Към Македония – Скопие, Струга (част 1)
Пристигнахме в Охрид привечер.
Охридското езеро е на възраст около 4 милиона години (според международни учени) и около 10 милиона (според македонските). Дълго е 30 км , широко – 15 км.
Най-дълбоката му точка е 300 м.
Водата на езерото е изключително чиста и на места може да се види дъното на 30 м. дълбочина.
Настаняването по студиата мина безпроблемно. Нашата стая беше в двузвездния хотел „Дипломат”. Звездите на хотела не отговаряха на условията, които се предлагаха. Нашата стая беше перфектна, голяма, луксозно обзаведена и заслужаваше поне 3 звезди. Хотелът разполагаше и с ресторант с отлично обслужване, а персоналът беше усмихнат и отзивчив.
Между другото, така беше навсякъде в Охрид. Обслужването беше отлично. Всички действаха много бързо, не попаднахме на лоша храна, а сервитьорите връщаха ресто до стотинка, дори и като им благодариш и кажеш, че си дал точно. Разбира се, след това оставяхме бакшиш, но в нито един момент не се почувствахме притиснати или задължени да го правим.
Всичкото ядене с месо е прекрасно- плескавици, кебабчета, увиач (месо навито на руло, с пълнеж от кашкавал/сирене). Сиренето им ми напомни далечните времена на детството, когато нещата бяха по-истински :))) Имат и кисело мляко, което е доста рядко и не прилича на българското.
Относно парите ни бяха казали, че освен динари приемат и тук таме само евро, което се оказа, че не е вярно. В Охрид на българските левове казваха „То е добро” и ги взимаха без протести. В момента 1 лв ~ 30 динара, 1 евро ~ 60. Работата е там, че чисто психологически като си изтеглиш 3000 динара, ти се струват много пари, а всъщност имаш 100 лв. Цените на храната и услугите са по-ниски от тези в София, така че това не е малка сума, но просто в даден момент може да се наложи да се плати и в левове или в евро.
След като направихме вечерна разходка из града и хапнахме обилно, се унесохме в дълбок сън, за да сме готови за следващия, наситен с разглеждане на забележителности, ден.
На сутринта се отправихме към манастира „Свети Наум”, който се намира на около 30 км южно от Охрид.
Историята на манастира се разказва надълго и нашироко, но аз лично нямам интерес към църковните хроники и не мога да запомням фактология относно религиозни събития, архитектура и ритуали.
Накратко, Наум построява манастира, който кръщава „Свети архангели”. В края на живота си, той се оттегля там, а след смъртта му, в него са положени тленните му останки и манастирската църква започва да се нарича „Свети Наум”.
Нашето посещение съвпадна с размножителния период на пауните, които може да се каже, че са основната атракция за не толкова набожните туристи.
От манастирските тераси се разкрива страхотна гледка към езерото.
В началото на манастирския комплекс стои нова статуя на Св. Наум. Авторът и получава сън свише, в който му се явява светецът и му казва „Ето така изглеждам аз”. На сутринта, скулпторът взима електрическия си трион и извайва тази статуя от ствола на растящия на мястото орех.
Може и да нямам интерес към църковните забележителности, но всички свързани с вода ме привличат. Най-интересното, за мен, в местността около „Св. Наум” бяха надземните извори на Охридското езеро.
На скромната цена от 4 лв/човек, 30 минутната разходка с гребна лодка (моторните лодки са забранени) по продължение на изворите, е един много приятен начин да се насладиш на красотата на природата.
Лодкарят ни беше полиглот, фотограф и добър певец.
При разминаването с друга лодка с израелски туристи, не само размени любезни думи с тях, но дори им изпя еврейска песен.
Сред българите е много популярна „лечебната вода”, която извира до манастира.
Наливането и за носене в България е превърнато в доходоносен бизнес и веднага ви предлагат стъклено шише, за сигурно пренасяне. Сума ти народ пиеше от водата, въпреки надписа, че не е годна.
Напуснахме „Св. Наум” и се върнахаме в Охрид, за да продължим обиколката си из старата част на града, Самуиловата крепост и други по-важни църкви и обекти.
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева
5 Коментари
Страхотни снимки и статии !
Чудесен разказ! От Македония останах с подобни на авторовите впечатления, за нещастие не успях да посетя всички красиви места, описани тук. Поздравления и за начина, по който е поднесена информацията – липсват политически и исторически конфлктни точки, които изобилстват в повечето блогове на тема Македония. Успях напълно да се насладя на екскурзията. Благодаря Марина!
Скоро смятам да посетя Охрид и други градове в Македония.Видяното тук много ми хареса.Снимките са прекрасни.
За сажаление не съм ходил до Републиката около Вардар, макар да съм голям любител на тази земя.
Харесва ми начина на по който е разказано но има само една малка подробност, валутата в обръщение в Б.Ю.Р. Македония е Македонски Денар (Denar), а не Динар!!!
Поздравления за снимките от реката, Марина!