото Кения е бивша британска колония. Трябва ви преходник. Американският долар е предпочитаната валута. Ако сте отишли на морска почивка, изгодно е да си купите екскурзии, сафарита от т.нар. beach boys –два пъти по-евтино е в сравнение с предложенията на агенциите. Кенийците говорят английски. Освен  суахили, вторият официален говорим език е английският, което прави комуникацията с хората там лесна.

Трябваше да изчакаме три месеца преди да заминем. Брояхме дните. Междувременно направихме малка подготовка – купихме спасителни жилетки, плавници, шнорхелинг комплекти, обувки за коралите, заехме от приятели бинокъл за сафарито. Разстоянията са големи и ви трябва бинокъл. Непременно се снабдете и с антикомарен спрей/ с високо съдържание на deet –съставка, гонеща тропическите комари – само тя помага/. Преди да заминем, си сложихме ваксини против жълта треска, хепатит и тиф –не са задължителни, но преценихме, че е добре да ги направим.

И така, в края на март 2009 година, пътешествието започна. Първият ни полет до Западна Европа бе няколко часа. Престоят на отиване беше само 4 часа /за разлика от връщането ни, когато трябваше да преспим на летището поради ранния полет за България/Чартъра към Кения продължи с 10 часов директен полет. На връщане- с престои в Кайро около 12 часа.

Бяхме там през април 2009 година. Лятото започва от края на ноември до март. Имахме късмет, че в началото на дъждовният сезон ни валя тропически дъжд само първия ден на пристигането ни в Момбаса. Усетихме влагата и задуха във въздуха. Сякаш си излязъл от гореща баня и мократа вълна те удря изведнъж. Температурата беше 32-33 градуса през цялото време. Духаше бриз, лек ветрец на брега, каква идилия. Учудихме се отначало, а после дълго се смяхме от оплакването на местните хора, че скоро ще стане зима и температурата навън ще е 23 градуса – студ…

Хотелът ни се намираше на 30 километра от Момбаса. Мястото се казва Gale Beach, на юг от по-известният Diani Beach. За да се стигне до него, трябва да се ползва ферибот. Момбаса е град-остров. Фериботът е много стар и преди известно време е имало инцидент с него. Поради това, като се качвахме на ферибота, бяхме изтръпнали-толкова препълнен с хора и коли, че беше страшно. Има планове да се построи мост, но едва ли скоро ще стане.

Сигурно повечето от вас свързват страната Кения, намираща се в Източната част на Африка, само с екзотични сафарита. Всъщност, по наше мнение, там са едни от най-хубавите плажове в света.

Галу Бийч, за разлика от Диани бийч, е много по-спокойно място. Това е кътче, което те пленява не с шумни съвременни удобства и навалица от хора, а точно обратното- с липсата им.

Имаше идеални условия за водни спортове. Можеше да се кара сърф и kite-surf. Ние изпробвахме шнорхелинг в кораловите рифове. Бяхме харесали това удоволствие от Египет. За първи път пробвахме в Египет и след това това решихме да повторим. Е, коралови рифове на брега няма, унищожени са от риболова. За да се стигне до рифа, трябва да се влезе навътре в океана. Това правехме с нашите приятели – beach boys. С примитивна дървена лодка /dhow/, издълбана от дънера на дърво, с платно и криви клони за стабилизатори, влизахме навътре в океана, говорейки им за България. А те ни разказваха за тяхната страна.

Веднъж така се бяхме улисали в разговора, че щяхме да направим морска катастрофа с лодка на рибар. Той тегли една дълга, поучителна реч на нашия капитан. Риболовът е доходоносен за местните хора. Защото семействата им са многобройни, а това им е основно средство за прехрана. По тази причина на брега коралови рифове не са останали, рибите са изловени. Видях даже октопод, докато беше в океана, след минута сръчно уловен с харпун и приготвен за продаване. На връщане от рифа до брега, ловецът дойде с нашата лодка, хвалейки се колко много октоподи е хващал и колко са вкусни!

На рифа има морска звезда, която беше полегнала в пясъка и не  ни обърна внимание. Видяхме и нещо подобно на водна змиорка. С гордост ми я показаха като забележителен обитател на океана, аз се уплаших и в паниката, си порязах дълбоко крака в кораловия риф… Странно беше, че след десетина дни дълбоката рана заздравя –  предполагам заради лечебната сила на солената вода. Интересни обитетели на рифа са и морската краставица, рибата-папагал и многоцветни рибки.

Затварям си очите и си спомням с наслада за Галу Бийч.
Невероятно е усещането да се намираш на километри мек бял пясък в океана, с малко хора. Пясъкът е толкова ситен, че наподобява брашно. Никъде не съм виждала такъв. Плажът е обществен и достъпен за всеки желаещ.
Чак да не повярва човек! Чист, без фасове, да не говорим за хартия или боклуци. Това че нямаше заведения с цаца и картофи, надули чалга или рап, не ме учуди. Няма чадъри и шум, от време на време, само бягайки по пясъка, преминават местните хора. Те тренират по плажа за маратон –  страната има шампиони и  отлични постижения в областта на маратона.

