Ислямска република Иран – сърдечни и гостоприемни хора, богато историческо минало, ужасни южни горещини и „легнали полицаи“ по улиците и кръстовищата (част 2)

Към Ислямска република Иран – сърдечни и гостоприемни хора, богато историческо минало, ужасни южни горещини и „легнали полицаи“ по улиците и кръстовищата (част 1)
В първата част от пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих. Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.


Влизане от Армения в Иран
След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република. Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Капнет дьо пасаж-а на автомобила. След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар.

Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно. Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, ча въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила. После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“. Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, …“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“. С облекчение му дадох 10 долара, а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил.

След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна обиколката на Ислямска република Иран. С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.

Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна азербайджанския анклав Нахичеван, разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език.

След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.

Джолфа
15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града.

Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво. За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут. 28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.

Кандован
Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства. Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали.

Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода.

Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките.

Оску
Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно.

Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.

Тебриз
Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан. Градът е бил столица на няколко династии владетели, започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905÷1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран.

Благодарение на многото държавни и чуждестранни известиции, градът се утвърждава като втория по значимост икономически център на страната след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост (особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“).

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване.

Една от основните забележителности на Тебриз е градският покрит базар, за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра.

Ардебил
Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция.
През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град. Ардебилският шейх Сафи-ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран.

Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти÷17-ти век, включващ и мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин.

Астара
Астара е град на Каспийско море с граничен КПП за преминаване в Азербайджан. От другата страна на границата е азерския град със същото име. Впечатляват многото магазини и оживената търговска дейност, което е естествено за граничен град.

Плажът на Каспийско море беше покрит с боклуци. Морската вода пък беше доста мръсна, поради което никой не смееше да се къпе.

Останах с впечатлението, че морският туризъм е слабо развит в Иран. Никъде не видях оживени курортни комплекси с множество хотели, както е по нашето Черноморие. Минавайки стотина километра покрай Каспийско море можах да открия спокоен плаж, където да се изкъпя.

Водата в тази южна част на морето беше топла както на нашето южно Черноморие през август. Тъй като Каспийско море е най-голямото в света вътрешно море, без връзка с други морета, очаквах водата да бъде много солена. Точно обратното. Оказа се, че водата е по-малко солена отколкото в Черно море.

Едновременно с мен до плажа спряха три ирански автомобила, вероятно приятелски семейства или роднини. Докато плувах, те бяха насядали на брега за да обядват. Излязох от морето, отидох до плажните ми принадлежности, които бяха на 20-тина метра от обядващите иранци и се измих с чиста вода от тубичката. След това една жена от групата ми донесе голяма пластмасова купа с ядене и салата. Благодарих й, а пък тя ми донесе и айран. Както си бях по бански се нахраних и помахах на иранците за довиждане. По този начин, още в първите дни на обиколката на Иран се убедих лично в действието и практическото прилагане на третия стълб (задължително за спазване правило) на мюсюлманската религия: даване на храна на по-бедните и на пътуващите странници.

Бандар-е Анзали
Този 120 хиляден град е най-значимото търговско пристанище на Каспийско море. То се развива като такова още през 19-ти век във връзка с търговията между Иран и Руската империя.

През 1942 година в Бандар-е Анзали в продължение на няколко месеца се стоварва полската армия на генерал Андерс, която се формира на територията на СССР, но отказва да се сражава срещу Германия. Когато започва прехвърлянето на полската армия в Иран, Сталин казва на генерал Андерс: „Добре, ние ще освободим Полша от германците и без вас. Няма ли да се срамувате когато след това се върнете в родината си, за чието освобождаване сте се отказали да воювате?“.
В града има полско военно гробище.

Бандар-е Анзали е с най-влажен климат в целия Иран, което позволява в района да се отглеждат ориз и чай. В града има голяма държавна фабрика за добив на хайвер от каспийски есетри. Тези риби достигат 2-3 метра дължина и тегло 75-100 килограма. Хайверът е около 1/10 от теглото на рибата. Не случайно наричат Бандар-е Анзали „световна столица на хайвера“.
Рещ
Със своите 650 хиляди жители Рещ е най-големият град в каспийския регион на Иран. Той е административен център на провинция Гилян.

През 1920г.÷1921г. Рещ е столица на Персийската съветска социалистическа република в Северен Иран. Републиката е създадена след продължителна партизанска борба, ръководена от Кучук Хан. Той е популярен и подкрепян от населението борец за справедливост, наричан „иранския Робин Худ“. След договаряне и постигане на тайно споразумение с шаха на Иран, Москва прекратява подкрепата си за републиката. Това позволява правителствената армия да разгроми войските на Персийската съветска социалистическа република, а столицата Рещ е подложена на разграбване и опожаряване. Самият Кучук хан е заловен и екзекутиран, а главата му е изложена в Техеран за назидание.

Името на град Рещ означава „дъждовен град“, което съответства на влажния климат в района. Поради тази причина е популярна туристическа дестинация сред жителите на столицата Техеран, които предпочитат да отдъхват на прохлада.
Градът има 5 университета, един от които е партньор на Берлинския университет. Оформил се е като транспортен възел и логистичен център на северен Иран с голяма железопътна гара и летище. Рещ е един от проспериращите ирански градове с развита индустрия.

Фюман
40-хилядният Фюман е удобен подстъп към планината Талеш и популярно туристическо място. Изграден е атрактивен парк, а градът изобилства с пластмасови скулптури.

Мазулех
Това 10-вековно село е разположено на 1050 метра височина сред живописна долина в планината Талеш и е център на планинския туризъм в региона. Характерно е със своите терасовидно разположени къщи, изградени от кирпичени тухли и дърво. Покривите на по-ниско разположените сгради служат за дворове на по-горните сгради.

Може да се направи далечна аналогия с терасовидно разположените над река Янтра стари къщи във Велико Търново.

Смятах да продължа на изток покрай Каспийско море, но попаднах в няколко многочасови задръствания. Върнах се 30-тина километра обратно и хванах пътя към вътрешността на страната през западната част на планината Елбурс.
Малкият планински град Рудбар е доста безличен, но е известен с „марликската чаша“ („джам-е марлик“). Тази чаша е открита при разкопки на хълма Марлик край града и е един от най-известните артефакти от времето на древна Персия.

Язовир Сефид-Руд е удобно място за отдих на пътуващите през планината.

Казвин
Това е 350-хиляден град в Северен Иран, разположен на 1800 метра надморска височина и административен център на едноименната провинция. Казвин е важен център на текстилната промишленост, произвеждаща памучни, копринени и кожени изделия. В покрайнините му е изградена най-голямата електроцентрала в Иран. Има предприятия на хранително-вкусовата промишленост и занаятчийско производство на персийски килими. От селскостопанските продукти най-известен е казвинския сорт грозде, чиито зърна са без семки.

Казвин е основан през 3-ти век, процъфтява през 13-ти век, а в средата на 16-ти век за кратко време е столица на Персия. Тогава той е бил един от най-значимите ирански градове, след Исфахан, и център за изработване на знаменитите персийски миниатюри.

Напуснах Казвин вечерта и поех към столицата Техеран. Около 22.00 часа спрях да пренощувам на една бензиностанция по средата на пътя. Още не бях приключил с вечерята и задуха силен вятър. В един момент се изви буря, подобна на торнадо, и понесе прах, пясък и боклуци. Само докато затворя прозорците на автомобила доста пясък успя да влезе вътре. Бурята събори няколко празни железни варела и ги търкаляше наоколо, но за мой късмет нито един не успя да удари колата и да ми смачка ламарините. Към 5 часа сутринта си взех довиждане с двете момчета на бензиностанцията и продължих към столицата. Минах общо около 150 километра по тъмно (вечерта и рано сутринта) по магистралата към Техеран, която беше изцяло осветена. Това още повече засили впечатлението ми за Иран като модерна държава, защото (признавам си) влязох в тази страна с доста предразсъдъци.


Столицата Техеран
Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при кулата Азади, която е един от символите на иранската столица.

Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти.
Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата.

Техеран е с население от 8 милиона души, а заедно с предградията наброява 15 милиона. Разположен е в южното подножие на планината Елбурс.
Градът е политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Ислямска република Иран.
На мястото на съвременния Техеран съществува селище още 6 хиляди години преди н. е., но като град добива значимост едва през 13-ти век от н. е. През 16-ти век е построена мощна крепостна стена, градът започва да се разраства в началото на 18 век, а през 1786 година става столица на Иран. Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през 1870 година при Насредин-шах, голям брой здания са обновени и е построена централизирана система на водоснабдяване. През първата половина на миналия век е извършено още едно обновяване и модернизиране на столицата.

През 1943 година в Техеран се провежда международна конференция на ръководителите на правителствата на трите основни държави от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, на която са дадени и гаранции за независимостта и териториалната цялост на Иран след края на войната.
През есента на 1978 година в Техеран започват демонстрации на противниците на шахския режим и шахът напуска Иран. Привържениците на имам Хомейни вземат властта на 11 февруари 1979 година, която дата се отбелязва в Иран като Ден на победата на Революцията. В края на същата година войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни. В хода на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети, което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения.

Техеран е икономическия център на Иран, който произвежда над половината от електрониката и текстила на страната. Развити са химическата промишленост, автомобилостроенето, производството на военна техника, цимент и захар. Водещо място заема производството на килими и мебели. В южната част на града е разположена голяма петролна рафинерия.
През 2001 година е пуснато в експлоатация метрото. Техеран разполага с четири летища, от които две международни.
В града има държавна фондова борса, на която са представени около 500 компании.

Първия следобед в Техеран отделих за музеи, като успях да разгледам два от тях.

Вървейки по един от централните булеварди „Имам Хомейни“ попаднах в район с много казарми, включително и тяхната Военна академия. В продължение на 15-20 минути бързо ходене, от двете страни на булеварда се редяха едно след друго военни поделения с естетично оформени входове. Фасадата на една 4-етажна казармена сграда беше покрита с портрети на офицери и сержанти, явно отличили се в носенето на военната служба. Интересна форма на морално стимулиране, каквато по-късно видях и в други градове из страната. Много ми се искаше да направя снимки, но само като си припомнях как бях задържан заради такова снимане в една казарма в град Тебриз няколко дни по рано (подробно описано в първата част на пътеписа), желанието ми за използване на фотоапарата се изпаряваше.

На свечеряване стигнах Техеранския университет, след което се разходих из парка Лалех.

Вече се беше стъмнило когато поех обратно към автомобила си по улиците на спокойния вечерен Техеран. Пренощувах в колата, там където я бях паркирал при пристигането си. Поради горещината трудно заспах, а след това често се събуждах от преминаващите автомобили. Дори през нощта хората се прибираха спокойно пеша, включително и няколко сами жени, което окончателно ме убеди в липсата на престъпност.

Следващата сутрин започнах с обиколка на централния парк Шахр, където доста иранци спортуваха, ползвайки парковите съоръжения.

Дворцовият комплекс Голестан е бивша резиденция на персийския шах и главна туристическа забележителност в иранската столица. Построен е през 16-ти век, а в сегашния си вид е оформен през 19-ти век. В буквален превод името му означава „градина на розите“, което се обяснява с голямата градина, около която са разположени дворцовите сгради с красиви зали и музейни експозиции.

Джамията Имам Хомейни представлява мюсюлмански религиозен комплекс, построен в началото на 18-ти век.

Историческият център обхваща района около двореца Голестан и техеранския Базар. Тук са оформени пешеходни зони.

Техеранският базар е един от най-големите в страната и е претъпкан с разнообразни стоки.

След Техеран продължих на югоизток, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.

Пътеписът продължава с описание и снимки от централния, югоизточния, южния и югозападния райони на Иран. Завършва с планината Арарат и със срещата на трима въоръжени кюрди в края на пътуването ми.

Август ÷ Септември 2012 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски

Публикувано в категория: Иран, Конкурс за пътеписи "По света" 2012 . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи