Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Ден 1 – Ватикана
“Буба, айде да ходим в Рим!”. Това чух един малко по-зимен ден през Декември. Деси пътува постоянно – много често в командировки в чужбина, а през останалото време пак пътува за ‘лежър’ и в България, и в чужбина. Аз пък от друга страна съм напускал България само, за да посетя съседите в Македония. Летял съм веднъж през живота си, но не помня, защото съм бил бебе. Това е идеалният случай да видя и аз, аджеба, малко свят!
Решихме, че най-удачния момент е Март. Още повече, че ще празнуваме и рождения и ден, което правеше Рим по-специална дестинация.
Първото, което трябваше да решим е дали да търсим нещо организирано, или да си скалъпим една екскурзия сами. След няколко консултации с наши приятели, стигнахме до извода, че не е никакъв проблем човек да си намери транспорт, настаняване и маршрут в Рим, без да има нужда от туристическа агенция. Тъй като имаше време, успяхме да намерим полет през Wizz за по 80-ина евро на човек – какво му плащаш. Заедно с полета открихме, че Wizz уреждат и автобусче от летище Фиумчино до гара Термини в Рим за по 16 евро на човек. След като уредихме пътуването до Рим, започнахме да ровим за хотел. Смятахме да преспим 4 нощувки, това ни даваше 4 пълни дни свобода да разглеждаме този невероятен град.
След като изровихме каквото можахме по форуми и пътеводители, се спряхме на варианта Хостел. Намерихме едно много евтино местенце, точно до гара Термини, което ни уреждаше идеално, тъй като трансфера ни от летището ни стоварваше точно там. Хостелчето се казва Sunmoon Hostel, като за цената си изглеждаше добре на снимките. Отзивите също бяха ок, поне бяха по-положителни от другите, за които се чудехме. Book-нахме набързо и зачакахме.
И отиването, и връщането бяха много ранни полети. Точно това беше и една от причините да не изберем една супер оферта за 4-звезден хотел, който обаче не беше в централната част на Рим. Може би следващия път.. Wizz тръгнаха от Терминал 1, минахме буквално за 10 мин., а на мен сърцето ми все повече се свиваше от нетърпение и любопитство – ще летя!
Честно казано, гледал съм безброй снимки от полети, но това, което наблюдавах през прозореца е неописуемо. През целия полет се състезавахме с изгрева, който се прокрадваше по повърхността на облаците, обхванали цяла източна Европа. Малки светлинки се подаваха от време на време между облаците, подсказвайки събуждането на градовете под нас.
Самолетът леко пикира над крайбрежната ивица на Адриатика и под аплодисментите на пасажерите кацна на летище Фиумчино. Досега не съм знаел, че в българските полети, пътниците поздравяват успешното кацане с ръкопляскане, а и по някога със свиркания и дюдукания, когато пилотът приземи самолета меко. Струва ми се забавно, но някакси, прекалено… Но пък може и да се радват пилотите на този навик.
Летище Фиумчино
Първото нещо, което трябваше да направим, след като си взехме багажа, беше да намерим спирката на автобуса на Wizz. Докато се озъртахме на изхода от терминала, търсейки някакви ориентири, един чичка с мустаци започна да ни обяснява нещо с широка усмивка, вкарвайки малко английски в разпаленото дърдорене. “I help, information, transport, ok!” се чуваше най-често, докато ни влачеше към едно от гишетата на терминала. Набързо се разбра нещо с хората на будката и ни завлачи навън. Още щом ни взе куфара, за да го мъкне той, ни стана ясно накъде отиват нещата, но беше невъзможно да го спрем и да му обясним, че не искаме такси, защото имаме превоз. Чак като натовари куфара в един миниван и ни обяви цена от 80 евро, разбра, че не искаме превоз от него! Автобусът на Wizz не бил минавал вече цели 3 дни според мустакатия спец! „Три дей бус но хаве, но хаве бус, но!!!!”! Беше готов да си жертва надника и да ни закара “само” за 80 евро, като даже щял да ни даде и касова бележка, или “рисийт”. Благодарихме му сърдечно и отидохме на спирката, където, О, Чудеса! Автобусът си седеше кротко, около него се бяха скупчили една група българи и си чакаха чинно да тръгне.
Пътуването до Термини мина все едно за части от секундата. Направо се разбих от трафика и начина, по който италианците шофират.. Няма ленти, няма мигачи.. Колите правят някакви странни маневри, за да избегнат ятото скутери около тях, а в цялата тази лудница нашият шофьор все едно караше Хамър в пустинята.. Минавайки през трамвайните линии, рейсът ни безгрижно стигна до Термини, откъдето започна нашето крачене по римските улички.
Настаняването в хостела минаваше първо през пералнята, която се държеше явно от собствениците на Sunmoon. Добре, че разгледах района през google streets преди това, та само с една малка грешка се ориентирахме къде да го намерим. Бяхме запазили стая със собствена баня, която като дойдохме в хостела още не беше оправена, така че само си хвърлихме багажа при Пакистанчето на рецепцията (поздрави от нас!) и веднага тръгнахме към Ватикана, спазвайки план А на маршрута ни за 4-те дни!
Идеята ни беше следната: тъй като си бяхме взели Roma Pass решихме, че първо ще видим Ватикана, защото за там този Pass не действа. По този начин щяхме да се възползваме от pass-a пълни 3 дни от следващия ден.
Какво всъщност е Roma Pass: За 25 Евро получаваме пропуск, който ни дава отстъпки във включените в него музеи и археологически обекти, плюс ползване на градския транспорт безплатно. В този лист влизат почти всички такива обекти в Рим, с изключение на Ватикана. Като бонус, първите 2 обекта, които посетихме бяха безплатни. Roma Pass е валиден за 3 дни от датата на активирането. Трябва да кажем, че определено си заслужава. Освен безплатните услуги, най-малкото си беше удобство в метрото.
И така…
Хванахме си метро за по 1 евро от Термини и слезнахме на станция Ottaviano, на 15-ина минути пеша от Ватикана. И оттук се започна… още с приближаването на Свети Петър, отвсякъде изкочиха гидове, които ни увещаваха, че ще чакаме цял ден на опашките, ако не им платим 45 евро за гид. “The most important thing is to skip the massive queue!”. Сиреч, те щели да ни вкарат, без да чакаме опашките. При някои от тях свалихме цената до 35 евро, но все пак, решихме че няма смисъл да даваме толкова пари и си продължихме напред.
Вървейки към входа на Свети Петър, все още нямахме кой знае какви очаквания за Базиликата и Музеите. И двамата си говорехме, че чак пък толкова да гледаме вътре папските вещи няма нужда, а по-скоро да си поседим на площада и да решим накъде да щипнем.
Снимката във висока резолюцияГастрономията можеше да се види абсолютно навсякъде! Гладни няма да останете!
Площад Свети Петър
Влизайки през входната арка, обаче, всички планирания и мисли секнаха. Знаех, че ще ахна като видя площада, но не знаех колко е масивно и красиво всичко това, което се разкри пред мен. Статуите върху околните колони, Обелискът пред Базиликата, фонтаните, самия площад – наистина фантастична гледка.
Времето беше доста облачно, което придаваше още малко мистика към изваяните до съвършенство сгради и елементи. Още тук разбрахме, че сме уцелили страхотно време, по което да посетим площада, тъй като нямаше кой знае колко народ – няколко групи, една сватбена двойка и ние. Даже и гълъбите отсъстваха…
“Огромната опашка” (“The Massive Queue”) пред входа за Базиликата влезе буквално за 10 минути. Тук идва моментът да дам съвет – оставете си българските ключовете и българските стотинки в хостела, за да не изглеждате глупаво по детекторите ;) От личен опит…
Базиликата
О, неразумний юруде, ти който не си зареждаш батерията на фотоапарата… Нещо невероятно е вътре. Никога не съм очаквал, че ще видя това, което видях вътре. Всеки инч от стените, тавана и пода е изписан в детайли. Скулптури, фрески, прозорци. Счупи ми се врата да се въртя. За съжаление не видяхме Скулптурата на Пиета на Микеланджело, но така или иначе – изживяването бе фантастично. И това беше само старта.
След като пообиколихме малко, решихме да се качим на купола на Базиликата. Срещу 5 евро билетче, започнахме да изкачваме стъпалата нагоре. Разбира се, има и асансьор за 7 евро, но това беше първия ни ден в Рим – рано за такива удобства. Бяхме предупредени, че стъпалата са над 320. И започнах да броя… на 280 вече спрях, а бяхме на 2/3 от края. По-голямата част си е коридорче със стъпала. В горната част на купола нещата поотесняха! Стигнахме до междинната част, която ни изкарва на покрива точно в основата на купола.
Снимката във висока резолюцияДоста трябваше да си поемем въздух, за да минем по тези коридорчета, но си заслужаваше!
Започна да се открива гледка към околностите, но абсолютно несравнима, с това, което се откри пред нас най-горе. Продължихме изкачването, ходейки под наклон по облата стена на купола. Сумрачно, вече леко потно, но изпълнени с очакване и трепет стигнахме до горната платформа, точно под върха. Оттук се вижда цялата вътрешност на базиликата.
Хората пъплеха като мравки в далечината, а ти не можеш да възприемеш огромното човешко творение, което се разстила пред теб. Това, което отдолу мислиш че е нарисуван купол, се оказва десетки квадратни метра мозайка, обхващаща цялата повърхност на купола.
Това, обаче, не беше всичко. Изкачвайки се по стълбичка, наподобяваща пожарен канал се качваш още малко, за да стигнеш до истинската гледка – площада Свети Петър, Градините на Ватикана и цял Рим от върха на Купола, който се вижда отвсякъде и вижда всичко! И вече разбираш смисъла на тези близо 400 стъпала, охкането и пъшкането – видяхме съвършенството!
Музеите на Ватикана и Сикстинската Капела
Все още запленени от видяното, слизането не се усети кой знае колко. Малко спирки за почивка по пътя и вече бяхме обратно на площада. Следваха музеите на Ватикана и Сикстинската Капела.
Тук пак трябваше да вземем решение какви билети да вземем. 15 Евро е самия билет, за още 10 получаваш и аудио гид. Нашата цел всъщност бе Капелата. Музеите със сигурност щяха да бъдат интересни, но те бяха преход към истинското върховно преживяване. Още в София ни бяха предупредили, че Сикстинската Капела е всъщност последна. Трябваше да минем през всички зали, за да видим величието на Микеланджело, Рафаело и Бернини. Замисляйки се сега, това разпределение е изключително благодатно, тъй като виждаш почти всичко преди Капелата. В дадени моменти ни идваше малко в повече, дори към края вече ни втръсна да гледаме по всички стени, та и по пода и тавана карти, платна, завеси, картини, икони, фрески, статуи, скулптурища и скулптурки, орнаменти и орнаментченца, бутайки се през групите деца и лелки от Владивосток.
Изтощени физически и емоционално, напредвахме към входа на Сикстинската Капела. Влизайки започнах да си мисля, че след всичко, което видях няма да се впечатля толкова, колкото предполагах…
Прекрачвайки входа, забравих всичко. Имах чувството, че влизам в някакъв виртуален свят, който разкрива пред мен цялото въображение на една цяла епоха. Добре, че си намерихме място на една от пейките, за да не паднем на земята. Чувството на допира със съвършенството, което ме изпълни в Сикстинската Капела ме държи и до днес.
Това е нещо необикновено, нещо, което те държи да продължиш напред. Няма думи, няма снимка, която да опише чувството на цялост и единност, което все още усещам, сещайки се за видяното в Сикстинската Капела. Оттук нататък, вечерта бе просто миг, който мина бързо, докато смеля видяното вътре.
От Ватикана отново си хванахме метрото за към Термини, тъй като вече бяхме наистина изтощени, а и се свечеряваше. Станали преди 5 сутринта, тежестта на клепачите започна да се усеща все повече. Не можех обаче да пропусна пастата! На една пряка от хостела, си намерихме ужким уютно ресторантче, което, обаче, беше абсолютно празно. Следващите дни открихме, че ресторантите започват да се пълнят след 10 часа. Хапнахме набързо и отидохме в хостела, за да си видим стаята.