Веднъж влезли в прозрачната примамлива вода, излизането ни беше трудно… Не искахме да излезем от топлите прегръдки на океана. Е, неизбежно получихме слънчево изгаряне, въпреки високия слънцезащитен фактор на крема, с който се мазахме. Но нямаше земна сила, която да ни извади от топлата вода.

На плажната ивица на Индийския океан, при грациозно полюшващите се палми и просторните пясъчни ивици човек се отдава на безкрайната екзотична природа.
Обитатели, които предизвикваха страх у мен, бяха хамелеоните, разхождащи се лениво по пясъка. След моите ужасени писъци, стресирах горките влечуги! Накрая на почивката ни вече сключих примирие с хамелеона и го разглеждах, беше необикновен. Той се опитваше се да си смени цвета безуспешно, забелязваше се.

Отседнахме в бунгало, близо до плажа, в което имаше чисти чаршафи и топла вода, интернет и гущери. Много гущери!!! Те непрекъснато влизаха през рехавите дървени прозорци, стояха до лампите и става голямо плашене. В смисъл, плашат първо мен, после изплашени от мен, се крият.

Навсякъде беше осеяно с баобаби, красиви храсти. За наш късмет, цъфтящи точно по това време на годината, когато бяхме там. Имаше и маймунки, скачайки от клон на клон на територията на хотела. Една малка маймунка, смело дойде до мен, отвори найлоновата торбичка, в която носех хляб, взе го, изяде го и си тръгна доволно! Предупредиха ни да затваряме добре прозорците на бунгалото, защото любопитните маймуни били и ловки крадци. Ако оставиш отворено, влизат вътре и “проверяват” багажа ти! Имало е случай, в които гостите забравяли вратата или прозореца отворени и после намирали хаос в стаята, причинен от маймуните!

Храната беше вкусна и необикновена. Плодовете като манго, ананас, банани, портокали, папая, кокос, нямат нищо общо с тези, които ядем тук по вкус. Толкова свежи и сочни екзотични плодове не бях яла! Можеше да си откъснем и директно от дърветата.

Отидохме на еднодневна екскурзия в един от най-красивите коралови рифове по цялото крайбрежие на Кения-Уасини, морски коралов резерват. Там освен корали и разглеждащите ги туристи, се срещат често двойки делфини, заети с любовна игра, според капитана на корабчето. Екскурзията предлага обяд с огромен печен рак.

Разбира се, както човек, когато отиде в Египет, трябва да види пирамидите, така и като отиде в Кения, трябва да отиде на сафари. Има много възможности, стига да разполагате с време и пари. Най-близката и удобна възможност за нас бе националният парк Tsavo East. Не е рекламиран, колкото Masai Mara, но има почти всички животни, каквито и там, с изключение на леопардите. Бяхме там без нощувка.

Когато човек види девствената природа на Кения, остава изумен! Това е едно от  местата на Земята, където се изправяш лице в лице с животните по време на фотосафари. Решихме да отидем до Tsavo East в продължение на един ден без нощувка – комарите ни отказаха да преспим в джунглата.

Сафарито е наистина  впечатляващо. Видяхме гепард, лъв, антилопи, зебри, щрауси, жирафи, стада  слонове и биволи Забелязахме и червен слон, който си беше “взел душ” с кална вода. Почвата в Tsavo Еast e източник нa цвeтa нa чeрвeния слoн. Слoнoвeтe сe поливат често с червения прах, кoитo дeйствa кaтo зaщита oт слънцетo и eдновременнo oтпъждa дoсaдните комари.

Вълнувам се, когато си спомням за Кения – сърцето на Африка.
Другото богатство на Кения, освен природата, са хората – усмихнати, приветливи, приказливи. Бедни, но щастливи. Радват се на прекрасната природа и дребните неща в живота! Има различни народности, но най-открояващите се, са масаите, гордите войни на Африка. Първите думи, които чухме, пристигайки в тази удивителна страна бяха поздрав за нас- JAMBO! HAKUNA MATATA – Здравейте! Добре дошли!

Това беше едно вълнуващо преживяване! Никога няма да го забравим! Сред  красивият плаж със ситен пясък, сред океана с приливите и отливите, плуването на делфините, сред коралите и рибите, хората там, джунглата…

Завърнахме се в България с много приятни емоции и незабравими впечатления! Кения е друг свят, нови усещания и силни емоции. Имахме щастието да я видим за 14 дни, да опознаем невероятната и природа, макар и за кратко. Кения ще остане завинаги в сърцето ми….

Автор: Дани
Снимки: Дани

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!