В първата част от пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих. Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра из тази държава. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.
Във втората част от пътеписа разказах за първото ми разочарование поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата, с които се сблъсках при влизането от Армения в Иран. Споменах за първото ми приятно изживяване в Иран на бензиностанцията в Джолфа, защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво и за 12 лева си напълних резервоара. Спрях се с кратки описания и снимки на основните посетени градове и забележителности в северен Иран: розовите скали; скалните конуси с издълбани в тях жилища в Кандован; малкото градче Оску; административния център на провинция Азербайджан и бивша столица на Иран град Тебриз с население 1,6 милиона; процъфтявалия през средновековието град Ардебил; граничния Астара – град на Каспийско море; къпането в Каспийско море и първата ми „среща“ с мюсюлманската благотворителност на иранците; световната столица на хайвера и търгавско пристанище Бандар-е Анзали; някогашната столица (1920г.÷1921г.) на Персийската съветска социалистическа република в Северен Иран град Рещ; изобилстващия с пластмасови скулптури Фюман; 10-вековното планинско село Мазулех с терасовидно разположени къщи, изградени от кирпичени тухли и дърво; Рудбар с „марликската чаша“; язовир Сефид-Руд; историческия град Казвин; столицата Техеран.
В третата част от пътеписа разказах за обиколката ми на юг от Техеран. Има кратки описания и снимки от посетени градове и исторически забележителности в централната част на страната: Кашан, който със своите дворци на ханове от 19-ти век е една от „туристическите перли“ на Иран; 15-вековното Абяне със старинните сгради; Натанз, който е известен със завода за обогатяване на уран; най-красивия ирански град Исфахан, наричан „скъпоценният камък“ на Персия; историческия Мейбод с изградени от кирпичени тухли сгради и хилядолетната крепост; свещеното място за зороастрийците Чак-чак (зороастризмът е религията на древна Персия до арабската инвазия); призрачният хилядолетен Харанак с клатещото се минаре на джамията; древният Язд с вятърните кули, наричан столица на зороастризма; крепостта в Абарку; древната столица Пасаргада с гробницата-мавзолей на персийския цар Кир.
Персеполис
Поредната ми спирка беше древната персийска столица Персеполис – античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини.Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Гръдът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя.
Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.
Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция. В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.
През 1979 останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса.
Към архитектурния комплекс води Голямото стълбище, което създава усещане за величие
Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.
Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи
Общ изглед: а) от ляво е двореца Ападана; б) от дясно е Портата на народите
Във величествения дворцов комплекс Ападана царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.
Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля
Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля
Панорамен поглед към двореца Ападана с представителните стълбища, украсени с барелефи
Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля. Запазени са няколко скулптури и скулптурни групи. Продължение »