Прага – едно приключение с много емоции (1)

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Ден I – 23.07.2011

Когато пътуваме обикновено избираме авиокомпании, които предлагат евтини самолетни билети. Идеята за Прага се появи доста спонтанно, имахме само 7 дни до заминаването и беше невъзможно да пътуваме със самолет. За това този път решихме да използваме автобус. Цените за еднопосочен билет варират между 93 до 113 лв. в зависимост от това дали сте под или над 26 години и дали пазарувате онлайн билетите си.

За настаняването си почти винаги използваме системата на Couchsurfing. Може би повечето хора, които са чували за този проект си мислят, че това е нещо като „безплатен хотел”. Всъщност това е нещо много по-значимо. За нас пътуването е начин мозъкът ти да работи активно (да сравняваш, да бъдеш изненадан, понякога дори шокиран).

В повечето случаи където и да отидем разглеждаме сгради, различни паметници на културата, музеи и т.н., но това не ни дава представа за това как живеят хората на дадено място. Всеки един град за нас е жив организъм, който си има своите особености. За това е важно да можем да опознаем хората, които живеят там. И тук се намесва идеята на Couchsurfing – запознавате се с хора от целия свят, ставате страничен наблюдател на живота на обикновения човек, оставяте централната туристическа част и отивате в някой краен квартал, където живеят местните хора, получавате безценна информация за неща, които никога не бихте открили в един пътеводител.

И така потеглихме към 10.00 ч. Добре е да знаете, че когато използвате автобус за такава дестинация трябва предварително да сте заредени с много търпение. Преминаването на границите (по-специално сръбско-унгарската) отнема около час, но въпреки това пътуването приключи след около 22 часа път. В 7.30 ч. местно време на 24.07 бяхме в Прага.

Съвет: пригответе си местни пари когато сте в Сърбия, ако не искате да плащате европейски цени за нещата, които купувате (1 EUR за Bake rolls ?!).

Пътуването с автобус е изключително неприятно и изтощително преживяване особено когато местата ви са на последния ред и не можете да регулирате позицията на седалката си. Ние просто нямахме избор, защото това бяха единствените останали две свободни места.

Ден II – 24.07.2011

В следствие на 22-та часа път пристигнахме в Прага рано сутринта намирайки се в несвяст и единствената ни цел беше да стигнем до нашия Couchsurfing домакин, но имахме около 4-5 часа, които трябваше да изгубим (не очаквайте, че в неделя в 8:00 ч. сутринта ще има някой буден ентусиаст в град с такъв нощен живот).
Разходихме се и успяхме да стигнем до централна гара вече събрали първите си впечатления от Прага. Невероятно подреден и поддържан град. Парковете им са в безупречно състояние. Имайте предвид, че в повечето паркове е забранено стъпването по тревата и има специални знаци обозначаващи това.

Градският транспорт се състои от автобуси, трамваи и метро. Всички превозни средства са в много добро състояние и създават чувство за комфорт. Ще споделим с вас по-важната информация, която трябва да знаете.

Метрото в Прага има 3 линии. Ние ползвахме билети валидни 30 мин. с цена 24 CZK и еднодневни билети (важат 24 часа от момента на валидирането) с цена от 110 CZK. Повече информация относно цените на билетите можете да намерите тук.
Насладихме се на няколко спокойни часа, в които мозъците ни работеха доста активно сравнявайки Прага със София. Не че искаме да звучим песимистично, но можем да заключим, че София все още е много далеч дори от европейските минимални стандарти.

След това се озовахме на улица Lipova, където ни посрещнаха домакините ни. Това бяха 6 човека, които живееха в един огромен апартамент (170 кв.м.) в централната част на града. За наш късмет на същата тази улица се намира Pivovarský dům – уникално място с много видове домашно направена бира, което те горещо ни препоръчаха.

Чехия е страната не само с най-добрата бира, но и с най-евтината. Кръчмите са буквално на всеки ъгъл, както може да видите и от снимките. Нещо традиционно за Чехия – “topinky s česnekem” (представлява пържен черен хляб в комбинация с чесън). Чудесно допълнение към вашата халба! За любителите на пенливата течност в Pivovarský dům може да поръчате малки шотове от 8 различни вида пиво, а ако искате нещо наистина екзотично тук може да намерите дори и бананова бира.

Другите традиционни питиета за Чехия са Pálenka (която успяхме да опитаме в компанията на домакините ни), Slivovice, Becherovka, Absint. Относно aбсента – не очаквайте, че това е истинският абсент. Отдавна онази халюцинационна съставка на оригиналната рецепта не присъства в абсента, който се продава на повечето туристи (това е просто поредният маркетингов трик).

Също така, друго традиционно безалкохолно питие е т.нар. Kofola (очевидно замествала липсата на Coca-Cola по времето на комунизма). Все още го продават по магазините. Любопитството ни накара да го пробваме, но не бяхме очаровани – няма нищо общо с колата ;)

След като се настанихме продължихме своята обиколка из Прага вече без огромните раници.

Не напразно градът на стоте кули е считан за един от най-красивите в света и е сред най-посещаваните от туристи. От 1992 г. историческото ядро на Прага, заемащо площ от 866 хектара е включено в списъка на световното и културно наследство ЮНЕСКО.

Прага е съсредоточила в себе си всички художествени стилове и течения. Историческото ядро на града е разположено на двата бряга на река Вълтава и се състои от шест части. Това са Staré Město (Стария град), Josefov (Йозефов), съхранил част от бившия еврейски град, Nové Mesto (Нове Место), Malá Strana (Мала Страна), Hradčany (Храдчани) и Visegrád (Вишехрад).

Интересна забележителност от съвременната история на Прага е офис сградата “Джинджър и Фред”, дело на архитектите Франк Гери и Владо Милунич, издигната през 1993г., и още носеща наименованието “Танцуващата сграда” (Tančící dům), заради характерният разчупен облик, наподобяващ двойка танцьори (Джинджър Роджърс и Фред Астер). Носи се слух, че Гери е конструирал дизайна под въздействието на халюциногенни вещества.

Успяхме да се насладим на приятната атмосфера на Travelers Club Karavanseraj. Това място има доста плюсове: цените са приемливи (бирата е около 1 EUR), има free Wi-Fi, възможност да ползвате пътеводителите на Lonely Planet, наргиле с висококачествен ароматен тютюн, много видове чай и може да опитате разнообразното им меню (включващо световна, вегетарианска кухня, както и екзотични ястия). Адресът е Praha 1, Masarykovo nabrezi 22.

След това се насочихме към Karlův most, следвайки един от основните съвети на пътеводителите. Тук се сблъскахме с поредната в Европа изкуствено създадена туристическа атракция. Само по себе си мястото е много красиво, пълно с история и наистина специално, но тълпите от неориентирани туристи го превръщат в неприятно преживяване.

Съвсем случайно успяхме да попаднем на изложба на David Černу из малките улички.

Продължихме разходката си из центъра на Прага и стигнахме до Pražský orloj. Пражкият Астрономически часовник е най-старият и най-сложен часовник строен някога. Той е съставен от три основни компонента: астрологическият циферблат, който отразява позицията на слънцето и луната в небето и показва различни астрономически данни, „Походът на Апостолите” (на всеки кръгъл час се показват фигурите на Апостолите и други движещи се скулптури), и календарен циферблат с медальони, които показват месеците. През деня от 09:00 до 21:00 часа часовникът звъни на всеки кръгъл час.

И тук улиците бяха заляти от туристи. Решихме да пийнем по нещо топло в Hard Rock Café, което се намира в непосредствена близост до часовника на площад Staré Město. Доста добър избор ако ви е писнало от тълпите – спокойно, просторно, с изключителен интериор. Освен това списъкът от страните, в които може да откриете веригата Hard Rock Café е ограничен, така че възползвайте се.

Първият ден приключи за нас към 22.00ч. Имахме желание да посетим още много места, но бяхме доста изморени. Прибирайки се, разбрахме защо Прага е наричана още Златна Прага. Залезът над града изпращаше своите последни слънчеви лъчи докосвайки върховете на сградите. Ако се намирате на подходящото място и уцелите този ъгъл на слънцето и вие ще разберете тайната на този град.

Ден III – 25.07.2011

С нови сили посрещнахме понеделника и града вече имаше съвсем друг изглед. Гледката от малката тераса на улица Lipova ни напомняше сутрешният трафик на София – много коли, изнервени хора и клаксони. Напуснахме сърцето на Прага, насочвайки се към дома на вторият ни домакин – едно момиче, в което щяхме да останем до края на престоя си тук.
Тази сутрин стигнахме до любимата ми част – метрото. Може да е малко странно за повечето от Вас, но за нас това е една доста любопитна и важна част от изследването на един град. Тя говори много за икономическото състояние на дадена страна, за стандарта на живот и не на последно място – за комуникативността на даден град.

Това, което ни впечатли тук е дълбочината на която се намира метрото. Тъй като града е пресечен от река е било необходимо тунелите да минават много надълбоко. Колко точно – можете да видите от снимката по-долу. Бяхме наистина изумени от ескалатора, на който висяхме в продължение на 5 мин. докато се изкачим горе.

И така следващият ни домакин (Мартина) живееше извън централната част на Прага в района на метростанция Strašnická. За разлика от повечето места, където периферията на града е доста занемарена и тук всичко беше доста добре поддържано. Чехите наистина са наследили манталитета на германците в много отношения.

След като се запознахме с Мартина и оставихме багажа си решихме да направим нещо като план (казвам “нещо”, защото при нас нещата винаги са доста импровизирани). След като видяхме какво представлява центърът на Прага установихме, че тези места които “всеки турист задължително трябва да посети” не са нашият начин да опознаем този град. За това решихме да зарежем пътеводителите и да измислим нещо различно. Тук отново имахме голям късмет. В предишните ни домакини беше отседнало едно момиче от Испания, на което съвсем случайно бяха дали карта на Прага, която е изготвена от местните хора и на която са отбелязани доста неща. Тъй като тя заминаваше ние наследихме тайната карта :)

Решихме кои от посочените места ни харесват най-много и кои маршрути сме способни да извървим. Както винаги – извлякохме повече от максимума за 3 дни.

Съвет: ако се намирате близо до района на метростанция Strašnická посетете Pivni Zahrada (Beer Garden). Прекрасно място с много зеленина и чудесна бира.

Този ден решихме да разгледаме квартал Žižkov. Нещо, което често се споменава като забележителност в този район е телевизионната кула (Žižkov Television Tower). Тя е построена в годините между 1985-1992 и е висока 216м. Скулптурите на пълзящите бебета изкачващи кулата са дело отново на David Černу. Но ако вече си представяте как се намирате някъде из Žižkov, съзерцавайки това съвременно архитектурно чудо – не бързайте толкова. Кулата е известна с това, че оглавява второ място на класацията за една от най-грозните сгради в света ;)))

Тук със сигурност си нямат „Планета Пайнер”, но пък си имат „Planeta Žižkov” ;)

В този квартал се намира и едно интересно място препоръчано от месните хора – “Big Lebowski”. Тъй като нямахме време да пием по бира там не успяхме да разберем как така само тук можете да изберете да платите толкова колкото вие искате, но се надяваме вие да успеете да го посетите и да ни кажете как стоят нещата :)

За сметка на това посетихме друга бирария, отново в Žižkov – Pivnice U Sadu. Много разчупен интериор, Wi-Fi, приветливи хора. Дано не се страхувате от падащи предмети.

След почивката продължихме по маршрута от нашата карта и стигнахме до Vítkovský tunel (Scary tunel). После навлязохме в парка и се изкачихме до Vítkov Hill. От там гледката към Прага е наистина невероятна – заслужава си да видите това!

Вече започваше да се стъмва и за това решихме да слезем към площад Náměstí Republiky и да видим една от класическите забележителности на Прага – Prašná brána (Барутната кула). Тук се намира и Obecní dům (Градски дом) с една от най-големите концертни зали в Прага – „Smetanova síň”, с 1200 места.

Леко изнервени от заливащите ни тълпи с туристи обърнахме по един Staropramen и след това продължихме с опознаване на нощния живот.
Тъй като не спряхме да обикаляме през целия ден и вече страдахме от хронична липса на сън успяхме да отидем само до една много яка кръчма в центъра, но и това беше достатъчно – атмосферата в „Atmosphere” беше точно това от което имахме нужда – drum & bass, много млади хора, по правило добра бира, храна на добри цени (домашно направен чипс в комбинация с 3 соса за около 90 CZK!), едни много емоционални момчета от Англия и оригинален интериор. Адресът е Praha 1, Smetanovo nábřeží 14.

Имахме желание да отскочим до един нощен клуб, който ни беше препоръчан от местните, но уви към 1:30 – нямахме сили дори да вървим. Ако вие успеете да спестите някакви сили за вечерта не пропускайте да обърнете няколко питиета в Cross Club. 

Успяхме да се приберем с трамвай към 2:30 a.m. Това е още един от големите плюсове на Прага – има денонощен транспорт ! :)

Ден IV – 26.07.2011

Денят отново започна с бира и хванахме метрото до площад Náměstí Míru. Там загубихме известно време седейки пред църквата Saint Ludmila. Всъщност просто не искаме да си признаем, че се опитвахме да намерим „най-вкусните сандвичи в Прага”, които бяха описани в картата ;)

След това внезапно решихме да хванем трамвай 22, който обикаля почти целият град. Благодарение на него успяхме да видим голяма част от основните забележителности, които нямахме възможност да видим докато обикаляхме пеша: Pražský hrad (Пражката крепост).

Въпреки че днес е едно монолитно цяло, Пражката крепост е застроявана по различно време от X до XX в. Най-важните измежду нейните сгради са високо извисяващият се над крепостните стени храм “Св. Вит” и Královský Pálac (Кралския дворец); кулата Petřín (Петржин), която представлява малко копие на Айфеловата кула. Накрая се озовахме в Park u Břevnovského kláštera , който въпреки, че се намираше накрая на града изглеждаше ето така:

Разходката ни продължи пеша по Čechův most, a след това се насочихме към Метронома. Съоръжението представлява огромен действащ метроном издигащ се над р. Вълтава и центъра на Прага. Той е построен през 1991г. и е поставен на постамента останал след демонтирането на огромния паметник на Йосиф Сталин (който е бил разрушен през 1962г.).

Метрономът с височина 23 метра е перфектно място за срещи на млади хора. Той е проектиран от известният художник Вратислав Новак. Зад метронома е разположена известната площадка за скейтборд, където всяка година се събират скейтбордисти от цяла Европа и света. Само че карането на ролери е забранено. Освен всичко написано дотук от това място се открива невероятна гледка към целия град.

Тъй като на следващия ден трябваше да потегляме обратно към София, то този ден трябваше да приключи много по-рано от останалите. Последните ни часове в Прага изтичаха и за първи път от многобройните ни пътувания почувствахме, че ще ни бъде много трудно да се разделим с този град. Просто седяхме на един от големите мостове, гледайки залязващото слънце и малките лодки долу в реката и не ни се вярваше, че на другия ден трябва да оставим всичко това.

От всички градове, които сме видяли до сега в Европа можем да кажем, че Прага е нещо много специално за нас. Комбинацията от уникална архитектура, безбройните следи, които всяка историческа епоха е оставяла след себе си, добрата бира, нощният живот те пренасят в един вълшебен и различен свят. Още Моцарт е бил впечатлен от многообразието на златния град: “Всеки ден се прибирам вкъщи по един и същ път и винаги, и отново откривам нещо ново”. Ще запомним Прага точно с това – необятност, старинна красота и хармония.

Към Прага – едно приключение с много емоции (2)

Автори: Цветан Пасков, Елиана Боянова
Снимки: Цветан Пасков, Елиана Боянова

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!