Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Париж… и оставаш безмълвен! Алеко /Константинов/ беше казал по повод на друга гледка:“Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!…Аз не мога.“ Не съм била пред Ниагарския водопад, вярвам на Алеко. След като се успокоя от богатите си вълнуващи спомени от френската столица, мога много да разказвам, но вярвам за много това ще е позната информация- Лувър, Версай, Айфелова кула, Монмартър… Вярно е, че всеки има своята гледна точка, но оставям забележителностите от топ 10 на Париж, на Европа, на света. Париж, обичам те, но тръгваме за … Дисниленд.
Това място заличи годините и възрастта ми, тук се почувствах дете- щурях, радвах се, сбъднах някои детски мечти, макар и на игра. Цял ден не стига да се види всичко, да се обиколи целия парк, да се опитат всички примамливи предложения.
Disneyland Park е разделен на четири части. Началото на обиколката е според предпочитанията. Влизаме през красивия централен вход и тръгваме по главната улица- Main Street.U.S.A.
Още от входа, през централния площад, в дъното на главната улица се вижда извисяващия кули Дворец на Пепеляшка. Гледката е позната от много детски филми на Дисни, в които Дворецът е декор.
Ние най- напред се втурнахме към Страната на фантазията– Fantasyland. Шеметните преживявания започнаха в Mad Hatter’s Tea Cups. Като се завъртяхме в чашите за чай, главите ни вече бяха замаени и бяхме готови за всякакви приключения.
Сядайки в чашата, се движиш в една посока, а чинийката на чашата се върти в обратна посока. И светът се върти, върти…..Трябва просто да не сдържаш емоциите си- да се радваш, да викаш, да се смееш. Да изживееш мига! Това правило е все по- валидно в следващите обекти- нарастващо екстремни и интересни.
Продължихме да се въртим и да обикаляме в Лабиринта на Алиса– Alice’s Curious Labyrinth.
Гледката е от кулата на Лабиринта. Храстите са на височина по- голяма от среден говешки ръст и оформят голям лабиринт, в който на моменти имаш усещането, че наистина можеш да се изгубиш. Над главите прескачат като живи струйки вода, зад някой храст изскача познат герой от света на Алиса… Чувстваш се като в приказка.
Всяко кътче земя „проговаря“, всеки сантиметър площ е оползотворен. Където й да погледнеш, има какво да видиш, какво да зарадва погледа ти.
Вълнението е за малки и за големи- всички се губят и се търсят из лабиринта.
Само в тази част на парка могат да се посетят още десетина места за вълнуващи преживявания, но това е възможно, ако човек си отдели за това удоволствие няколко дни. А ние имахме само един ден. Затова- навсякъде по малко. Заредени с емоции, сме готови за по-сериозни изпитания. Отправяме се към Страната на приключенията– Adventureland.
Табелите на примамливите места за приключения сами говорят за себе си- можеш да се вживееш в ролята на Робинзон Крузо, на Индиана Джоунс, на карибските пирати. Качваме се на откритото влакче и потъваме в една бездна. Движим се на места с бясна скорост- част от емоцията!
Наоколо тъмно, декори на пещера, в миг се ужасяваш от фигура, която изскача насреща. Там, където трябва по-спокойно да се огледа декора, преминаването е по- бавно. Виждаш сцени от стария бит, различни гледки, наподобяващи застинали филмови уестърн кадри. Не може да се отрече, че човешки фигури, предмети- всичко е изпипано в детайл. Като погледнеш восъчната фигура в лицето, сякаш ще проговори, а очите те пронизват. Вълнуващо се сменят панорамни гледки и екстремни преходи в тъмнината. Но като изживяване всичко е премерено- достатъчно и интересно, и страшно, и любопитно. Накрая дори съжаляваш, че приключението е свършило.
А отвън всичко изглежда толкова красиво и спокойно!
За любителите на силни усещания в Страната на приключенията има богат избор. Качваш се на поредните колички, тръгваш устремно, изкачваш се, спускаш се. Скоростта и наклонът на места ти създават усещането, че летиш във въздуха, че си излетял от седалката. Добро зареждане с адреналин.
Вълнуващо е из лабиринта на скоростното приключение.
От друга гледна точка, отвън и отдалеко пътят и препятствията изглеждат още по-внушителни.
Следващото изживяване ме върна в детството, във времето на цирка, на панаира. Бях много точна на стрелбището. Не ми се тръгваше.
Примамваше ме само следващото вълнуващо изживяване. Във Frontierland сбъднах мечтата си да пътувам с кораб. Е, естествено не беше истински круиз, но корабът, както виждате, беше истински. И винаги е пълен с ентусиасти като мен.
Корабът МАРК ТВЕН прави обиколка в езерната част на Frontierland. От горната палуба се открива чудесна гледка към целия парк. Аз порих въздуха с разперени ръце, стоейки на носа, и се вживявах във филма „Титаник“.
Изживяното на стрелбището и на кораба беше истинско удоволствие- спокойно, приятно, вълнуващо усещане. Релаксът беше необходим преди следващото предизвикателство.
Вече сме в Страната на откритията– Discoveryland.
Който е бил на това място, знае как магически привлича показания павилион. Искате да се чувствате като в космоса-това е вашето място. Отново скоростно препускане този път с космическа ракета в компанията на звездите. Аз тук не посмях да вляза- признавам си. Нямаше да ми подейства здравословно. Затова пък младите влизат поне по два пъти- заслужавало си. Екстремно поколение.
Време е да си тръгваме. А и след емоциите в Space Mountain едва ли човек изпитва желанието да му се случи още нещо подобно. Разбира се, че не можахме да видим всичко интересно, да изпитаме тръпката от всички предлагани приключения, но пък и пренасищането не е приятно. В Дисниленд всеки има право да избира, да подрежда, да градира удоволствията си по свой избор и вкус.
Достатъчно изморени физически, но вдъхновени и приповдигнати емоционално, се отправяме към изхода. По пътя естествено трябва да напълним торбите с подаръци. А стълпотворението по главната улица и на площада е огромно- предстои парад на героите на Дисни.
За довиждане Дисниленд ни подарява своите красиви и ароматни гледки- отмора за очите и душата.
Добрите домакини са се погрижили за всичко- на влизане и на излизане/тогава умората удвоява удоволствието/ пътят сам те носи- движението е по широка подвижна пътека. А растоянието не е малко.
Довиждане на всички прекрасни френски изживявания! Очите и душата ми са пълни.
Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!