Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Към Ciao, Roma! (част 1), Ciao, Roma! (част 2)
Ден 3 – Фонтанът Ди Треви, Пантеонът, Пиаца Навона
“Честит Рождееен Дееееннн Слънцеее!!” – Така започна деня! Деси празнуваше рождения си ден, обикаляйки може би най-красивата част на Рим! И аз покрай нея ;)
Фонтанът на Тритон
До обяд хванахме страхотно, слънчево време и се опитахме да се възползваме максимално от показалото се слънце. Хванахме метрото до Пиаца Барберини, където видяхме първия от многото фонтани за деня – Фонтанът на Тритон.
Построен през 17 век от Бернини по молба на Папа Урбан VIII и изобразяващ морския гръко-римски бог Тритон, той е първият му самостоятелно изграден фонтан и последен за неговия повелител Папа Урбан VIII. Надявам се да си спомням правилно, но церемонията по откриването на фонтана е била много драматична, тъй като на самото откриване, в първия момент той не е заработил. В изблик на отчаяние, папата се обърнал и миг преди да си тръгне, водата изпълнила фонтана, за успокоение на тълпата и самия Бернини.
Пиаца Киринале
От Фонтана на Тритон се отправихме към Фонтана Ди Треви. Пътят ни мина през един малък и много кокетен парк, където спряхме на лаф с една френска двойка от Париж. Поздрави на Алис и Пиер, надяваме се да се видим в Париж ;)
Паркът ни изведе на площад Киринале и поредния египетски обелиск. За момент времето пак се смрачи, така че побързахме да стигнем до Ди Треви, преди да ни е заваляло.
Фонтанът Ди Треви
Все пак стигнахме фонтанът в последните слънчеви моменти. Въпреки че бяхме извън сезона, на фонтана тълпата си беше голяма.
Фонтанът Ди Треви е една от най-известните забележителности в Рим. Според вярванията, ако човек иска да се върне във Вечния Град, то трябва да хвърли монетка във фонтана през рамо и да не се обръща повече към него.
Според историческите факти, сегашния великолепен бароков фонтан, е бил част от системата на Римските Акведукти, които са водили вода от чистите извори в околността до публичните бани и канализацията. Чак през 17 век, Папа Урбан VIII е поръчал на своят любим скулптор Бернини да реставрира фонтана, придавайки му величието, което заслужава. Папа Урбан VIII, обаче, така и не успява да види завършеното творение, тъй като умира по време на реставрацията.
След кончината на папата, плановете за фонтана, разработени от Бернини се изоставят, като последното, което великия майстор прави, е да премести схемата така, че фонтана да е с лице към двореца Киринале. Въпреки, че не е завършен от Бернини, голяма част от неговите статуи красят това величествено място.
Може би заради факта, че около фонтана беше истинска лудница, не можах да усетя напълно красотата на това място. Сбито между околните сгради, и с множеството отпред някакси не ми въздейства толкова внушително колкото си представях. В никакъв случай не оставам с негативно отношение, но някакси не ми подейства така, както останалите места, които видях. Все пак – за да се върна и да усетя магията на Фонтана Ди Треви, пуснахме монетка през рамо и изчезнахме към Пантеона.
Пантеонът
Времето вече си се скапа и започна пак да вали. Това обаче никак не пречеше на всевъзможни мимове, актьори и улични музиканти да се забавляват с минувачите около тях. Единия мим си търсеше белята, бъзикайки мойто съншайн! Attenzione, Bastardo!
И така, стигнахме до Пиаца Колона и Пантеона.
Снимката във висока резолюцияДъждът нямаше кой знае какъв ефект върху цялата разходка. Все пак носете си качулка ;)
В средата на Пиаца Колона се издига Колоната на Марк Аврелий, на върха на която Папа Сиктий V “бодва” една статуя на Св. Павел – навик, който е спазен за почти всички египетски колони в Рим.
Построен през 27 г. сл.Х. от Маркус Агрипа, след това разрушен и построен отново през 126 г. сл.Х. от Император Адриан, Пантеонът се смята за един от първите духовни храмове в Римския свят. Първоначално е бил използван само и единствено от духовници, като в последствие е отворен за публичен достъп. Пантеонът се е използвал и като християнски храм – от 609 година от Папа Бонифаций IV.
За разлика от Фонтана Ди Треви, тук нямаше голяма тълпа от хора, които да изпълнят площада, като масивната постройка, отново заобиколена от сгради, показваше мощта на тази постройка, издържала теста на времето и издавайки величие сред заобикалящите го модерни сгради. Мрачното небе и лекият дъжд вкарваха така необходимата мистична нотка, за да остави едно чувство на смирение пред това невероятно човешко творение.
Пиаца Навона
Въпреки дъжда, бяхме си решили, че този ден ще видим и Пиаца Навона, на която може да се види известния Фонтан на Четирите Реки – Дунав, Нил, Ганг и Рио де ла Плата. От двете му страни се намират още 2 фонтана – на Нептун и Фонтана дел Моро.
