Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Ден 2 – Колизеумът, Римският Форум, кварталът Трастевере
През втория ден на нашия тур си бяхме планирали да разгледаме Колизеума, върха Палатино и Римския Форум, да намерим Устата на Истината и да вечеряме в Трастевере – занаятчийския квартал.
Станахме към 9, за да закусим в кафенето срещу хостела. Закуската ни беше включена в цената така или иначе. В това кафене за първи път видях как закусват и пият кафе италианците – на крак на бара, изсмукват набързо едно еспресо, гарнирано с един кроасан и са готови…
Ние, обаче, трябваше да разгледаме картата, за да си набележим маршрута, затова си взехме по едно капучино и кроасан и седнахме на масичка вътре в кафето, тъй като този ден си беше дъждовен. Около нас на масите всички бяха чужденци – със самарите, раниците и картите, гледката беше една и съща на всички маси. Хапнахме набързо и тръгнахме покрай Термини към църквата Санта Мария Маджоре.
Самата църква, честно казано не ме впечатли особено – може би е по-внушителна вътре, но така и не влязохме. Вероятно и мрачното време придаваше малко по-скучен вид на пиацата и самата църква. През нея тръгнахме надолу към Колизеума.
Навсякъде по улиците беше пълно с предизборни плакати, сякаш сложени, за да ни подскажат какво ще видим първо на Колизеума. Приближавайки го и възхищавайки се на все по-увеличаващите се размери, забелязахме палатки на местата на статуите по стените на Колизеума! Ето къде ще се настаним следващия път!
Колизеумът
Когато застанеш пред стените му и се опиташ да си представиш как са вдигнали нещо такова, те обхваща едно чувство на безпомощност.
Построен между 70-а и 80 година Сл.Х и дострояван и реконструиран векове наред, това творение на брилянтния архитектурен ум на Римските инженери някакси те кара да мислиш, че модерните постройки са като дървени колибки в сравнение с мащабите на стените, които се изправят пред теб.
Още не мога да си представя гледката, която се е разкривала пред посетителя на Колизеума в неговото пълно величие – със статуите поставени във външните стени, хората, които щъкат по площада около него.. Сигурно е било неописуема гледка. 50,000 души е бил капацитета на трибуните – размер, който дори днес е трудно постижим за футболните стадиони по света. Да видиш подобно нещо, да стои гордо почти 2000 години, е гледка за милиони.
Тук решихме да си активираме Roma Pass-a. Билетът за посещение е 8 евро, като веднага ни офертираха за тур, който обхваща Колизеума, Палатино и Форума за 12 Евро. Този път решихме да ползваме гид, за да ни разкаже какво виждаме всъщност. Деси беше намерила и аудио гидове, така че бяхме достатъчно добре екипирани, за да разберем какво се е случвало тук.
Хванахме една група, предвождана от “Джони Браво” тип гид с лек тексаски акцент, който в последствие научихме, че се казва Паоло. Впитите дънки, окачения със двеста калъфчета и джобчета колан, веещия се перчем и тънката черна блузка добавяха този лек “нейтив” вид, за който бяхме дали 12-те евро. Малко механично и от части неразбираемо, Паоло започна да ни разказва историята на Колизеума.
Десетки хиляди по трибуните, стотици животни, гладиатори и жертви, изпипани до съвършенство сценарии на великите победи на Римската империя! Хляб и Зрелища!
Идва ми отново да гледам “Гладиатора”, за да мога да се опитам да си представя случващото се на това място! По дяволите, дори са наводнили арената, за да вкарат 2 кораба вътре, пресъздавайки морска битка! Как човек да си представи такова нещо!
За удобството на публиката, цели гарнизони са били впрегнати да държат въжета от външната страна, правейки подвижен покрив над целия Колизеум, за да държи сянка! Вътре може да се види самата арена – с подземието, като в едната част са реконструирали покриващия терен. Представете си асансьори, които изстрелват хищниците на различни места на арената, които са изскачали над главите на над 20 вида гладиатори! Дайте ми машина на времето!
Паоло ни поразходи и поприказва 40-ина минутки, като накрая ни остави да поснимаме и да пообиколим трибуните. Имахме 15-ина минутки, за да излезем навън, да поотпочинем и да тръгнем към Палатино. Там ни заведе друг гид – за съжаление не си спомням името и, но мисля че беше aнгличанка, поразително приличаща на Ема Томпсън, която, запленена от Римската история (по нейни думи), от 8 години живее в Рим и работи като tour guide.
Върхът Палатино
Лека-полека се събрахме и тръгнахме към вилата на Август, където ни очакваше и историята за създаването на Рим от Ромул и Рем и Римската Вълчица. Учудващо или не, всичко започва с непорочно зачатие… Останките от целия комплекс, който започва от Октавиан Август и надстрояван от почти всеки император след него в продължение на 400 години са пръснати из целия хълм. Стотици години на архитектурни трендове събрани на един хълм – просто се разхождаш сред руините и слушаш историята, в дъното на която отново седи жена!
За наша изненада, турът свърши пред Виа Сакра – входа към Форума. Всички пътища водят към Рим, а Рим е Форума!
