Бях приятно изненадан, когато разбрах, че поредицата пътеписи за ИРАН и държавите от района на Кавказ печели голямата награда от конкурса. Първата ми работа беше да се свържа с членовете на журито и да им благодаря лично. Срещнах се и със собствениците на туристическата агенция Александър Тур, която е спонсор и предоставя наградата. От агенцията направиха резервацията в Стримон СПА клуб. Всъщност, голямата награда от конкурса представлява две нощувки със закуски в този петзвезден кюстендилски хотел.
През първата половина на февруари 2013 година с Веселка си взехме отпуска в петък и посетихме хотела, оставайки в Кюстендил до неделя.
Петзвездният хотел Стримон СПА Клуб в град Кюстендил, Западна България
Петзвездният хотел Стримон СПА Клуб в град Кюстендил, Западна България
Интересно беше да научим, че Балканският алианс на хотелиерските асоциации е присъдил наградата „Хотел на Балканите за 2012 година“ на Стримон СПА Клуб.
Освен закуски с нощувки, в резервациите се включваше ползване на басейн, римска баня, сауна, фитнес, паркинг. Допълнително, срещу заплащане, биха могли да се ползват доста други процедури и услуги.
Първото приятно впечатление беше от персонала, любезен и компетентен. По отношение на обслужването не бихме могли да имаме никакви забележки.
Условията в стаята отговаряха на петзвезден хотел. Единствената дребна забележка е, че връзката с интернет беше кабелна, а не безжична.
Оргинално е решението на мениджмънта вечер след 20.00 часа човек от персонала да минава по стаите с кошница бонбони, пожелавайки приятна вечер на гостите. Това е както изненадваща, така и спорна процедура. Спорна, защото не е особено приятно когато си се отпуснал в стаята някой да ти чука на вратата, а ти да се обличаш за да му отвориш.
Определена „тежест“ на обстановката придаваха множеството картини по стените, репродукции на едни от най-известните творби на класически майстори на четката.
Картини по стените на коридорите и фоайетата на хотела 
Картини по стените на коридорите и фоайетата на хотела 
Картини по стените на коридорите и фоайетата на хотела 
Изненадващо за нас хотелът се „радваше“ на много посетители в началото на февруари. По това време нито има някакви празници, нито е сезонът на отпуските и ваканциите. По наши наблюдения, в петък вечерта около половината от стаите вече бяха заети, а в събота се напълни целият хотел.
Посещавали сме Кюстендил не веднъж, тъй като градът се намира на по-малко от 60 километра от Перник, където живеем. Този път, обаче, се отнесохме към Кюстендил като туристи и обиколихме основните му забележителности.
Централният площад на Кюстендил, гледан в посока към хълма Хисарлъка
Днес Кюстендил е областен център и балнеоложки курорт със запазени археологически и архитектурни паметници. Населението е 44 хиляди жители, докато в началото на 90-те години от миналия век същите са били 57 хиляди. След освобождението от турско робство градът е наброявал 10 хиляди души.
Открити са следи от селище на това място, съществувало преди 8 хиляди години. През 5-ти век преди н. е. около минералните извори се оформя голямо тракийско селище. Става град в началото на 2-ри век от н. е. с името Пауталия. Римляните го превръщат в голям административен, стопански, културен и балнеоложки център на региона.
В началото на 9-ти век градът е включен в пределите на Българската държава. През средновековието носи името Велбъжд. През периода 1018г.÷1204г. градът е в състава на Византия. След превземането му при цар Калоян той става отново български, оформяйки се като икономически и духовен център в Западна България. Един век по-късно Велбъжд е завладян от сърбите и през първата половина на 14-ти е в състава на сръбското кралство. През втората половина на същия век градът става столица на държавно образувание между реките Вардар и Струма, начело с владетелите от фамилията Деяновци (Драгаши). В края на 14-ти век Кюстендил е завладян от османските турци и става административен център на Кюстендилския санджак (област), включващ 14 каази (околии). Християнското население е прогонено, част от него е избито, а друга част е помохамеданчена. Заселват се турски семейства и градът придобива ориенталски облик. През 18-ти век започва заселването на българи християни, които през периода на Възраждането бърза нарастват. Построяват се черкви, училище и читалище. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, а през 1872 година се основава революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 година.
След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на 20-ти век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. В годините на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервена фабрика, Завод за прежди и други. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство и се оформят четири съвременни жилищни комплекса. Градът се утвърждава и като балнеоложки курорт.
Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”.
През последните години се развиват хотелиерството и туризма.
Сградата на общината в центъра на Кюстендил
Сега нека да „видим“ някои от основните забележителности в град Кюстендил.
Историческият музей се намира близо до гарата. Основан е в далечната 1897 година и е един от най-старите музеи в България.Археологическата експозиция е в зала Асклепий и включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от 6-то хилядолетие преди новата ера до 17-ти век.
Регионалният исторически музей в Кюстендил
Римските терми (обществени бани) са изградени през 2-ри и 3-ти век от н. е. в района на голям минерален извор. На площ от около 1000 кв.м. са разкрити части от 6 помещения, които се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Снабдени са с централна отоплителна инсталация. Между отделните помещения има засводени отвори за преминаване на топлия въздух. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри.
Джамията „Ахмед бей” е построена в средата на 15-ти век, в съседство с римските терми. Входната аркада, покрита с три малки купола, е запазена в оригиналния си вид. През 1904 година силно земетресение разпуква минарето и то е премахнато Понастоящем в джамията е уредена изложбена зала на Кюстендилския музей.
Джамията „Ахмед бей” от 15-ти век е поделение на музея в Кюстендил
Главата на цар Самуил (10÷11 век), възстановена по запазения му череп – експонат от музейната експозиция в джамията „Ахмед бей”
Пиргова кула се намира на стотина метра от римските терми. Названието ѝ произхожда от гръцката дума „пиргос”, което означава кула. Построена е в началото на 15-ти век. Изпълнявала е отбранителни функции. Състои се от приземие и три етажа. Височината ѝ е над 15 метра, а основата е квадрат със страна 8 метра. Строена е с материали от античните терми.
“Чифте баня” е турска баня, построена през 1489 година върху основите на асклепиона (храмов комплекс, посветен на бога на медицината Асклепий) в римския град Пауталия. През 1910 година е частично разрушена и върху основите ѝ е изградена нова модерна градска баня, преустройството и реконструкцията на която завършват през 1913 година.
Едновековната градска баня, построена върху основите на турската 'Чифте баня'
Възрожденската черква “Успение Богородично” се намира в централната част на града, в непосредствена близост до площада. Построена е през 1816 година на мястото на средновековна черква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Тя е действащ храм на Българската православна църква. През 1883 година е построена камбанария с височина 11 метра.
Черквата 'Успение Богородично'
В къщата-музей “Ильо войвода” е уредена експозиция на тема „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българите от 15-ти век до Освобождението и приноса за освобождението и обединението на българския народ в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
След Освобождението, от 1878 година до 1898 година в къщата живее Ильо войвода- един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение, командир на доброволческа чета в Руско-турската освободителна война от 1877÷1878 години. Къщата е реставрирана през 1979÷1980 години и е открита като музей през януари 1981 година. Заедно с паметника на войводата и реставрираните къщи на други 2 национално-революционни дейци от Кюстендил оформя цялостен възрожденски мемориален комплекс.
Къща-музей 'Ильо войвода' с музейна историческа сбирка към Кюстендилския музей
Къщата-музей “Димитър Пешев” съдържа постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета. Отразени са приемането на Закона за защита на нацията, споразумението за депортиране на българските евреи, както и събитията от март 1943 година, допринесли за спасяването на евреите в България. Набляга се на заслугите на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов в кампанията за спасяване на българските евреи.
Къща-музей 'Димитър Пешев' – снимка от прозореца на стаята ни в Стримон СПА Клуб
Архитектурният скулптурен паметник на загиналите воини от 13-ти пехотен рилски полк е разположен на централния градски площад. През Балканската война полкът се сражава за освобождението на Македония, след което участва в сраженията при Булаир на турския фронт. По време на Междусъюзническата война полкът води боеве срещу сърбите. В Първата световна война 13-ти пехотен Рилски полк воюва срещу сърбите и французите в Македония. Полкът участва в заключителната фаза на Втората световна война. Сражава се в боевете при Страцин и Куманово през октомври 1944 година, както и при реките Пчиня и Драва през зимата и пролетта на 1945 година.
Паметникът на загиналите през войните български воини
Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ е сред Стоте национални туристически обекта на България. На 24 ноември 1972 година, по случай 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров, е открита новата сграда на галерията. Фондът ѝ наброява 3180 творби от 585 автори. Галерията притежава основната и най-голяма колекция (1357 картини) от картини на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и други.
Художествената галерия с паметника на Владимир Димитров-Майстора пред нея
Драматичен театър „Крум Кюлявков“. Първата самодейна театрална трупа в града е създадена през далечната 1873 година. До 1948 година театърът е част от дейността на кюстендилското читалище „Братство”. Новата модерна сграда на театъра е открита през 1978 година с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори”.
Кюстендилският драматичен театър 'Крум Кюлявков'
Железният мост над река Банщица е построен през 1909 година по проект на архитект Рудолф Фишер. В четирите му края през 1969 година са поставени скулптурни женски фигури, изпълнени от бял врачански камък.
Авторът до една от четирите скулптури, поставени край Железния мост
Попниколовата къща сега е “Дом на архитекта”. Бившата къща на кюстендилския адвокат В. Попниколов е построена през 1911÷1912 години в тогавашния стил модерн.
Домът на архитекта в град Кюстендил
Разглеждането на оформения като лесопарк хълм „Хисарлъка“ с крепостта от 4-ти век „Пауталия“ и Зоологическата градина оставихме за друг път.
8 ÷ 10 февруари 2013 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски