Четвъртък е денят за хаджийство.
Потегляме към Йерусалим сутринта и този път сме без водач. Въоръжени сме с хартиени карти и зорък поглед към табелите по пътищата. ГПС-то ни е с толкова бедна карта, че го носим с нас само за ориентир в коя част на държавата се намираме (в последствие установихме, че можем да ползваме трака, който сме направили в едната посока, като трасе за връщане – почти като Хензел и Гретел и белите камъчета в гората на лунна светлина…)
Йерусалим е на има-няма 60 км от Тел Авив. Какво колосално пътуване, а!! Магистралата води директно там и разбира се, табелите са в изобилие – отново на иврит, арабски и английски.
Още на входа, при влизането от магистралата в града ни посреща това:
Мостът е построен за честването на 60 години от основаването на днешен Израел – започнат 2005 и открит 2008 (демек – навреме). Известен е като Bridge of strings, но му викат Арфата… Не е нужно да споменавам, че е дело на Santiago Calatrava. Височината на пилона е 119 м, което всъщност е най-високата човешка структура в свещения град. Стойността му надхвърля 40 милиона eurо.
За съжаление около моста не съществува място, на което да може да се спре дори и за снимка.
Минаваме напряко през целия Йерусалим, защото старият град е точно на срещуположния край. Отнема ни близо час. По пътя:
Стигаме до заветната цел леко изнервени, но точно под централния вход на стария град има удобен хладен подземен паркинг.
От него се излиза на малко площадче прeд стената, баш до самия вход. Мъжете мирясват.
Трябва да си призная, че за това, което следва, не бях много подготвена.
Продължение