След като няколко човека дадоха бакшиш под формата на 5 и 10 евро на “Ема Томпсън”, групата се разпръсна из градините на Август.
Прекарахме може би час и малко в градините на Август, любувайки се на безбройните портокалови дръвчета и снимайки почти всеки камък, който е дълбан векове по-рано.
И тъй като беше 4 Март, понакичихме 2-3 дръвчета с мартенички! За здраве и за Римско-Българската Дружба! Не влязохме в музея, тъй като трябваше да гоним и времето, а Форума си изисква време.
Римският Форум
Това е било сърцето на цивилизацията. Всичко, което се е случвало в познатия свят по времето на Римската Империя се е решавало на това място. Култура, Политика, Икономика – центърът на света е ситуиран точно до Колизеума. А според вярванията – Рим ще съществува, докато съществува Колизеума. Приемайки, че Рим е света, то какво по-добро място да се решават съдбините на една цивилизация от Римския Форум!
За съжаление, времето не ни позволи да прекараме повече време из останките от Форума. Започна да вали по-силно и общо взето не прекарахме много време вътре. Изслушахме аудио гайда и се отправихме към изхода.
Устата на Истината
Следващата спирка беше Устата на Истината – скулптура на лице, с отворена уста, за която легендата разказва, че ще глътне ръката на всеки лъжец, който я пъхне вътре.
Легендата била разбита, естествено, от… жена, която била хваната в изневяра. Нейният съпруг я предизвикал да тестват дали лъже, като мине през Устата на Истината. Пред събралото се множество, жената изсценирала нападение от любовника си, като го целунала, точно преди да мине през теста. След като отговорила на въпроса, целувала ли е друг мъж освен съпруга си с “Да”, но насила, Устата на Истината не отхапала ръката и, което в последствие снело доверието у хората в качествата на статуята.
За наше съжаление (или пък не ;) ) не успяхме да тестваме Устата, тъй като музеят, пред чийто вход се намираше вече бе затворил. Имаме време да си намислим въпроси до следващия път!
Островът на Тибър
След Устата, поехме към Трастевере, който се намира от другата страна на Тибър. Решихме да минем през Isola Tiberina – Островът на Тибър. Вече се бе свечерило, откривайки страхотна гледка на реката, осветена по стените на канала. На острова се намират Базиликата на Св. Бартоломей, както и болницата Fatebenefratelli, която продължава да работи и днес.
Трастевере
От другата страна на острова, навлязохме в Трастевере. Малки и тесни павирани улички, схлупени малки ресторантчета и … Санта Мария в Трастевере. Открихме я по случайност, привлечени от камбанния и звън. Оказа се, че всъщност е една от забележителностите на Трастевере. Сбита в двора между 3 блокчета, осветена отвсякъде, Църквата Санта Мария в Трастевере беше заслужената последна гледка за вечерта. Изчакахме камбаната да се успокои и тръгнахме да си търсим малко местенце, където да хапнем.
Докато се оглеждахме по ресторантчетата на една от малките пиаци, от единия изскочи симпатичен дядка, който ни попита как сме и откъде идваме. След като се поразлафихме малко, Папа Ре ни покани на по чаша вино вътре. Ако ходите в Рим и посетите Трастевере, няма да съжалявате, ако хапнете при Папа Ре! Трудно ще ориентирам който и да е, но ресторантчето се намира на Via Di S Bonosa в Трастевере. Ако успеете да го намерите – има страхотна паста и много вкусни пилешки пържолки! А наливното виното е фантастично!
След обилното хапване, поехме пеша наобратно към хостела. Върнахме се пак през Острова на Тибър, като разходката ни мина през все още изследваната и в реконструкция Аrea Sacra на Largo di Torre Argentina.
Оттам минахме и през Монумента на Виторио Емануеле и Театъра Марсело, който изглежда фантастично през нощта. Точно до него се намира и Форума на Траян с Траянския Пилон.
След не особено успешна сесия снимки на Колизеума по пътя към Термини се добрахме до хостела, където с приятно чувство на болки в краката, припаднахме на леглото…
Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев, Десислава Банева
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Един коментар
Успяхме да разгледаме Санта Мария Маджоре още първия ден от престоя ни в Рим, тъй като беше в непосредствена близост до хотела ни. Има 3 капели, едната даже се казва Сикстинската капела, като тази във Ватикана, само че е друга. В тази църква е погребан Бернини.
От двете страни на главната зала са подредени, изповедални, които са дървени с размера на телефонна кабина и има надписи за различните езици, когато някоя е заета свети червена лампичка отгоре, а човека който се изповядва е коленичил отвън пред малкото прозорче.
Има интересни барелефи и картини също.
Пред църквата се намира обелиск с фонтан. От чешмите на фонтана можете да си налеете вода за пиене. В Рим на много места можете да намерите чешми с годна за пиене вода, така че не бързайте да се харчите с шише с вода за 2 Евро.
Интересно е как за реставрирали Колизеума. От едната страна където е бил разрушен изглежда скосен и се забелязват кое е направено в по-ново време.