Остров Лимнос, Гърция (част 2)

Към Остров Лимнос, Гърция (част 1)
Пристигнахме на Лимнос в 1 през нощта и леко притеснени за настаняването ни. Явно закъсненията на ферибота са обичайни, защото всички знаеха кога ще пристигне и проблеми със студиото нямахме. Полвин час по-късно се настанихме се в село Калиопи, което е най-близкото до залива на сърфистите (~ 2 км.), на плажа Керос – Surf Club Keros: Limnos – Keros Beach

Близо до плажа е организиран много хубав къмпинг с ресторант, с част за палатки и част с монтирани “луксозни палатки”, които отвътре изглеждат като хотелски стаи.
Нашето пристигане беше доста импровизирано, затова мястото ни за спане беше студио в селото. Никой от нас не караше кайт сърф, така че местоположението на квартирата не беше проблем.

На плажа Керос в момента (2012 г.) има две сърф училища – “Сърф-клуб Керос” и “Българското училище”, като не може да се отрече голямата предприемчивост на българите. Българското училище е по-голямо и е заело стратегически по-добро място.

Село Калиопи е типично малко, китно, гръцко селце (с население от 300-400 души) с един магазин и две, три кръчми. Едната беше новооткрита, покрай засиления интерес на туристите (в мнозинството си българи) към острова. Храната в кръчмата беше отлична и горещо я препоръчвам на всички. Не помня името и, но се намира много близо до църквата.

В близкото село Контопули има баничарница и още няколко кръчми, но пак казвам че тази в Калиопи беше с най-добра храна и с добри цени.

Гърците на Лимнос са надушили перспективния туристически бизнес и за разлика от по-назадничавите домакини на Халкидики, на острова има безплатен wifi интернет във всяко заведение, дори и в село Калиопи.

След като погледахме сърфистите на плажа, решихме да се разходим из острова, в търсене на други забележителни места.

Попаднахме на изоставен хотелски комплекс с множество сгради и бесейни в руини. Това беше единствения признак на някаква криза, който забелязахме на острова.

Гърците в нашето село го бяха ударили на живот с песни и танци буквално до зори,
а през деня си правеха “сиеста”. Кафенето-ресторант на центъра на Калиопи отваряше към 11, после затваряше към 1 и отново отваряше след 17 ч. Единственият магазин в селото работеше от ранни зори, но също затваряше следобед. Работеща банка не видяхме на целия остров, въпреки че на някои имаше надписи “24 часа нон стоп”…

Докато обикаляхме острова и малките селца и заливчета, попаднахме на малка лагуна с плитка, прозрачна вода и гладка като езеро повърхност.

Направи ми впечатление, че на Лимнос няма маслинови дръвчета и цикади. Така, че който се дразни силно от звука на цикадите в Гърция, може спокойно да отиде на почивка на острова.

Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева