Йерусалим (част 1)

Четвъртък е денят за хаджийство.

Потегляме към Йерусалим сутринта и този път сме без водач. Въоръжени сме с хартиени карти и зорък поглед към табелите по пътищата. ГПС-то ни е с толкова бедна карта, че го носим с нас само за ориентир в коя част на държавата се намираме (в последствие установихме, че можем да ползваме трака, който сме направили в едната посока, като трасе за връщане – почти като Хензел и Гретел и белите камъчета в гората на лунна светлина…)

Йерусалим е на има-няма 60 км от Тел Авив. Какво колосално пътуване, а!! Магистралата води директно там и разбира се, табелите са в изобилие – отново на иврит, арабски и английски.

Още на входа, при влизането от магистралата в града ни посреща това:

60

Мостът е построен за честването на 60 години от основаването на днешен Израел – започнат 2005 и открит 2008 (демек – навреме). Известен е като Bridge of strings, но му викат Арфата… Не е нужно да споменавам, че е дело на Santiago Calatrava. Височината на пилона е 119 м, което всъщност е най-високата човешка структура в свещения град. Стойността му надхвърля 40 милиона eurо.
За съжаление около моста не съществува място, на което да може да се спре дори и за снимка.

Минаваме напряко през целия Йерусалим, защото старият град е точно на срещуположния край. Отнема ни близо час. По пътя:

61

62

Стигаме до заветната цел леко изнервени, но точно под централния вход на стария град има удобен хладен подземен паркинг.

63

От него се излиза на малко площадче прeд стената, баш до самия вход. Мъжете мирясват.

64

Трябва да си призная, че за това, което следва, не бях много подготвена.
Продължение »

Публикувано в категория: Израел | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Победителите в конкурса за пътеписи “Къде бях? Какво видях” 2010г. и наградите, които получиха.

Победителите на журито и на публиката получиха наградите, които спечелиха.

ГОЛЯМАТА НАГРАДА Olympus 8×21 DPC I- компактен бинокъл, любезно предоставен от спонсора:
Jabse.comJabse.com : българската търсеща машина
 

и фотокнига, отпечатана с лични снимки на победителя, размер 20х15 (пейзаж), от:
Mагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалистиMагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалисти
 
 

бяха връчени на Николай Колев за пътеписа в четири части Ciao, Roma! (част 1), (част 2), (част 3), (част 4)

Николай Колев

Николай Колев

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА – книга от проф. Марко Семов
и фотокнига, отпечатана с лични снимки на победителя, размер 20х15 (пейзаж), любезно предоставена от:
Mагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалистиMагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалисти
 
 

бяха връчени на Радина Ралчева за прекрасния пътепис: Емен – едно пътуване към себе си

Радина Ралчева

Радина Ралчева

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2010 г. | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени

Македония – Охрид (част 2)

Към Македония – Скопие, Струга (част 1)

Пристигнахме в Охрид привечер.

Изглед към старата част на Охрид от крайбрежната Снимката във висока резолюция

Изглед към старата част на Охрид от крайбрежната

Охридското езеро е на възраст около 4 милиона години (според международни учени) и около 10 милиона (според македонските). Дълго е 30 км , широко – 15 км.
Най-дълбоката му точка е 300 м.
Водата на езерото е изключително чиста и на места може да се види дъното на 30 м. дълбочина.

Настаняването по студиата мина безпроблемно. Нашата стая беше в двузвездния хотел „Дипломат”. Звездите на хотела не отговаряха на условията, които се предлагаха. Нашата стая беше перфектна, голяма, луксозно обзаведена и заслужаваше поне 3 звезди. Хотелът разполагаше и с ресторант с отлично обслужване, а персоналът беше усмихнат и отзивчив.

Между другото, така беше навсякъде в Охрид. Обслужването беше отлично. Всички действаха много бързо, не попаднахме на лоша храна, а сервитьорите връщаха ресто до стотинка, дори и като им благодариш и кажеш, че си дал точно. Разбира се, след това оставяхме бакшиш, но в нито един момент не се почувствахме притиснати или задължени да го правим.

Всичкото ядене с месо е прекрасно- плескавици, кебабчета, увиач (месо навито на руло, с пълнеж от кашкавал/сирене). Сиренето им ми напомни далечните времена на детството, когато нещата бяха по-истински :))) Имат и кисело мляко, което е доста рядко и не прилича на българското.

Относно парите ни бяха казали, че освен динари приемат и тук таме само евро, което се оказа, че не е вярно. В Охрид на българските левове казваха „То е добро” и ги взимаха без протести. В момента 1 лв ~ 30 динара, 1 евро ~ 60. Работата е там, че чисто психологически като си изтеглиш 3000 динара, ти се струват много пари, а всъщност имаш 100 лв. Цените на храната и услугите са по-ниски от тези в София, така че това не е малка сума, но просто в даден момент може да се наложи да се плати и в левове или в евро.


Продължение »

Публикувано в категория: Македония | Тагове: , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи