Престраших се да участвам в организирана екскурзия с автобус. Много пъти съм казвала, че най-доброто пътешествие е това, което си организираш сам и продължавам да го твърдя. Но, обстоятелствата се стекоха така, че се оказахме част от туристическата група на 4 дневната екскурзия на Бохемия – „Охрид – балкански бисери”.
Обикновено избягвам да рекламирам туристически агенции, но този път бях много приятно изненадана от качеството на услугата, която фирмата предложи. Не мога да кажа на бялото – черно и да не похваля организацията на пътуването.
И така. Рано сутринта на 1 юли и със свито сърце се качих на автобуса пред Ал. Невски. В главата ми се въртяха образи на задружна група от минимум 50-тина баби и дядовци, членове на хор за стари градски песни „Минаха години”, към които ще трябва да се присъедини и нашата “нещастна” групичка от четирима. Не че имам нещо против пенсионерите, но просто се притеснявах как ще се впишем в подобна група.
Малко е да се каже, че извадихме късмет. Групата ни се състоеше от 30 –тина човека, абсолютно различни като възрасти и интереси. По-колоритните участници бяха двойка гейове, две баби на по 75 във втори пубертет, две семейства с деца, които ни забавляваха с искрената си възхита от екскурзията и тук таме с откровенията на чистия детски ум, двама перничани, археолог и още няколко по-незабележими субекта за пълнеж.
При потеглянето, разцепихме секундата на две и така продължи през цялото време. Екскурзоводът ни беше стриктен до педантичност в графика, както и във всичките си задължения, които изпълняваше със цялата сериозност и старание, на които беше способен.
Границата преминахме без никакви проблеми, като забавен момент беше недоумението на децата на въпроса на македонския митничар „Нещо да декларирате?”, който те разбраха, като подкана да „декламират”. Включихме се в ситуацията с авторитетни изказвания от рода на „Даам, на границата всички деца трябва да кажат по едно стихотворение” и тн … Така, с весели закачки и смях навлязохме в Македония.
Първият град, който посетихме беше Скопие – столицата на държавата.
Градът се намира в подножието на планината Водно, на която през 2002 г. започва конструирането на гигантски кръст. Т.нар. „Милениумски кръст” се извисява над Скопие и е висок 66 м. В него е поставен асансьор до върха, откъдето се разкрива гледка към града и околностите. Кръстът е построен в чест на 2000 години от съществуването на християнството, откъдето идва и името му.
Основна забележителност в града е мястото, на което е била родната къща на Майка Тереза (Гонджа Бояджиу). Там днес стои паметна плоча, а основите на малката къщичка са отбелязани в четирите ъгъла.
В Скопие се намира и мемориална къща – музей , посветена на живота на Майка Тереза.
Централният площад на града, в момента, се намира в мащабна реконструкция.
Планирано е построяването на паметник на Александър Велики, фонтан, триумфална арка, а съвсем скоро са поставени две статуи на Дане Груев и Гоце Делчев.
Скулптурите са поставени от двете страни на входа на Каменния мост над Вардар и са високи около пет метра. Художествените им качества са тема на ожесточени спорове, особено в частта си удачно ли е двамата национални герои да са на коне…
Каменният мост е единственият оцелял мост над реката след разрушителното земетресение през 1963 г., когато повечето сгради в града са сринати.
От другата страна на моста е крепостта Скопското кале, която също е в етап на реконструкция, както и един от най-важните паметници на културата в града – православната църква „Свети Спас”.
В двора на църквата, която е вкопана на 2 метра под земята, са положени костите на Гоце Делчев.
Църквата е известна с уникалния си иконостас, изработен от цели парчета дърво, с голяма дълбочина на резбата, по технология, която не се практикува в наши дни.
Вътре е забранено да се снима, но си заслужава да се влезе. За 7 години, тримата майстори са сътворили чудеса.
В двора на музейния комплекс има малък музей, посветен на Гоце Делчев. В него е изложена много любопитна карта на Македония – “во своите георгафско-етнички граници”.
В общи линии, Скопие в момента представлява град в реконструкция. Навсякъде кипи усилена ремонтно-строителна дейност. Единствено кръчмите работят без почивка и са традиционно отлични. Храната е евтина и по много.
След като разгледахме Скопие за няколко часа, продължихме пътя си към Охрид, като се отбихме първо в Струга.
Струга е по-непопулярно туристическо градче от Охид и това се дължи главно на доста по-лошия климат. Макар да се намира само на около 15 км от Охрид, през лятото, температурите в Струга могат да достигнат 40-45 гр., а през зимата градът се сковава от студ , сняг и температури до -20 гр.
За сравнение, в Охрид, температурите рядко падат под 4 гр, а лятото остава сравнително по-прохладно. Охридското езеро никога не замръзва.
Река Черни Дрим (на български Черни Дрин) изтича от Охридското езеро при Струга и разделя града на две. Изворите и са при манастира “Свети Наум”, а водите и прекосяват като мощно, студено течение цялото езеро. Около нея е основната туристическа зона с магазини и кафенета.
Струга е известен с две неща- един от най-големите поетични фестивали в света – „Стружки вечери на поезията” и родната къща на братя Миладинови.
Разходихме се из градчето за половин час и се отправихме към така чаканата основна цел и най-интересна част от пътуването ни – Охрид.
Към Македония – Охрид (част 2)
Автор: Марина Илиева
Един коментар
Бах тее македонци.Всичко Българско са откраднали!Нищо свое нямат.Крадат от нас и го представят за тяхно!А те самите са Българи,но не го признават.Нищо,ще дойде време да се гордеят,че са Българи…