Към Сиан и китайската призрачна армия (1)
Мина много време от пътуването ни до Сиан, но дълго тази тема ми бягаше. Бях твърде респектирана от всичко, което видях. Спомените ми са ярки и живи, сякаш вчера сме били там. В Сиан всичко е най-старо, най-голямо и уникално. Как се разказва за такова съвършенство… Реших най- после да пробвам – съвсем обикновено – пък дано се получи.
След Стария квартал се насочихме към Градската стена, която не е само най-цялостната добре запазена архитектура от древните китайски градове, но също и най-голямото древно военно укрепление в света.
Изграждането й започва през 194 г.пр.н.е. Възстановявана е на три пъти – през 1568, 1781 и последно – през 1983. Спойката между камъните е съдържала екстракт от лепкав ориз (същото съм чувала и за Великата китайска стена). Портите към града са четири – по една от четирите посоки на света – и са носили поетични имена: Източната – „Вечна радост”, Западната – „Хармония и мир”, Северната – „Завинаги хармония”. Хората са се молели за мирен живот, без бедствия и гибелни огньове…
Наближаваме Южната порта, която е най-богато декорирана, надписът над нея гласи: „Мир завинаги”. В традиционната китайска култура югът е, където живее Огънят на боговете.
Построена е през ранната династия Sui (Суей) – (581 – 618 г.). Важни правителствени церемонии обикновено се провеждат на площада зад нея. – Тук се събираме младите хора на 25 декември да празнуваме Коледа – разказва Аманда. Не, не че са християни, просто феноменът „китайска култура” се формира днес не само от колоритната древност и традиции, но и от наводнението на нови световни културни влияния. Най-лесно си проби път Свети Валентин – кой не харесва Празник на любовта! Определено открих различия във възприятията на хората от малкия и от големия град, както е и навсякъде по света. В малкия Пънлай по-късно и по-бавно навлиза западната култура… Но е неизбежно. И друго – тук никой не ме гледаше втренчено, не се впечатляваха толкова от чужденци. Продължение