Пиаца Навона е известна още като площада на нощния живот в Рим. От всички страни на площада има ресторанти, барове и кафенета. Множество продавачи на всякакви джунджурии, светещи, пиукащи, улични художници, музиканти и всякакви търговци и забавляващи люде се опитват да изтискат всяко възможно евро от туристите наоколо. Времето, което хванахме през деня, обаче, ни позволи да го видим без тълпата около фонтаните. Единствените ходещи по пиацата бяха ентусиасти като нас, заобиколени от почистващите камиончета, които лъскаха площада след като тълпата се е изнесла.
Замъкът Сан Анджело
След Пиаца Навона, решихме да си използваме и второто безплатно посещение на музей от Roma Pass-a, като се скрием малко от дъжда в замъка Сан Анджело. Междувремено беше вече време да поспрем за още едно кафе с кроасан. Незнам дали отново ще опитам някъде от този кроасан, но мястото което намерихме, ни отведе в рая на кроасаните!
След като похапнахме, се отправихме и към замъка.
Построен като Мавзолей за Император Адриан и неговото семейство, през вековете замъкът Сан Анджело се използва като крепост, затвор и накрая – като музей. Малко посмачкани от неблагоприятното време навън, се разходихме набързо из коридорите на замъка, колкото да знаем, че се пак сме го разгледали. Определено бих казал, че изглежда много по-добре отвън, отколкото отвътре.
Пред замъка се намира красивият Мост на Сан Анджело, покрит със статуи на 10 ангела. Преди началото на моста се намира и едно от най-удобните места за снимане на Ватикана с булеварда покрай реката, водещ към него.
От замъка трябваше да си хванем метрото, за да стигнем до Санта Мария Маджоре, близо до която се намира ресторантчето That’s Amore, в което празнувахме рождения ден! Внимавайте когато излизате от метрото в която и да е станция, защото, тъй като ми се бяха доверили да водя, обърках посоката и разходката мааалко се поудължи.. И все пак, денят завърши разкошно! Отново се насладихме на страхотно собствено бутилирано вино, от което не се сдържах да си донеса бутилка. Съншайн, Благодаря ти за тази вечер!
Очаквайте 4-та, последна част от разказа за Рим …
Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев, Десислава Банева
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
6 Коментари
Уникално е как промъквайки се през тесните улички, следвайки напътствията за фонтана Ди Треви изведнъж на гърба на една от “обикновените” сгради се открива фонтана и многото посетители около него. Тъй като беше най-слънчевата част на деня си потърсихме местенце където за малко да се скрием и без да искаме се натъкнахме на българската църква, която точно отдясно пред фонтана, подарена на българите от Папа Йоан Павел Втори. Там можете да чуете църковно-славянска музика и богослужение на български език.
Боян,
Благодаря Ви много за тези уточнения! На свой ред също много се радвам, когато успея да науча още нещо, заедно с материалите, които съм чел и слушал по време на своите обиколки! Не само това, но и всеки, който прочете пътеписа и Вашия коментар ще знае още нещо в повече, за да знае какво вижда отвайки в Рим. Далеч съм от мисълта, че материалите, които пиша са фактологически издържани, знанията ми в тази насока са все още ограничени. Радвам се, че има хора като Вас, които да поправят, когато мислят иначе, за да продължим да се интересуваме!
И благодаря за все пак позитивния тон ;)
Цитат : “Папа Сиктий V “бодва” една статуя на Св. Павел – навик, който е спазен за почти всички египетски колони в Рим. ”
Принципно е приятно даден читател да научи нещо полезно от нечий пътепис. Сатиричното е, когато авторът на текста в опита си да изрази дадено твърдение преминава границата на реалистичното. И читателят веднага попива информацията…. обаче при едно очевидно фактологическо несъотвествие какво правим ?
Първо : папата е Сикст като Сикстинската капела, а не Сиктий. Ок , обаче египетски колони – такова животно няма, пък даже имали “навик”, който е спазен за почти всички ” египетски колони “. Колоните на Марк Аврелий и Траян са римски , нямат нищо общо с Египет и затова се наричат колони, защото на върха винаги стои съответната личност ( с времето Ватикана си казала думата и съдържанието много се е променило ) . Вероятно сте искал да кажете за Петър и Павел – съответно заемат местата на оригиналните фигури на колоните. Абсурдно е да се говори под общ знаменател за несъществуващи обекти като египетски колони. Иначе прилично сте се справил с представянето на малка част от неизброимите римски забележителности. Успех в по-нататъшните писателски начинания.
elizabeth, няма как да се засегна от правилна забележка!
Времето наистина беше доста мрачно, което затруднява малко снимките, но имаше и определени кадри, на които тъмното и дъждовно небе прилягаха страхотно!
Благодаря и на Вас!
Жалко, че любителят фотограф попада на определено място в точно определен момент, когато не винаги има най-добрите условия за снимане… Иначе пишете доста добре, но – без да се засягате – обърнете внимание на членуването! Правилото е много просто. А думи като “папа”, “мавзолей”, “император”, “римски аквАдукт” и др. в средата на изречението, на български все още се пишат с малка буква, за разлика от английския, например.
Прав сте за фонтана “Треви”, аз също бях изненадана когато го видях. От филмите бях останала с впечатлението, че площадът е много по-голям. Но фонтанът наистина е много красив, независимо от тълпите от такива като нас. Успех в конкурса!
Ето това е една наистина красива страна. Тук историята, природата и архитектурата се сливат по един феноменален начин. Ако към всичко това прибавим и кухнята… ела ме ритни!