Към Ислямска република Иран – сърдечни и гостоприемни хора, богато историческо минало, ужасни южни горещини и „легнали полицаи“ по улиците и кръстовищата (част 2)
В първата част от пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих. Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра из тази държава. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.
Във втората част от пътеписа разказах за първото ми разочарование поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата, с които се сблъсках при влизането от Армения в Иран. Споменах за първото ми приятно изживяване в Иран на бензиностанцията в Джолфа, защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво и за 12 лева си напълних резервоара. Спрях се с кратки описания и снимки на основните посетени градове и забележителности в северен Иран: розовите скали; скалните конуси с издълбани в тях жилища в Кандован; малкото градче Оску; административния център на провинция Азербайджан и бивша столица на Иран град Тебриз с население 1,6 милиона; процъфтявалия през средновековието град Ардебил; граничния Астара – град на Каспийско море; къпането в Каспийско море и първата ми „среща“ с мюсюлманската благотворителност на иранците; световната столица на хайвера и търгавско пристанище Бандар-е Анзали; някогашната столица (1920г.÷1921г.) на Персийската съветска социалистическа република в Северен Иран град Рещ; изобилстващия с пластмасови скулптури Фюман; 10-вековното планинско село Мазулех с терасовидно разположени къщи, изградени от кирпичени тухли и дърво; Рудбар с „марликската чаша“; язовир Сефид-Руд; историческия град Казвин; столицата Техеран.
След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.
Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.
Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева).
Кашан
Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран.
Двореца на хан Абасиан
Двореца на хан Абасиан
Двореца на хан Абасиан
Двореца на хан Табата бей
Двореца на хан Табата бей
Двореца на хан Табата бей
Двореца на хан Боруджерди
Продължение »