Влизайки в нашата стая, останахме доста изненадани. Винаги си проверявайте по няколко пъти какво резервирате, сайтовете явно правят грешни заявки. Дадоха ни двойна стая с обща тоалетна, въпреки че през сайта платихме за собствена. Това обаче нямаше кой знае колко голямо значение. Хостелчето беше готино – чисто и спретнато. На 7-8 стаи се падаха 4 тоалетни с баня, като може би само веднъж или два пъти ни се наложи да се изчакваме. Стаята беше много семпла, но за цена от 20-ина евро на вечер беше екстра. Климатик и ТВ имаше, но не работеха.. След изкарания ден, за какво ти е ТВ – нали има легло!
Първият ден в Рим бе точно такъв, заради какъвто отидохме – неописуем!
Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев, Десислава Банева
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
9 Коментари
Наскоро се върнахме от семейно пътешествие в Рим. Времето беше разкошно! Бяхме 5 човека и бяхме наели апартамент в хотел, близо до гара Термини, точнно до базиликата Санта Мария Маджоре. За 3 нощувки излезе около 430 Е всичко. А имаше място и за още 1 човек. Хотелът се казва Боуароте и е само на 15 мин. пеша от Колизеума. Иначе двойна стая излиза около 100Е на вечер.
Всяка сряда от 10:30 на площада Сан Пиетро има аудиенция с папата, където за около 15 мин, папата проповядва и благославя. След това може да се посети катедралата Сан Пиетро. Хората се нареждат на една дълга опашка, която върви много бързо. “Пиетата” на Микеланджело е точно двясно от входа, зад стъклена преграда. Неописуем шедьовър! Балдахина пред олтара е дело на Бернини, на тавана отвътрешната страна има слънце и гълъб. Всичко там е прекалено Гранде.
Музеите на Ватикана си заслужават вниманието. Не забравайте да си носите студенстките книжки и ИД карти, ще ви направят отстъпка от билетите за вход.
След като ги разгледате, можете да се върнете обратно на площада Сан Пиетро и да продължите по широкия булевард с колоните към Сант Анджело и да минете през моста на Ангелите, с изящните склуптори на Бернини и учениците му. От там тръгнете към пияца Навона, един от най-хубите площади в Рим. С много приятни кафенета, фонтани и много артистична атмосфера. Има много художници, които рисуват портрети и предлагат картини. Има и представления на живо от “артисти” на свободна практика. Можете да си купите и чанта с надпис “ПРАДА” на далавера, която мургави брадърси предлагат на спазаряване.
От Навона можете да тръгнете към Пантеона, на 10 мин път, след това към Парламента /работното място на Берлусконе/ и площада с колоната на Марк Аврелий.
Носете си удобни обувки. Ще се разбиете от ходене.
absoliutno zaslujena nagrada! to4no opisanie,cenna informacia i nai ve4e tipi4en pateshestvenik!
Мария, Благодаря!
Ивет, много се извинявам, че не съм отговорил.
Метрото хванахме първия ден, тъй като Roma Pass важи за 3 дни, затова решихме да го активираме на втория ден. Затова пиша за метрото 1 евро, тъй като с него отидохме до Ватикана, веднага след като си оставихме багажа.
Иначе Рома Пас ти дава неограничен достъп до градския транспорт. Използва се като магнитна карта. Честно казано не помня да сме ползвали друг транспорт, освен метрото.
Поздравления за победата и честита награда! Пожелавам ти да си я използваш със здраве при следващите интересни пътувания!
Аз имам едно въпросче – казваш, че Roma Pass ти позволява да използваш безплатно градския транспорт, включително и метрото, а веднага след това пишеш, че сте хванали метрото за по 1 евро ? Всъщност безплатно ли е или просто е с намаление?
Много се радвам, че ви харесва! Дано и 2-та част ви се услади толкова!
Go baby, go :)
Забавен разкав…ще чакам още с интерес!
Много увлекателно и интересно, същевременно и полезно!! Имахме идея да ходим в Рим есента, която поотпадна, но Вашия разказ отново ме запали!!!