Ciao, Roma! (част 4)

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Към Ciao, Roma! (част 1), Ciao, Roma! (част 2), Ciao, Roma! (част 3)

Ден 4 – Пиаца ди Спаня, Паркът и Галерия Боргезе. Нощен Рим.

Най-топлият ден от четирите. Още сутринта слънцето грейна, изкарвайки хората навън в съботния ден. Взехме си довиждане с кафето срещу хостела, където закусихме като за последно и се отправихме с метрото към Пиаца ди Спаня и Испанските Стъпала.

Испанските Стъпала свързват Пиаца Ди Спаня и Площада пред църквата Trinità dei Monti, която е била под патронажа на Борбонските крале на Франция. На самия площад Спаня пък се е намирало тогавашното испанско посолство. Испански стълби, водещи към френска църква, в италианския Рим – идваща да покаже изключително политизираното действие на църквата през средните векове.

Самите испански стъпала са основна забележителност през туристическия летен сезон, като биват покривани целите със цветя отгоре до долу. Освен това, там се провеждат много модни ревюта на всички големи модни марки.

Както и на Фонтана Ди Треви, гъчканицата пред Фонтана на Старата Лодка на площада пред стълбите ни накара да не се заседяваме много и да тръгнем към Парка на Боргезе и Медичите.

Паркът Боргезе

Над Испанските Стъпала се намира най-големият парк в централната част на Рим – Парка Боргезе. На неговата територия се намират Вилите на рода Боргезе и на рода Медичи – най-авторитетните и богати фамилии в Италия през 16-ти и 17-ти век.
В парка се намира и Галерия Боргезе, където са изложени призведения на различни автори, но най-впечатляващото – скулптурите на Бернини.

Една от първите вили, които ни посрещнаха на входа на парка Снимката във висока резолюция

Една от първите вили, които ни посрещнаха на входа на парка

Това беше и нашия ден за релакс! За да влезем в Галерия Боргезе, трябваше да си направим резервация за точен час, като решихме да влезем в 17:00, за да можем да използваме хубавото време за разходка из парка.

По съвет на приятели си взехме рикша, с която обиколихме парка и намерихме къде е галерията. С рикшата си е цяло рали по алеите, доста погледи събрахме ;) Даваха под наем и сегуейчета, но едно, че не намерихме откъде, а и цената беше 20-25 евро на час, та нямаше смисъл.

Направо бях като Фитипалди с тази рикша! Снимката във висока резолюция

Направо бях като Фитипалди с тази рикша!

Като за парк си взех едно кенче морети и се опънахме на поляната да помързелуваме, преди да почнем да обикаляме галерията. Чудех се дали ще дойде охрана или патрулка, която да ми сецне удоволствието от биричка в парка, но властите не ми обърнаха внимание, въпреки че на няколко пъти минаха покрай нас.

След като се належахме, отидохме да пием по кафе и в зоологическата градина, която така или иначе беше затворена.

Навсякъде кафенце, капучино, еспресо Снимката във висока резолюция

Навсякъде кафенце, капучино, еспресо

Галерия Боргезе

Галерията всъщност е родствена къща на фамилия Боргезе. Един от тях – Сципион Боргезе е бил и патрон на Бернини и Караваджо, като е събирал техни произведения за своята вила. В сегашно време, вилата е превърната в галерия, събираща в себе си изящните скулптури на Бернини, платната на Караваджо и дузина художници и хора на изкуството.

В галерията може да се влезе само с предварително резервиран билет, който има начален и краен час. Не се допускат посетители с чанти, якета и раници, като е задължително да се оставят на гардероб, така че имайте го в предвид. Нас ни пуснаха с малка дамска чантичка, но след много увещания на лелката, която събира билетчетата.

Самата галерия е повече от впечатляваща. Не бих се нарекъл човек на изкуството, но когато видяхме статуите на Давид и Apollo and Daphne на Бернини просто замряхме от възхищение.

Черешката на тортата бе скулптурата на Антонио Канова – Венера Виктрис. За образец, Канова е използвал Паулина Бонапарт – сестрата на Наполеон Бонапарт и съпруга на Камило Боргезе. Скулптурата е била изключително дръзко творение, тъй като Паулина Бонапарт позира гола от кръста нагоре, легнала на мек диван. Извивките на дюшека, върху който е легнала са толкова детайлни и правилни физически, че дълго време не можехме да повярваме, че са част от мраморната скулптура.

За съжаление, в галерията е забранено да се снима, но все пак, ето я и Венера Виктрис:

изт.: images.google.com

изт.: images.google.com

както и Статуята на Daphne:

изт.: http://www.flickr.com/photos/videolux/

изт.: http://www.flickr.com/photos/videolux/

След видяното в тези зали, обиколихме и стаите на вилата, изпълнени отгоре до долу с платна от цялата епоха и вече поизморени, решихме да приключим културната обиколка, като дадем старта на нощната такава!

Нощен Рим – Ватикана, Сан Анджело, Пиаца Навона и Пантеона

От Парка Боргезе хванахме метрото за 2 спирки, за да слезнем отново на Ватикана.

Свети Петър през нощта също не е гледка за изпускане. Фантастично осветена, в меки цветове, Базиликата изглежда някакси смирено, сякаш чакаща новия ден.

Свети Петър през нощта Снимката във висока резолюция

Свети Петър през нощта

Свети Петър през нощта Снимката във висока резолюция

Свети Петър през нощта

Замъкът Сан Анджело, както и моста пред него през нощта според мен са в пъти по-красиви и величествени отколкото през деня. Светещите статуи на моста изглеждат като истински ангели, спуснали се от небето, защитавайки минувачите, докато преминават от единия към другия бряг на Тибър.

От другата страна се запътихме към Пиаца Навона, където исках да поснимам фонтаните. За моя радост нямаше много народ, като успях да щракна няколко кадъра и там.

От Навона се запътихме отново към Пантеона. Също както и през деня, останах поразен от гледката и величието на този храм. Въпреки, че едната му страна е в реконструкция, скелето някакси се губи в цялостната структура на храма и става лесно да се абстрахираш от присъствието му.

Великолепният Пантеон Снимката във висока резолюция

Великолепният Пантеон

След Пантеона тръгнахме към Фонтана Ди Треви, където бяхме сигурни, че ни очакваше същата тълпа от предния ден. Точно започна да се показва крайчеца на площада, когато Деси се спря и извика: “Еееее, нали не трябваше да го виждаме, за да се върнем!”… Добре, че беше тя, защото има още доста неща да разгледаме от този величествен град.

От наистина…
Вечния Град!

Автор: Николай Колев
Снимки: Николай Колев, Десислава Банева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Италия . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

2 Коментари

  1. Dora Nedzhina
    Изпратен 09.10.2011 на 10:21

    Бях на екскурзия в Италия през 2008 г и посетих голяма част от описаните места. Четейки Вашия подробен пътепис отново бях там. Благодаря Ви и Ви пожелавам да посетите още много красиви, спиращи дъха места. Успех в конкурса!!!

  2. Снежана Стайкова
    Изпратен 30.04.2010 на 23:28

    Обичам Италия, харесва ми!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи