Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Имах щастието да посетя Сиан – душата на Китай, град – символ на началото, първата китайска столица. Продължава да бъде столица и по-късно – по време на тринадесет династии.

Когато се върнах в Пънлай и разказах на приятелите за пътешествието, се оказа, че никой от тях не е виждал Осмото чудо – Теракотената армия на живо… Те са толкова млади, а страната им – огромна и с древна история – има забележителности за цял един човешки живот…

Китайците казват: „Смисълът на живота е в това – да трупаш неща, които можеш да вземеш със себе си”. С идеята да трупаме впечатления, красиви спомени и мъдрост взехме следобед самолета от Нандзин и след три часа полет – ето ни в Сиан (Западно спокойствие е преводът), едно от родните места на китайската цивилизация по поречието на Хуанхъ – Жълтата река. Старото му име е знаково – Chang` an означава Вечния град, историята му е на повече от три хиляди години!

Отправната точка по Пътя на коприната и дом на прочутата Теракотена армия, градът си е спечелил световна слава и е с най-голям брой исторически и културни реликви в цялата страна. В него има и 51 университета.

Казвам се Аманда и ще бъда вашият гид в Сиан през двата дни. Какво искате първо да посетите? – усмихна се лъчезарно младата жена, която ни посрещна на летището. Китайците, които работят с чужденци, обикновено си избират някакво европейско име, с което се представят, за да улеснят общуването; много помага.

Настаниха ни в Императорския хотел „Западна столица” в самия център. С гръмките названия в Китай сме свикнали, но хотелът наистина си заслужава името – величествен и луксозен. На другия ден открих в страничните улички очарователни стари магазинчета и работилници, в една от тях дори изработваха дракони за прочутия танц.

Хотел в старинен стил

На сутринта Аманда ме очакваше във фоайето (съпругът ми беше зает служебно). Беше довела и братовчедка си Ева – студентка по изобразително изкуство, за да „упражнява езика”. Обичайно е младите китайци, които изучават английски, да не пропускат възможност да поприказват с чужденци заради „упражнението”. Девойката беше тиха и притеснителна, не вземаше участие в разговора ни, но явно й беше достатъчно да слуша.

Аманда (вдясно) с братовчедка си Ева

Така малката ни групичка застана на тротоара в очакване на такси. В осем милионен град да се хване такси е трудна задача, както се убедихме много пъти по време на престоя ни… Но скоро късметът ни проработи и вече пътувахме към действащия будистки храм Син Шан – всъщност цял манастирски комплекс, един от най-старите в Китай – в сърцето на града. С царствено достолепие той съжителства с небостъргачите наоколо, без това да изглежда еклектично.

Портата на един от най-старите будистки манастири в Китай

Първият от поредицата храмове в комплекса

Традиции и съвременност