Обикаляйки Кавказкия регион, преди да достигна Иран, отделих близо 2 дни на Нагорни Карабах. Това е дипломатически непризната република, разположена в Кавказ между Армения и Азербайджан. Теренът е преобладаващо планински с малко равнини.
Републиката днес е с арменско население от 150 хил. човека. Територията й е 5 хил. квадратни километра, т. е. 6 пъти по-малка от Армения.
Моето впечатление е, че жизненото равнище е по-ниско отколкото в Армения. Цените на основните стоки са съпоставими с тези в Армения или са малко по-високи. Музеите и забележителностите са безплатни.
Нагорни Карабах разполага с всички държавни институции и функционира като независима демократична държава. Икономиката е тясно обвързана с арменската. Използваната валута е арменски драм.
Пътувайки, усещането е почти като в Армения. Хората не се различават по характер и са също така дружелюбни и гостоприемни. Определено са с голямо самочувствие и са горди с това, че във войната с Азербайджан са успели да победят по-многобройните и по-добре въоръжени азери.
Състоянието на пътищата е доста по-лошо, отколкото в Армения. Има две нови и добри трасета Изток-Запад и Север-Юг, изградени със средствата на целия арменски народ. Малка част от останалите пътища е в поносимо състояние. Има разбити пътища, такива без настилка и обикновени черни пътища.
Към основните градове и към някои от главните туристически обекти има ясни указателни табели, например античния град Тигранакерт. За други забележителности няма никакви указателни знаци, поради което се налага да се спира и да се разпитват хората как се стига до съответното място, например пещерата Азок.
В централните части на основните градове има свободен достъп до безжичен интернет.
Не забелязах никакви следи от престъпност, и в това отношение навсякъде е спокойно. Впечатленията ми от Кавказкия регион са, че там престъпността е много по-ниска отколкото у нас и Западна Европа. Също така спокойно и безопасно пътувах малко по-късно в Иран. Действителността е по-различна от представите, които медиите са създали у нас. По отношение на вандализъм и кражби съм имал сериозни проблеми в Централна и Западна Европа, за разлика от по-бедните страни. В Ирландия хулигани са ми чупили стъклото на колата с бутилка от вино, в центъра на Прага са ми чупили стъклото за да откраднат GPS-а, в Словения са обирали колата, в Норвегия се бяха изповръщали върху капака на двигателя и така нататък.
Отношението на полицаите е аналогично като в Армения: обясняват любезно при запитване, а на дадени места следят за превишаване на скоростта с радари.
Лошо впечатление ми направи поведението на правителствените кортежи. Черни автомобили с висока проходимост, които се движат бързо по тесните планински пътища. Всички коли трябва да спират и да им правят място. Първия ден бях изненадан, когато от завой срещу мен изскочи такъв кортеж, а пилотния джип се насочи срещу автомобила ми и ме принуди да изляза на банкета до канавката. Втория ден пак срещнах такъв нагъл правителствен кортеж, но вече си знаех какво да правя. Веднага отбих в дясно и спрях.
Името на републиката представлява непонятно съчетание от три чуждоезични думи: Нагорни е руската дума Планински; Кара е турската дума Черен; Бах е персийската дума Градина. В превод Планинска черна градина звучи напълно безсмислено. Арменците използват краткото наименование Република Арцах.
Етнически конфликт и война между Арменци и Азери.
Нагорни Карабах е територия, която в продължение на няколко века преди и след Христа е в състава на Кавказка Албания, държава съвсем различна от днешна Албания. След персийските нашествия около 3-ти и 4-ти век от н.е. много арменци се заселват на тази земя, поради което я считат за исторически арменска територия. Значително е културно-историческото и религиозно влияние на Армения върху Кавказка Албания. През последните няколко века там постоянно се заселват азери, които са мюсюлмани. Процесът започва когато Армения и Азербайджан са под персийско владичество. Град Шуша става местна столица и културен център на Мюсюлмански Карабах.
През 1805 година Руската империя завладява региона, много мюсюлмани се преселват в Иран, а пък арменци от Иран се заселват в Карабах. Сблъсъци на етническа основа има два пъти в началото на миналия век. През 1921 година областта е включена в състава на Азербайджан, чието население е с тюркски произход. Тогава това е приятелски политически жест към Турция, където под ръководството на Кемал Ататюрк се извършват революционни промени.
През съветския период много азери се заселват в Нагорни Карабах и в края на 80-те години на миналия век азерското население превишава значително арменското. През 1988 година, още в състава на СССР, започват първите конфликти и сблъсъци между арменци и азери. Дадени са и първите човешки жертви. Напрежението ескалира и въоръжените сблъсъци нарастват. Започва изселване на азери от арменските територии и на арменци от Баку и от други азербайджански територии.
Истинската война между арменци и азери избухва през 1991 година, след разпадането на СССР.
В началота на 1992 година Нагорни Карабах обявява своята независимост като република със столица Степанакерт. Войната продължава до 1994 година. Азербайджанските паравоенни сили превъзхождат 3-4 пъти арменските военни формирования в жива сила и бойна техника. На страната на азерите се сражават турски офицери, афганистански муджахидини, чеченски доброволци (включително добре познатия Шамил Басаев) и наемници от някои бивши съветски републики. На страната на арменците от Нагорни Карабах се сражават доброволци от арменската армия, доброволци от Русия и други бивши републики на СССР.
Танк, поставен като мемориален паметник на арменските воини, воювали и загивали за независимостта на Нагорни Карабах.Намира се между столицата Степанакерт и град Шуши
Продължение »
